Eжегодна младежка конференция „Моят живот в Христа”

Ангел Воденичаров тази есен ще бъде в V семинарски клас / 12 клас ученик от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. Тази пролет той взе участие в конкурса "Блага вест: Моето отворено писмо" с писмото си: „До моя приятел в Христа Господа, Марио”. Наградата му беше изключителна. Тя не беше осигурена от организаторите на конкурса, а от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, а именно участие в ежегодната младежка конференция „Моят живот в Христа” в САЩ, щата Индиана, гр.Индианаполис.

Бързо се изминаха месеците след като Негово Високопреосвещенство Митрополит Йосиф и Православие България ме наградиха с участие на ежегодната младежка конференция „Моят живот в Христа” в САЩ, щата Индиана, гр.Индианаполис.

Бог ми помогна, за да събера всички документи и на 08.07.2007 рано сутринта да замина от летище „София” и да пристигна благополучно на летище „Дж. Ф. Кенеди” в Ню Йорк. Откъдето след това пропътувах разстоянието до Манхатън в Българската Източно- православна митрополия, при Дядо Йосиф. Заедно с него на другата сутрин заминахме от Ню Йорк за Индианаполис, където вече се бяха събрали младежи от цяла Америка и едно чернокожо момче от Еритря, Африка, за да вземат участие и ни посрещнат в къмпинга за започване на конференцията.

Първото ми впечатление беше, че при тръгване на път американските православни свещеници се молеха с тропара „Благословен Еси Христе Боже наш”, пеейки го. Като пристигнахме в къмпинга бях очарован от посрещането: всички американци велегласно запяха „Владико” на български език, което ме смая. После ни поздравиха. Две момчета, Джон и Адам ми показаха къде ще спя през което време ме разпитваха за България и живота в нашата Църква. По късно след пладне всички се събрахме в конферентната зала, където бе открита поредната младежка конференция със поздравително слово от Негово Светейшество Българския Патриарх Максим. Прочете го отец Джон от Индианаполис. В приветствието се изказваха благопожелания към всички участници и лектори в младежката конференция.

Дядо Йосиф също изнесе слово в което поздрави за поредна година участниците и ни наставляваше, като в края на словото си ме представи на всички. Интересното беше, че веднага след това започнаха игри, чиято цел беше да се представим и опознаем. Аз бях смаян от огромната любов, с която се разбираха всички; как ме приеха с радост, независимо че съм чужденец, и ме накараха да се почувствам истински българин, православен християнин в Америка .Усетих и видях, че всички лектори и участници нямаха в себе си лъжа, завист, омраза, а едно простичко разбиране и братска любов по между си. Те водят истински православен Християнски начин на живот.

Искам да отбележа че всяка вечер и сутрин имахме редовно богослужение в пригодена за тази цел зала – параклис, a бденията и литургиите се извършваха в църквата в гр. Индианаполис. По канон момичетата бяха отляво а момчетата от дясно. Всички вземаха участие в богослужението, било то с пеене или прочитане на молитви и редовни катизми. През седмицата програмата ми беше: събуждане в 07.00 часа от 07.30 утринно богослужение с утринни молитви след това закуска и в 10.00 часа всички се събирахме в конферентната зала, където ни се изнасяха лекции на различни богословски теми, засягащи днешната младеж и предлагащи идеи за това как да се справяме в този съвременен динамичен свят, в който медиите „като рикащ лъв” заплашват да погубят по иначе миловиден начин душите.

Лекторите бяха отец Филип от Калифорния, отец Джон от гр. Индианаполис и неговата съпруга, както и един от най-популярните тамошни православни богослови проф. Джон. След края на всяка лекция се разделяхме на четири групи и всяка група дискутираше даден проблем, който се е обсъждал по време на лекциите. Аз срещах затруднения в езика, но с помощта на всички се оправях чудесно.

Програмата ни бе запълнена и с полезни развлечения: иконографски курс, боядисване на яйца, правене на оригами, танци и спорт – волейбол и футбол. Аз се включих в курса по танци, който беше много забавен, понеже подготвихме изненада за дядо Йосиф, а именно Български народен танц на песента „Македонско девойче”. Удивително беше как от първи път всички заиграха хорото без проблем, а аз им запях песента, от което те останаха доволни.

Друго вълнуващо нещо в програмата беше това, че прекарахме един цял ден на открито в друг къмпинг в гората сред природата и невероятното беше, че имаме сходство с климата и фауната. В този ден отново се разделихме на групи с помощник водачи които ни научиха на важни неща за природата и отношенията по между ни. Имаше безброй игри в които се включиха свещениците и дори Дядо Йосиф които ни наблюдаваше и ни се радваше с мека и добра архипастирска усмивка. Този ден приключи с нещо необичайно. Двата автобуса с които пътувахме преди излизане от гората спряха. С учудване видях как втория автобус се изпразни за миг и всички въоръжени с бутилки вода и много лед започнаха да се замерят и след края на това преживяване по-късно всички бяха мокри до кости. През седмицата също ни водиха на басейн.

Кулминацията беше преди края на конференцията, когато бе организирана вечер на талантите. Всеки един се представи с песен изпълнена с инструмент, кратка театрална постановка с нови привкуси. Аз поздравих всички с кратко слово на английски език изпях тропара на св. Йоан Рилски и кондака, както и с една народна песен „Македонско девойче”. Бях аплодиран, както и всички останали, на крака. Аз им благодарих, защото за първи път в живота си виждах толкова добри хора да ме подкрепят в такъв притеснен момент.

Изминаха се дните и края на конференцията дойде. Вечерта преди да си заминем всеки по своя дом Дядо Йосиф отслужи вечерно богослужение, заедно с всички свещеници българи и американци в епархията. След богослужението се отправихме на официална вечеря по случай закриването на Младежката конференция и Годишния Епархийски Събор, на която вечер присъстваха и възпитаниците на Академията на Аляска.

С благословението на Дядо Йосиф аз и Елена от Бостън прочетохме своите творби: аз стихотворение посветено на св. Йоан Рилски „Моли Бога от нас”, а Елена – есе за светите братя Кирил и Методий. На сутринта в Църквата в Индианаполис Дядо Йосиф отслужи божествена света Литургия.

Искам да вметна че бях изключително възхитен от мисионерската дейност на Дядо Йосиф, неговото слово и проповеди се слушат с удивление, а по време на богослужението Църквата бе изпълнена с множество американски и български богомолци, привлечени от топлата и добра проповед, неугасващата усмивка и добри постъпки. В края на Богослужението всички се причастиха, а след това на прощален обяд се сбогувахме, като за винаги ще останем много добри приятели в Името Христово.

Заедно с дядо Йосиф и няколко българи отпътувахме по обяд за Ню Йорк, където аз разгледах всички забележителности на страната на неограничените възможности. Последната седмица посетихме град Сиракуза, където Дядо Йосиф венча млада двойка от Академията в Аляска. Неусетно приключи това мое приключение в Америка. Прибрах се в България без никакви злополуки с Божията помощ.

Дядо Йосиф, боголюбивите отци от епархията и всички участници в конференцията ще остана завинаги в моето сърце и душа. Аз винаги ще се моля за тях. Бог да им помага и Благослови техните дела.