Цариградски щрихи

Константинопол… Тихият полъх на вятъра във все още неясната октомврийска сутрин не издаваше топлия и слънчев ден, който предстоеше. Само преди половин час автобусът ни бе стоварил на гарата, лишена в ранната утрин от ежедневния глъч на големия град – Градът на градовете, както е известен от древни времена.

Неделя. Разхождам се из Татавла. Припомням си как някога си е мечтал Ботев:

“Аз би желал да съм в Цариград, па да се кача на най-високото минаре и да погледам що става във Фенер, по Ортакюю, по Татавла и по Балкапан” (Свобода, г. II, брой 37 от 26 февруари 1872 г.).

Запъхтян стигам до Ипсоматия – стар цариградски работнически квартал, като Татавла. Отдалеч се вижда, че кварталът е християнски. Елитните къщи са малко – по-хубавите са построени досами големия храм "Агия Кириакия (Света Неделя)". Улиците се вият на юг към Пропонтис (Мраморно море). Достигам до малко мегданче – нещо като нашите “петте кьошета” в София, само дето кьошетата не са пет, а шест. Мегданът е известен като Кумкапъ Мейханелер – основно с рибните ресторантчета на площадчето и улиците навътре. В квартала има общо пет църкви – две от тях построени след издадения през 1856 г. Хати Хумаюн – султанския ферман, провъзгласяващ религиозните свободи. Като цяло в гъсто населените квартали и махали като Контоскали, Ипсоматия и Вланга в близост до Пропонтис се намират около десетина църковни комплекса.

Както знаем днес, църквата "Света Неделя" е построена във втората половина на XIX век по архитектурен проект на Перикъл Фотиадес – архитект на известната мъжка гимназия Зографеон, която, между другото, е завършил и Вселенският патриарх Вартоломей. Първите записки относно църквата Св. Неделя Контоскалийска се срещат в хрониките на представителя на руския цар, посетил града през 1583 г.

Църквата е в доста добро състояния, въпреки че и влагата е причинила щети, особено под кубето и в олтара, където има също пукнатини в зидарията. Величествената осмоъгълна сграда ведно с камбанарията принадлежи към една отминала епоха, когато константинополските християни, в частност гърците, се радвали на статуса на "равни пред закона". Богати гръцки общности са съумели да издигнат великолепни молитвени домове и обикновено струпаните сгради наоколо – училища, зали за събрания, помещения на сдружения – не са били по-малко прекрасни. Неокласическото каменно училище срещу храма се руши, докато сградата, която е била някога общностен център, сега служи за склад. Зад купчините със стоки човек може да различи сцената на малък театър с фина дърворезбована украса. Пейзажът на прилежащите сгради обаче е доста различен. Там се намират офисите на отговорния свещеник Мелетий Сакулидис – неуморим колекционер на книги, отпечатани от Константинополската преса; учен по църковна история и история на гръцката общност, верен на традициите, дълбоко религиозен клирик, обгрижващ църквите, които църковното свещеноначалие е поверило в негови ръце – "Света Неделя", "Богородица Благонадежда" и "Св. Теодор Влангасийски". В района има много новозаселели се православни, които посещават храма през неделните дни и по големи празници.

Закъснявам. 7.30 сутринта – не е толкова късно, но ще закъснея за Светата Литургия. Такси, моля. За мое щастие, и в ранната неделна утрин такситата не са рядкост.

Фенер, Патриаршията. Още нищо не е започнало. Богослужението предстои. Предстоятелите на поместните църкви ще служат съвместно светата литургия.

Пред Патриаршията, близо до зазиданата порта на Св. Григорий VI са спрели два големи буса със снимачна техника. Св. Григорий VI (в мире Георгиос Ангелопулос) е роден в Димитсана от бедни родители. Избиран три пъти за Константинополски патриарх (за последен път става патриарх през 1818 г.); земният му живот завършва с мъченичество. През Пасхалната нощ на 10 април 1821 г., след като служи тържествена Възкресна Света Литургия с други 8 архиереи, той е арестуван, свален от патриаршеския трон и затворен. В три часа следобед на същия ден е обесен на входната врата на патриаршията. Три дни тялото остава да виси по този начин, получавайки подигравки от разярената тълпа. Група евреи откупили тялото на светеца и обикаляли около града, преди да го хвърлят в залива Златния Рог. За щастие капитан Николас Склавос намерил мощите в морето и ги пренесъл тайно в Одеса, където били погребани в гръцката църква "Св. Троица". В момента светите мощи се пазят в атинския катедрален храм.

