Беседа за кръста, разбойника, Второто пришествие и молитвата за враговете
На днешния ден е висял на кръста нашият Господ Иисус Христос и ние посветихме този ден на познанието, че кръстът е празник и духовно тържество.
Преди кръстът е бил име на наказание, а сега е предмет на почит; преди е бил знамение на осъждането, а сега е основа на спасението. Защото той ни е направил безброй добрини, избавил ни е от заблудата, просветил е намиращите се в тъмнина, примирил е с Бога враждуващите с Него, направил е отчуждените свои и отдалечените – близки. По негово действие вече не блуждаем по горите, защото сме познали пътя на истината, не стоим вън от царския дворец, защото сме намерили вратата; не се страхуваме от нажежените стрели на дявола, защото виждаме извора. А вече не сме и сираци, защото ни се даде Женихът, не се боим от вълка, защото имаме добър Пастир, Който Сам за Себе Си казва: Аз съм добрият пастир (Йоан. 10:11). Защитени от Него, не се ужасяваме от никого, защото се намираме на служба у Царя. Ето защо, както е написано: Затова нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина (1 Кор. 5:7-8) и: Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас, да празнуваме спомена за кръста, защото където е жертвата, там е и унищожението на греховете, там е примирението с Бога; там е и голямото празнуване.
Христос, Пасхата наша, биде пожертван за нас.
А къде биде пожертван?
На високия кръст.
Нов жертвеник за тази жертва, защото и жертвата е нова и необикновена. Защото Христос беше и жертва, и жрец, жертва по тяло и жрец по дух. Сам се принесе и по тяло беше принесен. Послушай как говори за всичко това апостол Павел: Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове (Евр. 5:1), затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе (Евр. 8:3). Ето, тук Той принася Самия Себе Си, а на друго място апостол Павел казва: Тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си е жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение (Евр. 9:28). Виждаш ли как според първото бива принесен, а според второто принася Самия Себе Си? И разбираш ли как Самият Той е бил и жертва, и свещеник, а кръстът представлявал жертвеник?
Но някой ще каже: защо тази жертва не беше принесена в църквата, а вън от градските порти? За да се изпълни пророчеството: И към злодейци биде причислен (Ис. 53:12).
А защо не беше убит под покрив, а на издигнат кръст под открито небе? За да очисти природата на въздуха, затова овцата беше принесена в жертва на високо и открито място под небето, за да се очистят и въздухът, и земята, защото кръвта от ребрата капела върху нея. Затова не под покрив, нито в юдейския храм, за да не си присвоят юдеите жертвата, а ти да не си помислиш, че тя е била принесена само за един народ. Затова тя е била принесена вън от градските порти, за да разбереш, че жертвата е обща и е принесена за целия свят, за да познаеш, казвам, че това очистване е всеобщо, а не частично, каквото било преди у юдеите.
Само на юдеите, и на никой друг народ, Бог бил заповядал да принасят своите жертви и молитви на едно-единствено място, но причината за това била, че земята била осквернена от дима и смрадта на всички останали езически, богомерзки жертви, които се принасяли – докато за нас, тъй като Христос е очистил цялата вселена, всяко място е удобно за молитва. С оглед на това и Павел ни съветва да се молим навсякъде и на всяко място, като казва: И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение (1 Тим. 2:8). И така, виждаш ли, че целият свят е очистен, когато на всяко място можем да издигаме чисти ръце, защото цялата земя е свята, и е станала по-свята и от Светая Светих, тъй като само в Светая Светих се принасяла безсловесна жертва, а тук – духовна, и колкото по-голяма е тази жертва, толкова по-голямо е и самото освещение, и по тази причина днес празнуваме кръста.
Искаш ли да научиш и за друго действие на кръста?
