За ползата от поклонничеството, или един съвременен начин за катехизация
Разговор с протойерей Стилиян Табаков, ръководител на Поклонническо-просветния център “Св. Йоан Рилски“
Отче, вече близо една година функционира Поклонническо-просветният център “Св. Йоан Рилски“ към Софийска света митрополия. В качеството си на негов ръководител, каква е Вашата равносметка за първите му стъпки?
Нещата, които досега се случиха от началото на дейността на Центъра, са прекрасни и ни карат с още по-големи сили да работим в тази сфера. Видяхме си и някои грешки в работата. Това е дейност, която досега не е правена в Българската православна църква по този начин. В смисъл, че нашата идея бе да направим център, който да организира поклоннически пътувания, да има лиценз пред държавата и да бъде законен. Защото в много от случаите енориите си пътуват, но се сблъскват с много проблеми, които ние от Поклонническия център се опитваме да разрешаваме. Например на практика всяка енория може да си наеме автобус и да тръгне нанякъде, но спрямо държавата това е една екскурзия, която трябва да мине през лицензиран туроператор или турагент.
Ние сме обнадеждени и се надяваме да намерим повече помощ от самите енории. Това е нещото, което в момента ни липсва като цяло.
Разбрахме, че при едно от пътуванията спонтанно се е родило название на начинанието – някой от поклонниците го е назовал “Пътуваща църква“…
Много съм благодарен за този термин, защото той охарактеризира смисъла на поклонническите пътувания. Енорията пътува тъкмо като Църква. Църква не като сграда и администрация, а погледната като Живото Тяло на Христа. Всъщност се оказа, че, пътувайки, ние сме действително жива Църква, защото отивайки и покланяйки се, ние извършваме един подвиг, едно търсене на Христос, едно свидетелство за единство и любов един към друг.
Опознаваме сами себе си и другите, за да опознаем и Бога. Когато пътуваме, не само разказваме исторически данни за дадения обект и място, но наистина се покланяме с Дух и Истина. Нещо повече, при нашите пътувания се стремим да участваме в богослуженията, с групата да пътува духовник, по възможност енорийският свещеник, ако не – други отци от епархията. В голяма част от пътуванията съучастваме молитвено в Литургията заедно с местния епископ или митрополит. Така “Пътуващата църква“ има възможност да осъществи общение с друга църква – да им отидем на гости, да послужим с тях, даже имаме чести беседи със самите митрополити и духовници, които посещаваме. Всичко това ни носи голяма радост и ни дава сили да търсим Христа.
Факт е, че се организират и предприемат все повече поклоннически пътувания – ето дейността на Центъра, самите енории… Какво говори всичко това за нас като Църква?
Това е показателно. Ние като Поместна църква дълги години бяхме на ръба на оцеляването. Много трудно се развивахме – трудно привличахме нови хора, които действително изповядват греховете си и се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Знаем причините за това – първо комунизма, а после и посткомунистическия период, когато Църквата продължаваше да бъде въвлечена в различни политически игри и модели. През всичкото това време хората някак си стояха встрани от Църквата. Това, че сега отделните енории започват да организират поклоннически пътувания, означава, че започват да се развиват в духовен смисъл, започват да изпълняват функциите си – да благовестват и да привличат хората към Христа, да ги карат да се чувстват добре в Църквата, да виждат Царството Небесно, защото както и да го гледаме, Църквата е Царството Небесно. Нашата Църква започва да се пробужда. Тя дълго време беше обвинявана, че чисто административно нищо не прави, но всъщност това не е така.
В този смисъл не е ли поклонничеството възможност за мисионерство и катехизис за невъцърковени хора?
Да, това е една от основните ни цели. Освен, разбира се, да помогнем на енориите да развият поклонничеството като подвижничество и един вид аскетизъм. Защото за да тръгне на поклонение, човек трябва да е готов на себеотрицание. Това нещо благословено от Бога. Човек трябва да е готов на духовна война. От друга страна, българинът по принцип обича да пътешества. И точно това се опитваме да използваме.
Негово Светейшество благослови този център и този начин на проповед – да проповядваме на хората, докато пътуваме. Много пъти сме били обвинявани, че едва ли не Църквата е едно затворено общество; че си седим в храмовете и не правим абсолютно нищо. Това е далеч от истината. Много често ние сме тези, които посрещаме най-големите болки и радости на хората. Ето и сега – ние пътуваме и така се отваряме за онези, които са отвън. Част от тях се притесняват да дойдат на света Литургия или друго богослужение, или дори на лекция и беседа. Ето защо се опитваме именно чрез поклонническите пътувания да действаме в насока на катехизацията. Първо, чрез личен пример – най-добрият начин. Показваме например как трябва да се поклоним на една икона, как да се държим в храма и т.н. Отделно, докато пътуваме, имаме възможност да се докоснем до хората, да ги опознаем и да им дадем много информация за вярата, например дори в автобуса. Точно това преживяхме в пътуванията през тази една година. Хора, тръгнали да се разходят просто на екскурзия, се върнаха и пожелаха да се изповядат и причастят. Няколко храма повишиха броя на енориашите си – на тези хора им стана интересно Кой е Христос, какво е Църква, как се живее в нея. Самите енориаши се опознаха един друг, което е прекрасно. В това общество човекът не е сам, а е част и от света на другия. Нашите поклонници започнаха да си помагат, да общуват помежду си. Живеем в общество, в което всеки е уплашен, свит в черупката си и се чуди как да погледне навън. Точно тук идва поклонничеството като възможност човек да отпусне душата си и да се зарадва на доброто. Ние рядко умеем да се радваме на доброто, не смеем, страхуваме се да не бъдем излъгани. Църквата обаче не предлага измама, а истина и радост.
