Eгипет между миналото и бъдещето: Пътуване до Синай
Пътепис (част 7)
"Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда" – гласи един от многобройните закони или по-скоро антизакони на Мърфи. В неговата истинност се уверихме при пътуването ни към Синайския манастир в късния следобед на 7 декември.
Първо двигателят на автобуса скъса ремък и нашият египетски шофьор се оказа безсилен да го смени. Слава Богу, един от нашата група беше пенсиониран шофьор, който успя да извърши ремонта. След това на всеки километър започнаха да ни спират не героите от едноименния комунистически киносериал, а сънливите и смръщени египетски полицаи.
Те изпълзяваха от полусъборените си бараки, нарамили пушки от времето на Кримската война и изискваха такси за какво ли не. Явно оделотворяваха комерсиалния принцип: "Щом сте дошли чак дотук, ще ви скубем". И те наистина скубеха, и то яко. Други джандари изискваха проверки на паспортите, които повечето от нас бяха сложили в багажа. Докато го свалим, разопаковаме и приберем обратно, започна да мръква. Криво-ляво се настанихме в хотел на 2,5 км от манастира, който носеше кой знае защо немско наименование "Morgenland" (Ориент). Вътре имаше някакви платформи от камъни, върху които бяха метнати дюшеци. Отопление липсваше въпреки силния студ. Оставихме си багажа и се опитахме да влезем в манастира, но портите му бяха отдавна залостени. Зъзнахме в хотела цяла нощ.
Струва ми се, че ръководителят на екскурзията определено сгреши с датата, въпреки че го направи с най-добри намерения. Синайската обител трябва да се посети не на храмовия празник (по стар стил), а в делничен ден.
На такъв голям празник монасите са ангажирани с богослужението и високите гости и не отварят библиотеката или музея. Нашите очаквания да видим нещо от тях се оказа илюзия.
Някои от нашата група станаха в 2 часа през нощта, за да изкатерят хребета Джебел Муса над манастира, на който по предание Бог връчил на пророк Мойсей скрижалите на 10-те заповеди. На върха е изграден параклис "Св. Троица", до който се стига по два пътя. Прекият с 3750 стъпала е стръмен и се казва на арабски език "Sikket Saydna Musa" (Пътеката на Мойсей). Дори и в тази каменна пустош туристите са пресрещани от бедуини, които черпят с чай и продават сувенири.
На литургията имаше няколко групи от Русия и Гърция, но повечето посетители бяха копти, които посрещнаха празника, като спяха на земята в страничните параклиси на храма. Те се кръстеха по католически и естествено не се причастиха. Службата беше водена от йерусалимския патриарх Ириней. Въпреки че Синай е най-малката православна църква в света, неговата автокефалия е относителна, защото синайският архиепископ се ръкополага в Йерусалим.
Параклис "Св. Троица" на върха на планина Синай
Синайският манастир е най-старият действащ православен манастир в света. По време на гоненията през ІІ-ІІІ в. мнозина вярващи се укриват в недостъпните клисури на Мойсеевата планина. Синайската пустиня ражда и мъченици, чийто култ е разпространен в целия православен свят. По-късно тук започват да се заселват монаси. През 324 г. св. Елена посещава тези места и нарежда да се построи храм за отшелниците. Тъй като местните бедуински племена притесняват монасите, през 527 г. император Юстиниан Велики заповядва църквата, построена от св. Елена, да бъде оградена с непристъпна стена. Така възниква Синайският манастир. Той е основан през 528 г. Значението и известността му нарастват, след като в него през VІІІ в. са пренесени мощите на св. великомъченица Екатерина Александрийска. Днес те са положени в сребърна ракла, подарена от Русия, която се намира в олтара на църквата. Обителта носи нейното име. Братството на манастира е многонационално и е съставено от гърци, сирийци, араби, грузинци, арменци, латини, а по-късно тук идват българи, руси, сърби и дори англичани и американци.