На днешния ден той е отворил за нас и рая, който повече от пет хиляди години бил затворен. Защото в този ден и този час Бог въвел разбойника в него. Той извършил две изключителни дела. Първото е, че отворил рая, а второто, че въвел разбойника в него. Следователно, на днешния ден ни е предадено старото бащинство; днес ние се завръщаме в града на своя Баща, бащинство, което в един миг е дадено на цялото човечество, защото на днешния ден са произнесени думите: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43). Какво говориш? Ти си разпнат и прикован на кръста, а тук обещаваш рая?
Това е така – отговаря Той – за да видиш Моята сила и на самия кръст. И именно защото това бил скръбен случай – за да не гледаш и ти толкова свойството на кръста, колкото да разсъждаваш за силата на Разпнатия – Той извършил това чудо на кръста, с което особено показал Своята сила и мощ. Защото не тогава, когато възкресявал мъртви, нито когато заповядвал на морето и вятъра и изгонвал бесове, а когато Го разпъвали, приковавали, ругаели и заплювали, когато Го укорявали и Му се присмивали, Той променил злото сърце на разбойника, откъдето се вижда и Неговата велика сила. Защото не само задържал цялото творение и довел камъните до разпадане, но и привлякъл към Себе Си и удостоил с чест душата на разбойника, много по-безчувствена от камъните, като казал: Днес ще бъдеш с Мене в рая.
Истина е, че раят се пазел от херувим, но Той е Господ и на херувимите. Пламенният меч все още бил там, но Той е, Който има власт и над пламъка и геената, над живота и смъртта. Никой цар не би допуснал до себе си някой разбойник или друг подобен, нито би го въвел със себе си в града, както направил Христос, и влизайки в нашето свещено отечество, въвел разбойника със Себе Си. С това Той не обезчестил и не посрамил рая с нозете на разбойника, нещо повече: отдал му чест, тъй като раят трябва да смята за голяма чест, че има такъв Господ, Който и разбойника удостоява с райски сладости. Той въвеждал в Небесното Царство и митарите, и блудниците, но не правел това, за да го лиши от чест, а за да му придаде още по-голяма ценност, показвайки, че Той е такъв Господ на Небесното Царство, че и блудниците, и митарите могат да се изправят и да се удостоят с тамошните почести и дарове. И както особено се удивляваме на онзи лекар, който лекува и болести, смятани за неизлечими, така е справедливо да се удивляваме и на Христос, Който лекува и неизлечимите рани, и дори прави митаря и блудницата такива, че да бъдат достойни за небето.
А какво е направил, ще попита някой, разбойникът, че и след кръста е могъл да придобие рая?
Искаш ли и това да ти обясня за кратко време? Слушай.
Когато Петър се отрекъл от Христос, разбойникът на кръста Го припознал. Но аз говоря за това не защото съм склонен да укорявам Петър (пази Боже!), а защото искам да покажа мъжеството на разбойника. Ученикът не могъл да понесе заплахата на една незначителна слугиня, а разбойникът, въпреки че със собствените си очи гледал как целият народ е въстанал против Христос, беснеел, псувал и Го подлагал на поругания, не гледал на всичко това като на зло за Разпнатия, както изглеждало външно, но, презирайки всичко това с очите на вярата и надсмивайки се над подлите пречки, познал Господа на небесата и падайки пред Него, произнесъл: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лук. 23:42).
Не бива просто да заобикаляме този разбойник, нито да се срамуваме да го приемем за свой наставник, още повече поради това, че Господ не се е срамувал пръв да го въведе в рая. И така, да не се срамуваме да го приемем за свой учител, който преди целия човешки род се е показал достоен за небесното жилище, но все по-внимателно да се вглеждаме в него, за да опознаем още по-добре силата на кръста, защото на него Господ не е казал, както на Петър: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци (Мат. 4:19), нито както на дванадесетте: Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена (Мат. 19:28), нещо повече, именно него не е удостоил с нито една дума, пред него не е показал никакво чудо, и той не е видял нито един мъртвец, когото Христос е възкресил, не е видял нито едно изгонване на бесове, нито послушното море, нито му е било проповядвано нещо за Небесното Царство или за ада, и въпреки това той бил първият, който Го изповядал на кръста, и то в онзи момент, когато другият разбойник Го укорявал, защото с Христос бил разпнат още един разбойник, за да се изпълни пророчеството: И към злодейци биде причислен (Ис. 53:12).
