Връщат към живот църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново

Източник: БГ Фактор

Няма друга такава светиня у нас, където църковно-държавното начало да е заложено с освещаването още

Днес е Кръстовден, Въздвижение на св. Кръст Господен, един от най-важните и тържествени християнски празници. На днешния ден ще бъде отворен отново след 30 години пауза храмът " Свети 40 мъченици" във Велико Търново. Това ще стане с тържествен ритуал в присъствието на премиера Сергей Станишев, министъра на културата Стефан Данаилов, министри, депутати и представители на Светия синод.

Министърът на културата ще открие реставрираната църква в 10 часа. Слово ще произнесе министър-председателят Сергей Станишев, а великотърновският митрополит Григорий ще извърши ритуал по обновлението на историческата светиня.

През 2002 част от пътя над храма бе разрушен, което увреди частично и църквата. Проектът по възстановяването й бе подготвен и извършен под методическото ръководство на Министерството на културата. Вложени са около 2,5 млн.лв., а Комисията за защита на населението при бедствия и аварии към Министерския съвет няколко години последователно отдели необходимите средства за укрепването на пътя над църквата – 500 000 лв. При големите наводнения през миналата година Областна дирекция "Гражданска защита”, Регионално звено противопожарна и аварийна безопасност и всички държавни и общински организации се включиха в спасяването на църквата. “Св. 40 мъченици” ще бъде действащ храм-паметник. В него ще се служи на големи национални и църковни празници, заяви директорът на Националния църковноисторически музей проф. Никола Хаджиев. Църквата ще бъде обслужвана от институции, които имат опита да обслужват паметниците на културата и историческото ни наследство. В религиозно отношение тя ще бъде на разположение на БПЦ под юрисдикцията на митрополит Григорий.

България няма друга такава светиня като църквата "Свети 40 мъченици", в която на равна нога да съжителстват двете начала – държавното и църковното – с емблематична приемственост между трите български държави.

Църковно-държавното начало е заложено още със самото освещаване на храма от великия цар Йоан Асен II, който в своя триумфален надпис от 1230 г. заявява, че посвещава издигнатата от него църква именно на св. 40 мъченици, в чийто ден е постигнал – с тяхна закрила – блестящата си победа при Клокотница на 9 март 1230 г. Този надпис върху мраморен стълб и днес стои вътре в храма, за да свидетелства за онова съзвучие между държава и Църква, което е било факт по времето на Йоан Асен. Царят прави и още един емблематичен и исторически жест: той докарва Омуртаговия стълб и стълба от Родосто (вероятно триумфален от времето на Крум), за да ги сложи да подпират заедно с неговите стълбове същия свод, където е бил изписан Христос Вседържител.

Тъкмо по това време – в 1235 г. – българската държава и Българската църква са в своя зенит. На събора в Лампсак се ознаменува връщането на Българската църква в лоното на Православието (след Калояновата уния) и четирите източни патриаршески катедри единодушно признават патриаршеското достойнство на българския църковен глава, а самият цар Йоан Асен, безспорният хегемон на Балканския полуостров, е признат за василевс.

Цялата тази историческа и църковно-държавна емблематика е била безпогрешно усетена от създателите на следосвобожденска България. Именно тук – в наскоро върнатата към християнско богослужение църква „Св. 40 мъченици” – се отслужва тържественият молебен при откриването на Учредителното събрание в 1879 г. Този храм е свързан и с обявяването на Съединението от княз Александър Батенберг (1885 г.). Пак тук става тържественото обявяване на Независимостта на България ( 22 септември 1908 г.). В него се намират гробовете на именития български владетел цар Калоян и свети Сава Сръбски, запазени са оригинални колони и стенописи.

Надпис на цар Иван Асен ІІ върху колона в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново от 1230 г.

В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.