Къде Бог се явил на Моисей
Източник: ziarullumina.ro
Каним ви на едно пътуване към планината Синай – свещеното място, където Бог се явил на Моисей и му дал каменните скрижали с десетте Божии заповеди.
Евреите стигнали при планината Синай на третата година от излизането си от Египет и останали там приблизително една година. В библейските времена планината била наричана Божията планина. За последен път тя се споменава в Посланието на св. апостол Павел до Галатяни 4:25 – “понеже Агар означава планина Синай в Арабия”.
Днес проблемът с точното местонахождение на Синай все още не е решен.
Евреите стигнали Синай на третата година от излизането им от Египет и остават там една година. За пребиваването им в района четем в Изход, Левит и Числа. Дадените координати обаче са много неясни. Предложени са около 14 места, за които се предполага, че се е намирала планината. Най-важните от тях са Jebel Musa, вулканът Hala-al Badr и Jebel al-Lawz в Саудитска Арабия и Har Karkom в близост до южната граница на Палестина.
Jebel Musa – една стара традиция на 1 700 години
Ясно е, че в библейските времена са знаели местонахождението на планината, наричана още Божията планина. За последен път се говори за нея в Посланието да Галатяни 4:25 – “понеже Агар означава планина Синай в Арабия”. По-късно изпада в забвение до около 300 г.сл. Хр., когато двама монаси твърдят, че са намерили мястото на горящата къпина. Мастото Jebel Musa (Планината на Моисей) се намира в южната част на Синайския полуостров. Предполага се, че св. Елена е посетила това място при пътуването си. През 527 година император Юстиниан построява на това място известния Синайски манастир, познат от началото на ІХ век като “Св. Екатерина”. На височина от 2 286 м. тази планина изниква направо от сърцето на пустинята. Видът на голите гранитни върхове и стръмните склонове първоначално обезкуражават туристите. При силната слънчева светлина, червеникавия цвят на гранитните скали приличат на пламъци, прегърнали планината. Изкачването включва спиране при манастира “Св. Екатерина”, където могат да се видят запалената къпина и Моисеевия кладенец. За около три часа маже да се стигне до върха, където се намира манастира “Света Троица”, а малко по-надолу има пещера, в която може би се е подслонявал пророкът. Въпреки всичко това, не са намерени археологически доказателства за присъствието на Моисей и Избрания народ на това място. А и планината се намира прекалено далече от делтата на Нил, от откъдето започва Изхода.
Jebel al-Lawz – едно спорно откритие
Други изследователи локализират планината Синай в областта Madian в Саудитска Арабия. След вулкана Hala-al Badr (хипотезата, разпространена през 1971 година, но с доста тънка аргументация) се посочва друга планина, намираща се малко по на север – Jebel al-Lawz. Хората, предположили това, са Рон Уайт, Лари Уилямс и Кърнак. Тази локализация променя класическия маршрут на излизането от Египет и приема теорията, че походът започва от полуострова, тъй като по това време Синай принадлежал на Египет. Следователно делтата на Нил не била началото на Изхода, а Синайският полуостров и преминаването на Червено море означавало преминаването на залива Акаба, където е открит истински естествен праг на морското плато на няколко десетки метра дълбочина. От едната и другата страна на брега са открити колони с изписани по тях йероглифи. При разкопките и проучването на Jebel al-Lawz е намерена част от мраморна колона от жертвеник (Изх. 24), един огромен жертвеник, на който бил поставян златният телец (Изх. 32), една пещера (Изх. 33:22). Има изследователи, които не приемат дадените доказателства, тъй като смятат, че предпоставките довели до тази теория са грешни, защото:
1. Синайският полуостров не принадлежи на Египет по онова време;
2. Планината Синай не се намира в областта Madian;
3. Под Арабия, спомената в Гал. 4:25, се разбира целият район между Персийския и Суецкия заливи. Още повече, че се намира много далече от историческия град Кадеш Барнеа (Втор. 1:2), а намерените археологически руини са характерни за целия район.
Har Karkom – една съвременна и правдоподобна хипотеза
Изледванията на проф. Емануел Анати в Синайския полуостров започват през 1956 година и откриват повече от 1 300 находки. Едва след 24 години щателно изследване той лансира идеята, че планината Синай трябва да се търси не в южната, а в северната част на полуострова. След още 4 години на разкопки той се произнася официално, че идентифицира планината Синай с планината Her Karkom. Тръгвайки от библейския текст, професорът доказва, че планината се намира между пустините Син и Паран, между областите Madian и Eilim. Тези територии могат да бъдат идентифицирани със споменатите в Светото Писание места. Друго интересно твърдение е, че от Планината Синай, край планината Сеир (Jebel Arif el-Naqa) до Кадеш Барнеа се върви 11 дена. Единственото място, което изпълнява това условие, е Har Karkom. Откритите руини доказват хипотезата. В полите на планината е открита платформа с дванадесет стълба (Изх. 24:4), всеки втори връх или скала има по една пукнатина (Изх. 33:22) – нещо рядко срещано в такива островърхи планини на Синайския полуостров. В платото било открито светилище от Бронзовата епоха с каменен жертвеник, обърнат към изток, а в околността има вкопани в камъка различни стъпки, като посоката е към планината. С други думи, тази планина е била един свещен център, както показват многобройните находки. Единственият проблем е, че не датират от ХІІІ в. пр. Хр., времето, свързано с Излизането от Египет, а от най-малко 500 години по-рано. Последните проучвания на Библейската археология обаче се стремят да докажат, че излизането на еврейския народ от Египет станало през ХІХ-ХХ в. пр. Хр. Въпреки всичко, установяването на точното място на планината Синай все още стои далеч във времето.