"Преображение Господне" – мозайка от Синайския манастир "Св. Екатерина"
Според една легенда Мохамед предоставя с ферман привилегии на обителта, поради което тя никога не е нападана от арабите. Синайският манастир е единственият в света, в чийто двор е изградена малка джамия през епохата на Фатимидската династия (Х или ХІ в.). До нея се намира негорящият храст, пред който Мойсей получава откровение от Бога. Всички опити този храст да бъде присаден другаде се увенчават с неуспех, но аз успях да си отчупя една вейка от него. Този район се намира извън досега на византийските императори-иконоборци. Затова тук се запазени най-старите икони в света от VІ век.
Вляво – икона на Христос, вдясно – икона на св. апостол Петър
Уникална художествена ценност в Синайския манастир е мозайката със сцената "Преображение Христово" върху олтарната абсида на църквата. Тя произхожда от VІ в. Библиотеката на Синайския манастир съхранява над 3300 изключително ценни ръкописи и книги на 11 езика, включително гръцки, коптски, арабски, арменски, еврейски, старобългарски, сирийски, грузински, латински и др.
На първо място сред тях трябва да се постави Синайският кодекс на Библията, писан през 20-те години на ІV век. Старобългарските паметници наброяват 48, датирани от ХІ до ХVІІІ век.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Малко информация за фермана на Мохаамед: следното ми разказаха братята на монастира: При едно от пътуванията на Мохамед( а той е бил търговец) през пустинята, той почти е на умиране когато го намират братя от манастира и го спасяват. По-късно, когато е на власт, той дава благодарствено писмо на монастира, което е подписано с отпечатък на ръката му намазана с мастило(нали казва, че не можел да пише и чете). Писмото съдържа благодарности към монасите и проклятия към онези , които биха разрушили монастира. Във времето след Мохамед има халифи,които са искали да унищожат християнството и един такъв, вече не му помня името, па не ми и трябва, идва с войски пред монастира за да го разруши, тогава игуменът показва писмото и монастирът е запазен, обаче писмото е конфискувано и от него са изготвени няколко копия, едно от тях се намира в музея на монастира. Казаха ми , че оригиналът се пазел от османските султани като реликва в Истамбулския дворец, нали там се е отпечатала ръката на Мохамед. Колко е вярно това не знам, но монастирът до сега съществува, като роза сред мусулманските тръни.
Предлагам ти да прочетеш отново БИБЛИЯТА.Ако не друго ще ти стане ясно едно.Хората по Света се делят на вярващи,независимо от исповядваната религия,особенно когато говорим за Будизъм,Християнство.Мюсюлманство.И съответно не вярващи.Не приемам изявления от рода“мусулманските тръни“Това е конфронтация Отец,Не знам в коя религия се прокламира конфронтация между религиите.Може да просветиш на нас непросветените.Успех.
Заблудени братко или сестро, защо първо не започнем с това да си напишете името и да кажете кой сте? А после да ви се обясни, че нашия Бог други богове не търпи и ако не сте съгласен прочетете 6-та песен на акатиста на Пресвета Богородица. А що касае вярата не забравйте, че „и бесовете вярват и треперят“ и за вярването им обаче не ги наричаме ангели.
е вероятно легенда, може би измислена специално от монасите, за да защитят манастира. Като търговец Мохамед е пътувал до Сирия, но не и до Египет, та да минава през синайската пустиня. Като завоевател той не излиза приживе извън пределите на Арабия. Писмата и заповедите си той е подпечатвал с пръстена си, както са правели хората по онова време, а не с длан.
Darja da otbeleja,che Sinaiska arxiepiskopia e avtonomna carkva kam Ierusalimska patriarschia,a ne avtokefalna!!!
Непросветени Братко,по добре се заеми с четене,все нещо ще научиш,отколкото да пишеш небивалици.Никога не съм отричал ИСУС ХРИСТОС и нямам ни най малкото намерение да го правя.Но ти не можеш прие другите негови имена ,а именно БУДА и АЛЛАХ.Не можеш прие че ние всички сме братя,независимо към коя религия принадлежим,молим се на единния БОГ.Успех.
Хубаво е, че и неправославни влизат в сайта да научат нещо хубаво. Лошото е, че се мъчат да прокарват и тук своите идиотски окултистки схващания. Личи си, че в главата им е пълен буламач.