Първо поклонническо пътуване в Гърция: Атина, о. Егина, Коринт, Лутраки
От 1 до 6 април аз и отец Борис заведохме първата група по този нов, изработен от нас двамата маршрут. Като за първо пътуване с група по тези места, естествено пречки и изпитания имаше за всички. Но някак си, струва ми се, това ни сближи. И не става дума за близост само между нас самите, а и близост със светците, с които се срещнахме. Някак си по-искрени бяха молитвите ни пред св. Патапий, св. Нектарий Егински, св. Герасим, св. ап. Павел. С нас пътуваха и две прекрасни дами – Радка Стаматова и Атанасия Петрова, които спечелиха голямата награда в конкурса Блага вест.
В първия ден посетихме няколко манастира в околностите на курортния град Лутраки, сред които и този, в който се намират мощите на св. Патапий. На стълбите на един от манастирите стана злополука. Една от участничките падна по стълбите и ние се отправихме към гр. Коринт за да потърсим помощ. Пострадалата, заедно с дъщеря й и отец Борис, оставихме в болницата, а ние посетихме катедралата на св. ап. Павел. Въпреки молитвите ни, ръката на жената се оказа счупена и тя остана да пренощува в болницата. Бях доста притеснена, когато на другия ден тръгнахме за о. Егина. Но новината, че нашата спътничка я изписват, ме поуспокои и успях да се насладя на пътуването с кораб към острова, заедно с останалите от групата. А там, на острова, изпитах удоволствието от споделянето.
Предишния път се поклонихме само с отец Борис на св. Нектарий Егински, а сега успяхме да заведем на това прекрасно място и други, с които да споделим тази голяма радост. Защото благодатта на този светец е голяма, неговият живот е толкова впечатляващ, толкова близък до нас. А всъщност, ние малко знаем за този светец, който е толкова почитан в Гърция, толкова много чудеса се случват по неговите молитви. Дори дни преди нашето посещение се беше случило поредното чудо. В преддверието на стаята, в която е живял светият отец, една жена, чието дете било много болно, чакала да дойде ред и тя да се докосне до покоите на отеца и да моли за здравето на детето си. Изведнъж видяла св. Нектарий да излиза от стаята си; съвсем жив, съвсем истински, той й казал, че с детето всичко ще се нареди. Никой друг не видял св. Нектарий, но всички видели, как жената примряла, как се вцепенила. Извикали лекар дори, но не било нужно. По-късно и състоянието на детето се подобрило. В манастира бяха все още развълнувани от случилото си, поканиха ни в покоите на св. Нектарий и там една монахиня най-подробно ни разказа за чудния му живот. Наистина благодатта на това място и на целия остров е голяма.
На следващия ден нашата пострадала спътничка се присъедини отново към групата и това беше истинска радост за нас. Посетихме Микена, това древно историческо място. Нямахме представа, колко време ще е нужно на всички ни да му се насладят. Затова си дадохме повече свобода, макар това да допринесе за известно закъснение в програмата. Посетихме и Епидавър – театърът с уникална акустика; насладихме се на изпълнението на една италианска трупа, наистина вълнуващо! Но през този ден се случи, нещо, което беше наистина важно за всички: Отец Борис кръсти във водите на Йонийско море трима наши спътници. На фона на прекрасния залез двамата шофьори на автобуса и една дама от Разград станаха членове на Православната Църква. Мисля, че никой няма да забрави прекрасното усещане на тайнството, случващо се под откритото небе на този далечен бряг. Това събра край нашата група и други посетители, които, чули пеенето на славянски, дойдоха и ни се представиха – сърби и македонци.
При тези пътувания многократно минахме над Коринтския канал – удивително постижение на съвременното общество. Някои от нас дори успяха да зърнат как минават кораби през него, но никой не се осмели да скочи с бънджи?!
Последният ден от нашето пътуване започна с посещение на Древния град Коринт. Там участниците имаха възможността да видят мястото, от където св. ап. Павел е проповядвал на коринтяни. Скоро потеглихме и за гръцката столица Атина. Тримилионният град ни посрещна с препълнените си улици, с оживените си кръстовища, с профучаващите от двете страни на автобуса ни мотоциклетисти. Когато оставихме автобуса ни в подножието на Акропола, то вече бе изпълнено от многоцветна тълпа от най-различни националности, в която се включихме и ние. Посетихме театъра на Дионисий, мястото, където за първи път първият артист е издекламирал първия монолог в историята на света. Освен Акропола, посетихме и други важни места в Атина, като храма „Св. Екатерина” от XI в.
Привечер, изморени, отпътувахме за България. За тези няколко дни посетихме и се поклонихме в много манастири и църкви; видяхме и се запознахме с много от древната история на гръцката цивилизация. Мисля, че всеки от нас научи много от това пътуване, за всеки то донесе прекрасни моменти и сбъднати мечти. Върнахме се в България приятели.
