Отблясъци от векове и дух
Има места, в които се възстановяват храмове. Такова място е Белчин, кръстопътно село, което пази спомена за траки, римляни и българско средновековие. Белчинските икони са прочути. Много видни специалисти са ги проучвали и описвали. През годините духовното наследство на белчинци – по-близо до Самоков, отколкото до София, преживява разруха и подем.
Защото за разбуждането на красотата се погрижва Фондация „Възраждане на Белчин”. Неправителствената организация е създадена през 2007 г. За две години възстановява средновековната църква, построява етнографския комплекс и открива паметник на загиналите местни жители в двете световни войни. Амбицията на фондацията е обособяването на религиозно-културен център в община Самоков и развитието на съвременен културно-исторически, балнеологичен и екотуризъм на европейско равнище. Местните хора се гордеят, че през трудното време на атеизма не са забравяли вярата си.
Полето започва внезапно от югоизточния склон на Витоша. Пътят минава през поляни, осеяни с много щъркели – накацали навсякъде като предвестници на някаква надежда…Пътуваме към Белчин. Селата между Витоша и Плана планина изглеждат особени – осветени след лятната буря и по-радостни от обикновено. Може би така изглежда само през прозореца на автомобила…
Село Белчин се намира в единия край на равнината. Наблизо са Белчинските бани. Районът е познат със своята минерална вода от древността. Пристигаме в центъра на селото и спираме точно пред паметника на загиналите белчинци в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. Привлече ни позлатения георгиевски кръст на върха му, оръдието отпреди шейсет години и цветната градина наоколо. Монументалната композиция е открита Деня на независимостта на 22 септеври 2008 г. На площада в селското кафене възрастните четяха актуалния вестник.
Поемаме към хълма, на който се белее църквата „Света Петка”. Пътят минава край другия местен храм – „Св. св. ап. Петър и Павел”.
В самия край на селото, почти на върха на „Спасова могила” грее обновена старата средновековна църква, повдигнала се със своята камбанария към очите на слънцето.
Околността някак изведнъж замирисва на вечност, на небе и на история. На много история, преплетена с легенди, действителност, с невидимото, но осезаемо присъствие на близки и далечни предци. Има легенди, които разказват за съществувалия тук Мали Цари град, основан от латинците. Но по тези земи са открити и глинени и керамични съдове от времето на траките и римляните. А зад олтара на църквата виждаме старите кръстове, изписани, тихи и каменни. Някогашните хора очевидно са били убедени, че вечността е толкова реална, колкото и живота под това небе. Някогашният храм е от ХІІІ-ХІV век. Но по тези земи християнството е познато от времето на първият християнски император – Константин Велики. Наблизо са стените на крепостта, в която са открити две базилики, датирани съответно от ІV и V век. Извън стените е имало огромен храм, чиито олтар се намирал точно там, където днешните белчинци палят свещи на празника Възнесение (Спасовден), един от големите местно почитани празници. Спряха ни думите на паметния надпис до църквата, отправени към днешните и бъдещите хора.
Храмът „Света преп. Петка” е бил полуразрушен и изграден наново с помощта на фондация „Възраждане на Белчин”, и открит в обновения си вид преди две години. Фондацията, чиято основна цел е възраждането на района и подпомагането на местните физически и юридически лица се е заела с възраждането и развитието на района като център на културния, селски, религиозен и възстановителен туризъм.
Средновековната църква е национален паметник на художествената култура и е претърпяла няколко етапа на изграждане и преустрояване. Първият храм, върху който е стъпила днешната сграда е от края на ХІІІ и началото на ХІV в. – времето, в което изникват повечето от манастирите на Софийската „Мала Света гора”. В днешния си вид храмът е създаден през ХVІІ в. върху основите на по-ранна постройка. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса са разкрити след археологическите разкопки отпреди две години. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма. Предверието му в момента е оформено в етностил, изцяло от дърво. В него са поставени свещниците и през ниска дървена врата се влиза в същинската част на църквата. Иконостасът и останалите олтарни икони са с изключителна художествена стойност и предизвикват интерес сред специалисти и лаици. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са радки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Богородичната икона е датирана от автора – 1653 г. и пази името на своите дарители – Хаджи Янкул, съпругата му и техният син. Иконите са характерни с позлатена резбована украса, която обрамчва образите. Стилът е ярък, разпознаваем и носи белезите на късния ХVІ в. В същия стил е ажурно изработеният иконостас, копие на старата олтарна преграда, възстановен точно по снимките на специалисти. Тук е моментът да се спомене, че белчин и сега има добри художници и резбари.
Църквата оцелява през тежките и оскъдни години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Старите снимки на иконостаса показват икони от различни векове.
Началото на новата слава на белчинската църква „Света Петка“ поставя проф. Васил Захариев, който изследва иконите, резбованата украса и останалите й ценности. През 30-те и 40-те години на 20-ти век той изследва местните образци на иконописното изкуство, резбените украси и други ценности в църквата, като дава подробно описание за всичко в храма. Интересни са и кадрите, заснети по-късно от проф. Валентин Ангелов от 1962 г., които свидетелстват, че и през ерата на социализма местните жители се грижели и поддържали храма си.
Първата пълна реставрация на храма е през 1967 г. В следващите десетилетия „Света Петка“ започва да се руши, а иконите и резбените украси попадат в музеи, частни колекции и в другия белчински храм.
Най-тежка е съдбата на църквата в периода между 1991 – 2005 г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и оставят храма в развалини. При изграждането на първообраза на църквата иконостасът е имал по-различна композиция. Проф. Валентин Ангелов, в труда си „Българската монументална дърворезба“ споменава, че иконостаса на църквата „Св. Петка“ в Белчин сред най-забележителните паметници на монументалната дърворезба в България в периода между ХІV век и ХХ в.
Състоянието й през последното десетилетие на миналия век довежда до пълното рухване на покрива и разрушаването на част от стените й. Това дава повод за започнване на цялостната й реставрация, като се запазват останките от оригинала. В предварителната подготовка, проектирането и изпълнението вземат участие професори, археолози, художници, етнолози и изкуствоведи.
В подножието на средновековния храм е изграден модерен етнографски комплекс, който съхранява предмети от бита на хората, живели в района на Белчин през последните над 2000 години. Етнографският комплекс е филиал на музея в Самоков и е официално открит на 24 май 2009 г.
Вториат етаж на етнографския комплекс е зает от етнографската експозиция, която представя живота и бита на местните хора на границата между ХІХ и ХХ век. Сбирката потапя в света на белчинци и топлината на патриархалните отношения. Зрителите са въвлечени в живота на многолюдните селски семейства, докосват се до цветовете и красотата на празничните и всекидневните местни носии, многциветните черги и изящната дърворезба, чиито мотиви са взети от Пешовото кафене, запечатано на снимки от началото на ХХ в.
Новото възраждане на Белчин започва от началото на ХХІ век с респект, любов и хармония. Разбуждането на красивото село, сгушено между планините Витоша, Рила, Плана и Верила вече е факт. Ако за всеки творец може да се каже, че е докоснат от Божията ръка, за старите белчинци от Пешовия род това е въпрос на дълг и отговорност пред бъдещите поколения – да възстановят мостовете на времето и да ни убедят в безмъртието на красотата и човешкия дух.