Каква е разликата между туризъм и поклонничество?
За България туризмът е особено важен, посредством него немалко хора изкарват насъщния си хляб. Наистина някои агенции лепват етикета “поклонническо пътуване“ и така привличат хора и от Църквата, но досега са твърде малко онези, които предлагат на хората истинско поклонничество. То винаги е било и няма как да е друго – част от самата Църква. Смисълът му е човек да предприеме движение и инициатива към едно място, където да се срещне със светостта, било то чудотворна икона или св. мощи, или гроб на светия. Да се докосне до една духовност, да покаже пред себе си и пред Бога, че иска да го направи, да бъде приятел с този светия, който пък да му бъде негов застъпник. Да, човек може и сам да си организира поклонничество – да отиде и да се поклони на светини, да участва в Св. Литургия. Но когато то се организира и етикетира като поклонничество единствено с комерсиална цел, то вече е нещо различно. Липсва духовността, липсва свещеникът, липсва общението между Църквите. Ние сме ходили в Сърбия и там не само участваме в богослужението, но общуваме и с местния епископ. Където и да отиваме, ние първо взимаме благословение от нашия архиерей – дали духовникът ни може да служи на това място – и после това благословение го пращаме на архиерея на съответната чуждестранна епархия и искаме и неговото благословение. Търсим именно благословението, а не просто дейността. Ние не правим туризъм, за нас това е безпредметно. Имаме съвсем други идеи, виждания и цели.
Колко важна е ролята на гида, било то свещенослужител, богослов или и двете?
В Управителния съвет на Поклонническия център има не само един или двама свещеници, а цял екип. Имаме и богослови, разбира се. Засега основно на плещите на доц. д-р Павел Павлов пада отговорността да бъде водач на групите. Важно е, че той има богословското познание на православен християнин. Досега енориите ползваха туристически фирми, които осигуряваха екскурзоводи. От някои от тях обаче можем да чуем и твърдения, които са далеч от православния дух. В тях продължава да битува усещането, че стане ли дума за поклонничество, акцент трябва да бъде „Христос в ракета“, което е абсурдно. В този смисъл за нас ролята на гида на групата е от първостепенна важност. Перфектно би било свещеникът да е и водач на групата, но не всеки път е възможно. Държим водачът да е изпитан човек, на когото имаме доверие. Активно ползваме ресурса на Богословския факултет – освен доц. д-р Павлов, в нашите пътувание се включва още и д-р Венцислав Каравълчев и други богослови. Имаме и водачи, които не са от Факултета, но са завършили например история и са в Църквата, водят духовен живот. Обучаването на нови кадри става именно по време на конкретни поклоннически пътувания, в които стажантите попиват от опита на утвърдените водачи.
Нали се сещате как част от медии и общественост вече възприемат вашето начинание – Църквата си е направила туроператор, ще печели пари и т.н.
По отношение на финансовите параметри на Поклонническия център, всеки може да направи съпоставка на цените спрямо една обикновена туристическа агенция – път и нощувка. Ние ползваме същите превозвачи и места за преспиване, т.е. условията са едни и същи, но ние държим цените ни да са ниски. Съобразяваме се със социалния статус на енориашите, но преди всичко – не ни е важно да печелим пари. Повярвайте ми, ако искахме да е иначе, нямаше да си блъскаме главите с тази инициатива.
Какви са акцентите като маршрути в поклонническата програма през настоящата 2018 г.?
Опитваме да увеличим еднодневните поклоннически пътувания в България – до Рилски, Троянски, Бачковски, Клисурски манастир, до Асеновград, Кръстова Гора, Батак, за Новоселски мъченици и други храмови празници. Също така развиваме поклоннически маршрути в съседни на нас страни. Интересен за поклонниците е Истанбул, или както ние обичаме да го наричаме – Цариград. За храмовия празник на Желязната църква – 27 декември – също предвиждаме пътуване до там. Като конкретни дати за лятото мога да посоча пътуване за бдението на св. Йоан Рилски през август. От 31 август до 2 септември – поклонническо пътуване с духовник прот. Сава Кукудев до Метеора. От 1 до 6 септември – поклонническо пътуване до Румъния с поклонение на мощите на св. Петка Българска в Яш, както и до прекрасните румънски манастири под егидата на Юнеско. Това пътуване се организира съвместно с храм “Преображение Господне” с духовник ст. ик. Василий Сарян и лектор д-р Венцислав Каравълчев. През почивните дни в края на септември планираме поклонническо пътуване до Охрид с водач д-р Иван Йовчев. В началото на октомври имаме пътуване до мощите на св. Йоан Руски на остров Евбея, а между 12 и 14 октомври – до остров Корфу за поклонение на мощите на св. Спиридон Тримитунтски с водач доц. д-р. Павел Павлов. Интересно ще бъде и пътуването за празника на св. Димитър в Солун. Искрено се надявам да можем през ноември да организираме поклонническо пътуване до Светите Земи – Йерусалим. Това пътуване за нас е много важно и ще направим всичко възможно то да се реализира.
За повече подробности около предстоящи поклоннически пътувания: www.poklonnik.bg
Поклонническата група, водена от отците Йоан Чикалов и Стилиян Табаков, и доц. д-р Павел Павлов от Богословския факултет на СУ, пред храма на св. ап- Андрей Първозвани с гръцкия град Патра
Двамата български свещеници на поклонническата група – иконом Йоан Чикалов и прот. Стилиян Табаков, в съслужение с храмовото духовенство на храм „Св. Андрей Първозвани“ в Патра, Гърция
Спираща дъха гледка от Метеора, Гърция
Доц. д-р Павел Павлов разказва на поклонниците за светините на Метеора
Заедно с Неврокопския митрополит Серафим пред Неврокопската св. митрополия