Службата започва, водена от Александрийския патриарх. Един по един архиереите пристигат и влизат в катедралата.

"…Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Иоан 17:18-21).

Да бъдат, да бъдем всинца едно в Господа. Множество народ са дошли в храма – православни, както някога са били православни гражданите на Източната Римска Империя. Етносът тогава не е бил на почит. Константинополски патриарси са ставали клирици от всякакъв произход.

Пее се на двата аналоя. Звучи и поразява чудният глас на Леонидас Астерис – патриаршеския протопсалт; певците се учат от него, гледат и жадно попиват с поглед движенията на ръцете му. Като ученик на известния Панайотис Константинидес той бил забелязан в храма "Св. Николай" от великия протопсалт Ламбадариос Станитсас. Учи в школата "Моцарт" в Залцбург под ръководството на Страйрер и Дискау.

Изведнъж си представям, че присъствам на служба не в патриаршеския храм "Св. Георги", а в катедралата "Св. София", превърната понастоящем в музей. Наистина, колко величествена е службата – днес присъстват предстоятелите и архиереите от всички православни църкви.

– Брате, ще ме снимаш ли как взимам Свето Причастие – ме моли стоящия редом до мен човек. Виждам, че архимандрит Атинагор се подготвя със Светата Чаша да причастява. – Разбира се – казвам аз, взимам неговия фотоапарат и се подготвям да заснема мига.

Запознаваме се с Александър в двора на Патриаршията, близо до патриаршеския павилион. Кореспондент е на електронен вестник. Разбираме се да направим една разходка из Града. Радвам се, че ще си имам – по всичко личи – приятна компания. Отиваме към Влахерна. По пътя минаваме през ремонтираната и реставрирана в момента църква “Св. Димитър”.

– Преди 25 години имаше хора и патриархът идваше често тук – казва Харис, домакин на храма. Той е православен арабин от Антакия (някогашната славна Антиохия). Църквата служи като седалище на патриаршията през годините между 1600 и 1603 г. Срещу нея е малката църквица "Успение на Пресвета Богородица Валину", поддържана на времето от управителите на Валахия; храмът датира от древни времена.

Близо сме до Влахерна, но питаме един синеок господин дали може за по-пряко да минем през едни сокаци. "Не мога да Ви кажа", казва той, " но със сигурност майката на моята майка би могла да знае дали оттук може да минете по-направо към храма"… Усмихваме се. Предполагаме кога точно е живяла баба му в зрялата си възраст – преди големия погром през септември 1955 г., когато християните са населявали почти половината от квартала.

Влахерна ни посреща с високите си кипарисови дръвчета. В ума ми е честваният през октомври празник Покров Богородичен. Сарацините нападат Града, Богородица се явява със сонм светии и се моли за спасяването на християните.

Янис ме позна. Поздравихме се по християнски. Покани ни вътре в храма. Разговорихме се с него – за църква, за литература. Във вторник, казва, на 14 октомври пристигат триста души грузинци и ще има литургия с владика. Празнуват по стар стил. За трети път идвам във Влахерна, помислих си аз и за трети път трудно си представях чудото, случило се в църквата. Толкова мъничка ми се струва тя. Прощаваме се.

Запътваме съм църквата "Св. Сергий и Вакх", превърната в джамия – т.н. Кючюк Айа София – в момента превърната в музей и току-що реставрирана. Линията на Ориент Експрес е току досами светинята и минаващите влакове не спомагат за нейната консервация. Учудени, виждаме ориентирите на "Света София" в малкия храм. Едно към едно… Ето го вторият храмов етаж, в не толкова често срещан архитектурен стил. Ето я и залата на вселенските събори, в много умален вид, разбира се; ето ги и онези мраморни колони. Същите като в "Света София". Няма ги само иконите й. Поне засега.

Цариград… Самото име говори за себе си. Някога един приятел ми казваше: "За мен Лондон е центърът на света". Хм, Лондон ли… Някога, преди около 1000 години, Градът Константинопол е наброявал над 1 милион жители. Вторият по големина град в след него е Европа е наброявал само 50 хиляди…