Библиотечният институт стартира инициатива за спасяване на храм край Бобошево
Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) започна кампания под наслов „Българско културно-историческо наследство в опасност”. Първата инициатива в рамките на кампанията е насочена към спасяването на средновековните стенописи в църквата „Св. Теодор” край Бобошево.
Оцелелите български средновековни стенописи не са много. В скалните църкви край с. Иваново те бяха твърде късно съхранени. Стенописите в Боянската църква бяха повредени поради слаба квалификация на първоначалните реставратори и впоследствие реставрирани с десетилетия. В търновската църква „Св. 40 мъченици” стенописите бяха реставрирани в продължение на половин век. Неадекватните действия на държавата относно безценните средновековни образци на християнското изкуство у нас няма как да продължат в наши дни, тъй като те касаят културно-историческо наследство със стойност за цивилизования свят, към който имаме претенциите да принадлежим.
За спешно съхранение на стенописите от църквата Св. Тeодор край Бобошево историци, културни дейци и църковни настоятели алармират от 1928 г. насам.
Църквата носи името Свети Теодор, по името на свети Теодор Тирон или на свети Теодор Стратилат. Тя се намира на 2 км. от Бобошево в посока Скрино. По тип е кръстокуполна. Върху стените на църквата са запазени два пласта стенописи. Фреските от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Частично запазени са Тайната вечеря, Умиване на нозете, Молитвата в Гетсиманската градина, Предаване на Христа от Юда и др.
В. Миков датира църквата към ХШ—XIV в., Н. Мавродинов — ХІІ в., а Д. Панайотова – към първата четвърт на XI в, а стенописите – втория пласт, датира от първата половина на ХІV в.
През 1962 г. църквата е „опакована” с дървен градеж, в очакване на пълната й реставрация. Паянтовата барака е сложена, едва когато близко дърво паднало и унищожило, все още издигащия се до това време купол. В наши дни тази барака пропуска всеки един дъжд и това води до унищожаването на стенописите в църквата ден след ден.
Ето и пълният статут на църквата, поради който тя е в такова състояние: обявена за „народна старина” (ДВ 1927 г. бр. 221); „архитектурно-строителен паметник” (ДВ 1968 г. бр .77); „паметник на архитектурата и изобразителното изкуство” (ДВ 1972 г. бр. 38).
В тази връзка Курс МАГИСТРИ “Културно-историческото наследство в съвременната информационна среда” към СВУБИТ организира поклонническо пътуване под наслов "ЗАГИВАЩИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ СТЕНОПИСИ НА ЦЪРКВАТА „СВ. ТЕОДОР” КРАЙ БОБОШЕВО. Пътуването ще се проведе на 30 май (събота) и ще започне от 10.00 ч. пред храм-паметника "Св. Александър Невски" в София.
За контакти и записване: Светла Шапкалова – асистент в катедра КИН, стая 312, тел. 0898262777, 0887918260
Подкрепете православните книги
Слава Богу!
Това е едно изключително духовно място,което се нуждае от много бързи мерки за съхранението му.
няма друга държава в Европа,която да изостави такава ценност…
Льокак – един дебел французин, който живее в САЩ и се мярка по нашите конференции – доказа преди няколко години, че всъщност сегашният горен слой стенописи в тази църква е от ХVІІ век. Преди няколко години бях там и лично се убедих, че той е прав.
Въпросът с паметниците на културата у нас е много сериозно подценен. По правило материалната останка сама по себе си нищо не може да разкаже на екскурзианта или поклонника. Освен ако разбира се този екскурзиант не е исторически материалист, следователно модерен фетишист. Затова навсякъде по материалните исторически паметници, а те са огромно число в България, трябва да има разяснителни листове с обяснение на културната обстановка на епохата и тълкувание на смисъла на посланията на паметника заедно с пояснение за функцията му в българската народна култура, която е слабо позната както на чужденците, така и на модерния българин. Освен това трябва да има подготвен във философско и богословско отношение гид, който да може да свърже иконата с текста и словото, стоящи зад нейната семантична изразност. Това със заявления за „национална гордост“ и с антикварен култ към старинността на българската култура не може да се направи, а трябва разяснителна и текстова работа с образците на старобългарската литература и запазен интегрален фонд на устната памет, който БАН издава в сборника за народни умотворения и в специализираните етнографски издания. Тази постановка важи с голяма сила както за християнските паметници, така и за експонатите на Археологическите музеи и НИМ. Надяваме се, че уважаваният портал http://www.pravoslavie.bg ще инициира разработката на такива експликативни семантични пояснения и ще даде сигнал за повишаване на богословската и философска грамотност на специализираните лица.
Прав сте че въпросът с паметниците на културата е много сериозно подценен, и ще бъде подценяван ако не се случат важни събития в тази посока: на първо място на г-ца Чилова /дама позната във Видин с друг вид дейност/ завинаги да бъде забранена каквато и да било дейност. Също е много важно да бъде официално дефинирана професията реставратор, както и дейността която извършва – много от паметниците на културата са били унищожени благодарение на „реставрация“. Също така трябва да бъде открита агенция за паметниците на културата и музеите към министерството която да върши работа /няма да споменавам безкрайните злоупотреби на НИПК/. И чак след това може да бъде дадено начало на качествена консервация, експлоатация и поддръжка на културното ни наследство.