Една разрастваща се община на края на света
Източник: Енорийски бюлетин Покров, декември 2001 г.
От края на октомври 2001 г. гост на енорията “Покров Богородичен” беше нашият брат в Христа Брендан, член на Българската православна църква в епархията на дядо Йосиф. В предишния брой на бюлетина “Покров”, както и в списание “Мирна”, разказахме за дългото пътуване към Българската православна църква на голяма група американски християни. Предлагаме ви разказа на Брендан за Православната академия св. Инокентий в Аляска, в която той е преподавал от самото й основаване.
Православната християнска академия, носеща името на най-великия руски мисионер св. Инокентий, бе открита в края на 1998 г. Разположена е на красивия остров Кодиак в залива на Аляска – мястото, което наричах дом през последните четири години. Имах привилегията да наблюдавам още от самото начало как училището се превръща от мечта в Калифорния, в реалност в Аляска. Православното средно училище за девойки “Лицей” бе открито в Калифорния преди няколко години и осъзнахме нуждата от православно училище за младежи в същата традиция. Дякон (сега свещеник) отец Паисий Де Лусия, обърнат в Православието, работеше с младежи и силно желаеше да види съществуването на такова училище.
Господ укрепва стъпките на човек (срв. Пс.36:23) . Това е една от темите, на които е наблягал св. Инокентий и в този дух отец Паисий, с благословията на своя духовен отец, се преместил с цялото си семейство на около 7000км от слънчева Калифорния в мразовития Кодиак. Кодиак е средище на Православието в Америка откакто група руски мисионери, включително и първият канонизиран американски светец монах Герман, пристигат в края на 18 век. Съчетавайки девствената красота на Аляска и плодовете на труда на великите мисионери, дошли да просвещават невярващите хора, този арктически остров на края на света беше идеалното място за Православна Академия в Америка.
Когато пристигнаха за новата си мисия, семейство Де Лусия бяха изправени пред множество привидно непреодолими препятствия. Без дом и с недостатъчна подкрепа те се чудеха как ще основат цяло училище. Крепката вяра и търпеливото постоянство на семейство Де Лусия показаха на жителите на града, че желанието им е искрено. С помощта на няколко местни вярващи с добро сърце беше наета сграда и платен наема за първия месец. Първите студенти пристигнаха още преди дори да са обзаведени стаите.
Друго семейство с подобен дух скоро се присъедини към семейство Де Лусия – Джъстин и Джоана Ууд и техните пет деца. След като разбрали, че е намерена сграда, семейство Ууд събрали покъщината си и се преместили от Оклахома в Кодиак. В последствие техният пример бе последван от семейства и отделни хора, които искаха да бъдат част от разрастващата се община, служеща на младите хора в Христа. Основани бяха дом за обучение на млади жени св. София, кафене Манкс Рок и книжарница. Книжарницата предлага православни икони, книги и записи с музика, както и лекции, турнири по шах, кафе, музика на живо и кръжоци за млади хора от града. Йеромонах Дамаскин (Кристенсен), лектор на Академията, обобщи целта на училището по следния начин:
“Днешната младеж се нуждае от формиране на ценностите си въз основа на проверените от времето християнски добродетели. Нашето постхристиянско общество насажда в съзнанието на младите бунтарство, нарцисизъм, чувственост, крайно себелюбие и липса на дисциплина. В Академията водим душите по пътя на добродетелта, като изграждаме в тях уважение, самоконтрол, дисциплина, саможертвеност, трудолюбие и светоглед, който ги облагородява. Подготвяме ги за зрялост и бащинство – да бъдат любящи и отдадени съпрузи, докато напътстваме душите им към Небесното Царство.
Елизабет Джоунс, член на персонала, написа следното за програмите и живота в Академията:
“Академията би могла да бъде разглеждана като съвкупност от програми за младежта, обединени в едно цяло – общност на православното християнско семейсво. Усилията ни са в три основни насоки: академичност, практически умения и развиване на душата с традиционните православни средства. От всички ученици се изисква да посещават часове по английски, писане и литература, водени от преподавател в местен колеж. Предлага се също и обучение на модули от няколко седмици до цели семестри, в кои то има голямо разнообразие от теми – корабоплаване, основи на теоретичната електротехника, литературното творчество на Г.К.Честертън и православния светоглед, основан на Никео-Цариградския символ на вярата. Друг аспект на обучението е четенето по време на хранене, обикновено от трудове на светите отци, откъси от жития на светиите или произведения от класическата литература. Това може би не изглежда академично, но в действителност слушането на провокиращи текстове стимулира всеки да мисли, да обогатява речника си и да чете високо. Удивително е как това развива всички академични умения! Отец Паисий постоянно следи как младежите реагират на четенето и спира, за да провери разбирането, да обсъди трудните места и да подтикне студентите да свържат материалите със собствения си живот. Трапезните четения от този тип са традиционна практика в манастирите и е интересно да се наблюдава мъдростта им в действие.”
От откриването на Академията преди няколко години наблюдавам как тази община привлича хора от професионални, светски и православни общности в САЩ и други страни, които идват да предложат своя принос към многото програми, предлагани от Академията. По отношение на изкуствата се поставя ударение върху изпълняването на традиционно пеене, инструменталната музика, танците, поставянето на пиеси и други художествени изяви, често изпълнявани пред местната общественост като служение. В учебната програма по професии са включени и лодкостроене, дърводелство, механика и търговски риболов – акцент върху занаятчийството.
Бих искал да завърша, като споделя един съкровен спомен, който мисля, че разкрива част от живота ни в Академията:
Бе Благовещение и отец Паисий реши да направим всенощно бдение. Около 9ч. вечерта камбаните (срязани и акордирани резервоари за газ пропан) започнаха да бият под красивото небе, покрито със звезди. Едва престъпих прага на църквата и вече се почуствах лек и радостен. Нашият скромен параклис беше осветен от няколко газени лампи, които хвърляха достатъчно светлина върху образа на Христа, Богородица с Младенеца и нашите покровители св.Инокентий и св.Герман. Когато започна службата, всички проблеми на деня като че ли избледняха и моята единствена задача бе да присъствам с тяло, ум и сърце. На клира отдясно стояха учениците и се взираха над раменете на съседите си, за да четат от изхабените страници на служебника. Отляво стояха момичета и млади жени, които пееха проста хармонична мелодия към текстовете на канона – Архангел Гавриил благовести на Пресветата Дева Мария ролята й в спасението на човечеството. Когато псалтът държеше единствената горяща свещ и четеше псалмите на цар Давид с нисък глас, се почуствах по някакъв начин мистично пренесен в древните катакомби. След това пък бях пренесен във величествена катедрала, озарена и могъщо ехтяща с радостната мелодия на Полиелея, акомпанирана от звъненето на камбаните.
Светата Божествена Литургия започна около полунощ. Всички ние бяхме стояли около три часа, но никой не беше уморен или отегчен от дължината на службата. Сякаш не се намирахме в определено място или време, а се докосвахме до вечната прослава.Особено тържествена беше Херувимската песен, но кулминационната точка беше всеобщо причастяване с Кръвта и Тялото на Господа. Литургията приключи, но моите колеги и аз продължавахме да чувстваме благодатното присъствие, което изпълваше въздуха. Царуваха тишина и покой. Имах чувството, че любовта и общността, на които бях свидетел са предвкусване на Вечната Пасха.
През пролетта на 2001г. отец Паисий бе ръкоположен за свещеник от Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф и Академията беше приета в Българската епархия на Америка, Канада и Австралия.
Превод от английски език:
Георгий Джуджев
