“Света София” засенчи Соломоновия храм

Земетресения и кръстоносци не могат да унищожат най-скъпата сграда на Земята.
На 7 юли бяха обявени новите седем чудеса на света. След бурните протести на отпадналите тихомълком към списъка бяха прибавени и финалистите, които получиха ранг на чудеса. И така те стават 21. Сред забележителностите се откроява Хагия София – "Света София". Старата византийска базилика хилядолетие и половина е най-забележителната сграда не само край Босфора.
Централната част на базиликата е дълга 100 м. Основният купол е с диаметър 31 м и височина 56 м. Тежестта му се разпределя от поредица полусводове. В основата му има 40 прозореца. Това създава впечатление, че златният купол виси от небесата, както пише хроникьорът Прокопий през 561 г. Най-добрите византийски художници се трудят над многобройните мозайки, стенописи и икони.
Името на църквата не е посветено на светицата София, а идва от Пресветата мъдрост (както и на българската столица). В продължение на хилядолетие "Св. София" е най-голямата църква (през 1520 г. е надмината от "Санта Мария де ла Седе" в Севиля).
Историците са установили, че това не е първата църква на мястото на "Св. София". Още по времето на император Константин Велики през 325 или 360 г., според различните източници, тук се въздига храм. Наричали са го Мегале еклесиа – Голямата черква. Имал е дървен покрив. На няколко пъти е страдал от земетресения и пожари. Докато не идва времето на Юстиниан и неговото въжделение да направи най-величествената сграда на всички времена. След потушаване на въстанието Ника той решава да закрепи властта си. Макар и величествен, строежът не е от най-стабилните. През следващите столетия различни части от сградата стават жертва на земетресения и други природни стихии. Страда най-вече величественият централен купол. Докато не идват османците през 1453 г. с Мехмед II Завоевателя и решават да я превърнат в джамия. През ХVI век турският архитект Синан я укрепва. Достроява странични подпори, прави минарета и по този начин оформя четирите й краища и характерния й днес облик.
Императорската църква на два пъти е била ограбвана жестоко. Първият е от кръстоносците през 1204 г. Въпреки че са християни, те измъкват големите богатства на "Света София". Турците мюсюлмани действат по-разумно и не унищожават, а замазват с хоросан. Свалят само част от иконите, другите зазиждат. Дори Сюлейман Велики и Селим Втори връщат стария й византийскси блясък, но с характерните за мюсюлманското им вероизповедание символи. А Мурад Трети я превръща и в място за гробниците на някои от най-великите султани. Оттогава започват да я наричат Синята джамия. Чак в средата на ХIХ век Османската империя вика швейцарските братя архитекти Фосати. Тогава под тяхно ръководство настава най-голямото унищожаване и разграбване на светинята.
Когато Кемал Ататюрк идва на власт със своите разбирания за светска държава, той превръща Хагия София, както обикновено я наричат, в музей. Разкриват се и реставрират повечето от старите византийски мозайки и стенописи. Църквата връща донякъде позобравения си блясък.
"Света София" е смятана за най-великата сграда на Ранното Средновековие и най-впечатляващият пример за бляскавата византийска архитектура.
През ХVІ в. е надмината по размери от „Св. Петър“ в Рим, а не от някаква барака в Севиля.