Лятото в нас
Миглена живее и работи в София. Завършила е Педагогика на девиантното поведение в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. През март тази година тя участва в конкурса Блага вест на Православие БГ.
Не, не е!!! Лято отдавна няма тук.
Лятото го срещнах тази година в планината – сред тихия ромол на горското поточе, сред пеещите птици, в тишината на вековните върхове. Чух го да се смее като малко дете сред листенцата на дивите цветя. Лятото е там – по ухаещите на бор и мащерка пътечки и танцува вечер по небето обсипано с близки звезди.
Не знам, може и някъде по морето да има лято. Някъде, където въздухът не е пропит от стара мазнина и миналогодишна цаца. Някъде, където хората не се блъскат на тълпи по плажа при вида на "атрактивния" продавач на царевица и резенчета диня. Някъде, където не кънтят в стресиращи децибели чалга и всякакви кичозни миксове.
Не знам, но малко ми е тъжно заради морето и децата, които не могат без лято…
А душите ни?
Колко ли празни трябва да са душите ни, за да не правим разлика дали живеем в мъгла или не? Доколко трябва да сме притъпили сетивата си, за да не виждаме и чуваме как грозното и пошлото се "блещят" и" крещят" от всеки ъгъл, от почти всяка реклама, а ние ръкопляскаме(?!) и си мислим, че това е новото реалити шоу?…
Тъжни и объркани същества!
Колко сме жалки само – в новите си модерни дрешки и с все по-замъгляващи и обезличаващи се души! Дишаме мъгла, а си мислим, че е лятна мараня.
Не, не е!!! Защото лятото отдавна не стъпва тук. Отдавна сме го прогонили.
Но се питам: какво ще правим през зимата, когато всичко измръзне и студът скове прозорците, а ние не сме стоплили с нищо душите си?
Господи, помилуй!…
