Успение на Пресвета Богородица – храмов празник на Соколския манастир

Източник: БНР

Всяка година на 15 август отбелязваме един от 12-те велики празници в българския православен календар – Успението на Пресвета Богородица. Празникът е установен още от първите векове на християнството, но за съжаление, житиеписците не са предали подробни сведения за това събитие, както и за живота на Божията майка след възнесението на Спасителя.

Знае се, че когато била на 64 години, докато се молела, Богорица видяла архангел Гавриил, който й възвестил, че след 3 дни “Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царуваш с Него вечно!” Така Богородица започнала да се готви за своята смърт, като последното й желание било да види още веднъж Светите апостоли, които се били пръснали по целия свят, за да проповядват Евангелието. По чуден начин желанието й се изпълнило и всички апостоли, освен Тома, едновременно се появили в Йерусалим. Когато настъпил часът, се чуло ангелско пеене: “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!” Апостолите погребали тялото на Божията майка в пещера при село Гетсимания и в продължение на три дни се молили пред гробницата. На третия ден след успението на св. Богородица пристигнал апостол Тома. Той много се огорчил, че е закъснял и за да го утешат, апостолите му предложили да отвори гробницата и да види за последен път св. Богородица. Но когато влезли в пещерата, те видяли че е празна, а по-късно сияеща от слава и обкръжена от ангели, тя им се явила с думите “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни!”. Така апостолите разбрали, че Божията майка възкръснала в третия ден след успението си и всяка година на 15 август Църквата празнува това събитие. Празникът е предшестван от 15 дневен пост в чест на Пресвета Богородица. В България множество църкви са кръстени на Божията майка Бог, като най-тържествено днешния празник се отбелязва в Троянския манастир. Там се съхранява чудотворната икона “Богородица Триручица”. Копие на тази икона е имало и в църквата на Соколския манастир, който също носи името “Успение на Пресвета Богородица”. За съжаление, наскоро тя е била открадната заедно с други ценни икони. Манастирът се намира високо в планината над гр. Габрово и е основан от Архимандрит Йосиф Соколски. Първоначално, през 1832 г. е бил издълбан малък параклис в т.нар. “скала на сокола” и затова е по-известен като Соколския манастир. През 1834 г., само за три месеца е построен днешният храм, а през 1836 г. в манастира се основава училище, в което преподава Неофит Бозвели. През паметната 1876 г. обителта е сборен пункт на габровските въстанници, които поемат към Балкана, водени от Цанко Дюстабанов, чиято сабя се съхранява в манастира до наши дни. Известният майстор Кольо Фичето построява даром красива осемструйна чешма в памет на заловените и обесени в манастира 8 въстанници.

Днес, прекрачи ли прага на тежката манастирска порта, посетителят е завладян от вълшебството на цветните градини, от белотата на чардаците и прекрасната гледка, разкриваща се от скалата, върху която е построена църквата “Успение на Пресвета Богородица”. Там ни посреща игуменката майка Мелания, която се грижи за всичко заедно с единствената друга сестра – Пелагия. Богатата и любопитна история на манастира разказва сестра Мелания, започвайки от избора на мястото – високата и трудно достъпна Соколска скала.