Храмът “Света Неделя” в Батак – малката голяма църква на България

Източник: БНР

Името на Батак остава завинаги свързано с едно от най-значимите събития в историята на България – Априлското въстание от 1876 г. Първите стълкновения на разбунтувалите се батачани с изпратения срещу тях башибозук са на 30 април по стар стил или по нов – на 12 май. След потушаването на въстанието равносметката е страшна – избити са около 5 хиляди души от 6-7 хилядното население на Батак.

Днес в съзнанието на всеки, който поне веднъж е дошъл тук, се запечатва малката църква “Света Неделя”, разположена в центъра на града. Историята отрежда на този храм да се превърне в светиня за всеки българин. Случилото се в него преди 130 години го превръща в един от символите на въстанието. “В началото на XXI век този паметник по същия начин се цени и от мюсюлманското население в общината, в която мирно съжителствуват различни етнически общности. Това е показател, че успешно бъдеще с омраза не се гради, но историята трябва да се помни такава, каквато е била” – споделя Екатерина Пейчинова, директор на Историческия музей в града.

“Църквата “Света Неделя” е съградена през 1813 г., много преди християнското население в Османската империя да получи по-големи свободи за изграждане на нови храмове – разказва тя.- Според легендата батачани успели да измолят от пловдивския паша да построят малка църква. Той се съгласил, но им поставил условие тя да бъде издигната само за 3 месеца, като се надявал, че няма да успеят. Баташкото население мобилизирало всичките си сили и построило храма с доброволен труд само за 75 денонощия. Историческата значимост на този паметник обаче, идва от събитията, които са се случили в него по време на Априлското въстание.”

В хода на въстанието църквата “Света Неделя” се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани. Дали защото е била най-масивната сграда (тя е изградена изцяло от камък, със здрави дъбови врати и е опасана с висока каменна ограда), или затова, че са се надявали на Божията милост и не са допускали, че може да се посегне на храма, в нея се събрали около 2 хиляди души, предимно жени, деца и старци.

“Три денонощия продължила защитата на църквата, като през цялото време стрелбата не спирала нито за миг – продължава Екатерина Пейчинова. – За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели, запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. Най-мъчителна за всички била жаждата, тъй като в района на църквата нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. За съжаление пролетта се случила много суха и не се появила и капка вода. След три денонощия в адски мъки, останалите живи решили да търсят спасение навън. Отворили вратите, но там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. Батачани били изправени пред избора да приемат исляма или да загинат на дръвника. Всички загинали, всички с християнска вяра…

Веднага след събитията по време на Априлското въстание е направен опит за опожаряване на църквата – казва Екатерина Пейчинова.- Спасява я това, че е изградена от камък. Като архитектурна структура тя е запазена такава, каквато е била. Изгаря само дървеният иконостас. Научавайки, че въпреки отдалечеността на селището ще дойде международна анкетна комисия за разследване на извършените престъпления, създадена по инициатива на руското правителство, турските власти се опитват да заличат следите от клането. Прави се опит да се съберат и погребат в масов гроб в двора на храма част от гниещите тела. Самата църква е варосана отвътре, но попилата в зидовете кръв избива и затова турците започват да изсичат стените. И до ден днешен в храма ясно си личат изсечените зидове. Те са запазени като исторически свидетелства от онези събития”.

В репортажите си от онова време американският журналист Дженюариъс Макгахан пише: “Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди…Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половината самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото. Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен… Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти.”

След Освобождението църквата “Света Неделя” престава да се използва за богослужение. Батачани решават, че тя трябва да се запази като паметник на загиналите по време на Априлското въстание. През 1955 г. църквата е обявена за държавен музей и се превръща в едно от най-посещаваните исторически места в България. Батачани казват, че храмът, който не впечатлява с висока архитектурна стойност или със стенописни украси, се превръща “в малката църква на Батак, в която влизаш с наведена глава, или голямата църква на България, от която излизаш с вдигната глава”.