Пътепис (част 6)

Нашата група прекара нощта на 6 срещу 7 декември 2007 г. в курорта с ексцентричното име "Роял Заафрана" на Червено море. Въпреки царственото име и категорията "лукс", липсва изолация между стаите, сякаш стените са направени от мукава, гардеробът е изпочупен, а телевизорът не предлага новинарски емисии. Нейсе!

През следващия ден се върнахме към корените на монашеството – едно явление, което днес не е популярно, но което оказва изключително влияние върху развитието на християнската цивилизация. Достатъчно е да си припомним от нашата собствена история, че нейните истински "локомотиви" и протагонисти са именно монаси – св. Борис-Михаил, Кирил и Методий, преп. Паисий Хилендарски, йеродякон Игнатий (иже нарицаем Васил Левски), екзарх Йосиф…

Първата ни спирка в Източната пустиня беше манастирът "Св. Павел Тивейски" (Деир Анба Була). За основател на монашеството се смята св. Антоний Велики, но всъщност негов непосредствен предшественик е св. Павел. Житието му е написано от блаж. Йероним. Павел загубва родителите си при гонението на Деций Траян (250-251 г.) и се заселва в малък оазис на дивата пустиня. Тук всеки ден врана му носи едно хлебче като св. Илия. Един ден птицата пуска две питки, което не е случайно, защото на гости му идва св. Антоний. Св. Павел умира на 113-годишна възраст и два лъва изравят с нокти гроба му.

Самата обител е построена вероятно през V в. Първото й описание дължим на италианския поклонник Антоний Пиаченца, който посещава гроба на св. Павел Тивейски между 560 и 570 г. Манастирът няколко пъти е опустошаван от бедуините. В него се издига защитна кула, до която се стига по подвижен дървен мост. Днес манастирът е обграден от стена, висока 10 м и дебела 2 м. В него живеят 70 монаси и 7 послушници, но тъй като хилядите туристи явно са им омръзнали, те строят нов усамотен манастир високо в планината. Най-голямата забележителност тук е пещерата на св. Павел с дълбочина 3,60 м. През ХVІІІ в. тя е разширена и превърната в църква, а мощите на светеца са положени под олтара. Тук се помазахме за здраве с елей от вечно горящите кандила.

На един час път се намира манастирът "Св. Антоний" (Деир Мар Антониос), който е най-старият в света. По народност копт, Антоний загубва родителите си на 18-годишна възраст. Той раздава наследството си и се усамотява в планината Калала, където води борба срещу демоните и собствените си страсти (описани картинно от Гюстав Флобер, "Изкушенията на св. Антоний"). Около него постепенно се събират последователи, които той ръководи до смъртта си на 105-годишна възраст. Пещерата на светеца се сочи в планината Ал-Калзам зад манастира. Неговото житие е написано от св. Атанасий Александрийски. Обителта е основана след кончината на св. Антоний през 356 г. Днес в нея живеят 115 монаси и 9 послушници. Обкръжена е от висока ограда и включва градини, килии, мелница, фурна, библиотека с 1700 ръкописа, магазин и пет църкви, от които най-голямата е посветена на св. Антоний.

Манастирът "Св. Антоний"

Църквата е украсена е с фрески от ХІІІ в., които са реставрирани през последните три години. По стените са надраскани латински надписи на някой си францисканец Бернард от 1625 и 1626 г., както и графит на големия руски археолог архимандрит (после епископ) Порфирий Успенски (1804-1885).

Потеглихме с рейса на Синайския полуостров през град Порт Саид. Този град е основан през 1859 г. от Саид паша, за да подслони строителите на Суецкия канал. Малцина знаят, че прочутата статуя на свободата в пристанището на Ню Йорк, проектирана от Огюст Бартолди, първоначално се намира тук и носи романтичното име "Египет, който носи факела на Азия". Хедивът (управител) на Египет Исмаил решава, че издигането й би било прекалено скъпо и я подарява на САЩ, където тя е наречена "Статуя на свободата".

Парт Саид е известен като епицентър на суецката криза през 1956 г., когато Гамал Абдел Насър национализира канала и Египет е нападнат от Великобритания, Франция и Израел. Войната се проваля поради съпротивата на САЩ и СССР. Градът също пострадва при войните от 1967 и 1973 г. Днес жителите му наброяват половин милион и се увеличават много през зимата, когато Порт Саид се използва като зимен курорт. От другата страна на канала е Порт Фуад.

По пътя, който продължава 6-7 часа, спирахме два пъти, за да събираме корали и миди на един безлюден плаж и за закуска в крайпътно кафене в местността Ейн Муса (Кладенеца на Мойсей). Според преданието тук евреите отдъхват тук за първи път след прекосяването на Червено море. Въпреки че в морето има петролни сонди, водата е изключително чиста.

(следва)

Коментари

коментара

Пътепис (част 5)

Старият Кайро (на арабски Мисър ал-Кадийма) беше "лампата", около която кръжахме като пеперуди на петия ден от пътуването си из Египет. Този квартал е разположен западно от Нил до остров Рода. Предполага се, че тук съществува селище още през VІ в. пр. Хр.

(още…)

Коментари

коментара

Пътепис (част 4)

Септември 1994 г. се случи хладен и дъждовен. Участвах в конференция в манастира Бозе в Северна Италия и отидох с колеги, за да разгледам Египетския музей в Торино. Той е вторият по големина подобен музей в света. Беше пропит от толкова силна миризма – главно от стотиците мумии, че ни стана лошо, а една бременна рускиня в нашата група припадна и едва не роди в самия музей.

(още…)

Коментари

коментара

Пътепис (част 3)

Третият ден от нашето пътуване из Египет се изчерпва с една дума – Александрия. Ние пристигнахме в града още вечерта и се настанихме в хотел с англоимперското име "Риджънси", разположен на крайморския булевард с френското име "Корниш".

(още…)

Коментари

коментара

Пътепис (част 2)

"Биде вечер, биде утро – ден втори" (Битие 1:8), но не от сътворението на света, а от нашата екскурзия в Египет и Синай. По програма имаме "манастирски ден" и трябва да разгледаме четири коптски обители в Уади Нитрун край пътя от Кайро за Александрия.

(още…)

Коментари

коментара