Манастирът на авва Герасим Йордански

Гръцкият православен манастир от V век е разположен близо до северната страна на Мъртво море и е един от най-ранните манастири в района. Известен също като „Deir Hijla“ на арабски,той е основан през 455 г. след Христа от свети Герасим, монах от Ливия в днешна Анадола, Турция.

Преподобни Герасим създава общност от 70 монаси в района, източно от Йерихон, и установява строги аскетични правила на живот. Смятан е за един от водителите от второто поколение пустинници в Юдейската пустиня, който следва примера на прославените подвижници св. Евтимий Велики и св. Харитон от Икония.

Срещата на св. Герасим с лъва е централна тема в картините и скулптурите в манастира. Авва срещнал лъва близо до река Йордан. Животното ревяло от болка, защото в лапата му бил забоден трън. След като преподобни Герасим извадил тръна, лъвът вървял навсякъде след него, последвал го и в обителта на отшелниците. Лъвът често се илюстрира заедно с магаре и камила, негови приятели от манастира.

Преподобни Герасим Йордански умира през 475 г., остава неизвестно къде е погребан. Гръцката патриаршия провежда ежегодния празник на светеца в неговия манастир в Юдейската пустиня на 18 март.

Манастирът „Св. Герасим“ е построен като Лавра – за отшелниците са изградени пещери и килии, като същевременно се е поддържал общ център. Монасите се срещали в центъра в събота и неделя, през останалите дни живеели уединено. Подобен градеж е запазен и в пустинния манастир Мар Саба, както и на други места в Юдейската пустиня.

В близост до манастира се намират руините на библейския град Бет-Хогла. Този град, който наскоро беше открит и разкопан, е очертавал границата между племената на Юда и Вениамин. „На коляното Иудини синове, според племената им, се падна такова жребие… оттука границата възлиза към Бет-Холга, преминава на север към Бет-Арава…“ (Иис. Нав. 15:1,6) „оттука границата минава край Бет-Холга на север и се свършва при северния залив на Солено море, при южния край на Иордан. От изток пък за граница служи Иордан. Ето делът на Вениаминовите синове, с околовръстните му граници според племената им” (Иис. Нав. 18:19-20).

Оригиналният градеж на манастира е устроен през 460 г., но е унищожен по време на персийското завоевание през 614 г., когато всички монаси са убити. Останките им могат да се видят в криптата на манастира, съхранени в стъклени рамки.

По-късно кръстоносците възстановяват обителта, така че по-голямата част от запазилата се до днес композиция датира от XIII век. Оттогава манастирът е многократно реконструиран и реставриран поради различни причини, предимно периодичните земетресения в района, включително и унищожителното земетресение от 1837 г.

През 2009 г. в района около манастира отново са организирани реставрационни дейности. Днес обителта на авва Герасим Йордански е много оживено място, което всяка година приема хиляди поклонници.

Източник: Patriarchate of Jerusalem