Кръстова гора “Св. Троица”

Местоположение: Манастирът се намира в Преспанския дял от Западните Родопи, в района на Кръстов връх (1413 м), на около 3 км източно от с. Борово и на 2 км югоизточно от с. Мостово.

Статут: недействащ

Архитектурни и културни-исторически ценности: Представлява комплекс от два храма – “Св. Троица” (1958 г.) и “Покров Богородичен” (90-те години на XX в.),  аязмо “Преображение Господне”, множество параклиси и жилищни сгради.

Диоцез: Пловдивска епархия

Телефон на манастира:  N / A

Управител:  N /  A

Телефон на управителя:  N / A

Кратка история: Манастирът е основан неизвестно кога. Според легендата монасите заровили в околността част от Светия кръст, за да не попадне в ръцете на турците. Оттогава се смята, че околността е свето място и става обект на поклонение. В новия храм се пази бронзовият кръст (тежащ 33 кг), подарен на манастира от цар Борис III. Първоначално той е бил поставен на височина сред манастирския комплекс, но бил откраднат. На крадеца му се случили много лоши неща и той го върнал разрязан на три части, впоследствие заварени. Сега на мястото му стои нов 99 км стоманен кръст.

Издания за манастира:  N / A

Посетен от: Гергана Станчева на 24 август 2003 г.

Достъпност: Асфалтов път води до самия манастир. Има табели и е отбелязан в новоиздадените карти и пътни атласи.

База / условия: В манастирът се строят множество нови сгради за нощувка.

Описание на посещението: Хем ми се ходеше, хем не. Когато пристигнахме изпаднах в недоумение. Започнах да разглеждам, да обикалям, а недоумението ми растеше… Къде бях попаднала?!? Защо идваха тук всички тези хора, какви бяха тези наставления, които се носеха от баба на баба? Що за действия извършваха всички? Удивих се! Една камара народ стоеше и ровеше из прахоляка за да намери камъче с форма на кръст! Огромна опашка се виеше пред големия стоманен кръст, окичен с всевъзможни части на човешкото облекло. Хората търпеливо чакаха реда си и когато той дойдеше прегръщаха кръста и започваха да редят молитви и да се зареждат с енергия. А параклисите наоколо?! В някои от тях имаше легла за нощувка. Хората обикаляха със вид на участници в тайнствена процесия, за която аз явно не бях чувала. Каква силна вяра имаха те? Но защо по този начин? Защо с такова суеверно страхопочитание? Продължих да обикалям, прииска ми се да отида далеч от всички тези хора. Покатерих се на хълма със стария храм. Недалеч от него, в сянката на новострояща се сграда от скъпи материали, лежаха няколко овце със вързани крака. Явно чакаха заколението си под формата на курбан. Изтръпнах. Защо така свързваме посещението си в Божия храм с храната?! Подтискащо. Слънцето печеше здраво. Когато се качих в автобуса се почуствах в пещ. За мое голямо облекчение скоро потеглихме, но изумлението от това поклонение все още е в мен.