Кукленски манастир “Св. св. Козма и Дамиан”

Описание на посещението: Следвахме стриктно табелите и наставленията по пътя, излязохме от селото и стъпихме на грубия чакълен път. Цял ден валеше и беше мъгливо, но пътя не беше много кален, все пак за нашата кола си беше доста зле пътуването в подобни условия. Пътувахме бавно и доста, баща ми се усъмни, че сме на правилен път, аз обаче виждах колко прекрасна става природата и ставах все по-сигурна, че в крайна сметка ще стигнем на чудно място. И наистина след 3- 4 км. Пред нас се откри портата на манастира. Влязохме вътре, където ни посрещна протойерея, докато разговарях с него се появи и един монах и още един цивилен. Наоколо очевидно се работеше. Преди да тръгнем за манстира чухме че дядо Арсений държал на възобновяването на сградите. Смята се че сградата му е от времето на създаването на манастира – XI в. – XII в. Тръгнах с протойерея да видя стаите, а баща ми остана на приказки с монах Антим – скромен, смирен и мъдър човечец. Хареса ми цялата обстановка, съживяването на манстира. Макар и да валеше и да беше мъгливо можех да си представя прекрасната гледка към Тракийската низина. Цивилнят който въдях в началото ни поведе към храма, доста си поговорихме с него, той работи и живее в манастира, много начетен и търсещ човек. Църквата е прекрасна, византийски градеж, във външния притвор се виждат стенописи от по-долен стенописен слой и като съдя по тематиката – “Страшен съд”, и начина на изобраяване – по дребни фигури във византийски маниер, смятам, че са изписани във времето на Втората българска държава, най-късно, началото на Турското робство. Стенописите във самата църква са от времето на гръцките монаси – 1861 г. Църквата прави впечатление и с пространството си, подобно усещане съм получавала единствено в църквата на Преображенския манастир, но тази е много по-едра. Разказаха ми още че в манастира са идвали деца от дома за сираци наблизо, на лагер. Веднага си представих колко щастливи могат да бъдат там нашите деца от дома в Угърчин, а също и тези от с. Доганово. Съвсем наблизо до манастира имало два параклиса, до които ставали чудесни разходки, а и няколко големи поляни, чудесни за търкаляне и боричкане. Тръгнахме си. Посещението в манастира остави в сърцата ни дълбока следа, наведе ни на духовен размисъл за живота “извън света”. Тежкият път до манастира вече беше без значение,а удовлетворението от посещението е огромно!