Намерението на юдеите, както се вижда, било на всяка цена да помрачат и унищожат Христовата слава, и те не пропуснали нищо, с което биха могли да направят разпятието още по-тежко. Но въпреки това истината навсякъде просиявала и именно вследствие на пречките все повече се усилвала. И така, другият разбойник Го укорявал.
Виждаш ли разликата между единия и другия разбойник? И двамата са на кръста, и двамата са разбойници, и двамата са злодеи, но разположението на единия и другия не е едно и също. Затова единият от тях наследил Царството, а другият бил изпратен в ада. Така беше и вчера. Ученикът и учениците, Юда и дванадесетте. Но те питат: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (Мат. 26:16-17), а той се готви за предателство, казвайки: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? (Мат. 26:15). Те се подготвят за служение и освещение с Божествените тайни, а той извършва предателство. И както беше вчера, така забелязваме, че е и днес. Злодей и злодей. Но единият ругае, а другият прославя, и затваря устата на хулещия с думите: Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си (Лук. 23:40-41).
Виждаш ли по-високо от разбойниците, виждаш ли дързостта на кръста? Забелязваш ли разумността при самото мъчение и благочестието при самото наказание? Кой няма да се удиви на това, че той е останал в съзнание и не си е изгубил ума, когато го приковавали с гвоздеи? Но не само останал в съзнание, а забравяйки своите болки, се грижел за другите и тъй като станал учител на кръста, предупреждава и казва: Та и от Бога ли се не боиш ти? Също, както ако беше казал: не съди според земния съд, защото съществува и друг, невидим Съдия, и неподкупен съд. И така, не гледай на това, че тук Той е осъден, защото небесният съд не е такъв. Тук, на този земен съд, често става така, че правите се осъждат, като да са виновни, а виновните се освобождават; виновните се пускат на свобода, а правите се наказват, защото съдиите както съзнателно, така и несъзнателно много грешат в това, че или не знаейки истината за нещата, сами се лъжат, или знаейки я, но, подкупени с пари, често продават своите присъди. А на небето няма нищо такова, защото само Бог е праведният Съдия и Неговият съд излиза като светлина, в която няма никаква тъмнина, нито незнание. И така, за да не мисли онзи злодей, че Христос е осъден и наказан според земната правда, другият му е посочил небесния съд, напомнил му е за Страшния съд, като че казвайки: там гледай, и няма да осъждаш, нито ще се криеш заедно с подкупените на земята, а само ще хвалиш онзи съд, който се извършва на небето.
И така, забелязваш ли мъдростта на разбойника? Разбираш ли разумността на учението? Но затова в същия час той преминал от кръста на небето.
И дори с някакво удоволствие го заплашва, защото му казва: Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
А какво значи това: когато и сам си осъден на същото?
То значи следното. Ние се намираме в една и съща мъка. Нима не си и ти на кръста, че така Го поругаваш? Ти обиждаш повече себе си, отколкото Него, когато говориш така, както и онези, които сами са в грях, а осъждат другите за това, защото който се намира в неволя, а се поругава над другия заради същата неволя, преди всичко се поругава над самия себе си. Ние се намираме в една и съща мъка.
Изрича пред него апостолския закон и евангелските думи, когато казва: защото и ние сме осъдени на същото, и които заповядват: Не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1). Какво правиш ти, разбойнико? В опита си да оправдаеш Христос, Го правиш съучастник на разбойника.
Съвсем не. Аз ще поправя такова подозрение със следните думи. Защото, за да не си помислиш, когато казва, че е еднакво осъден с него, че в греха е равен на него, е добавил поправка, казвайки: А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си (Лук. 23:41).
Виждаш ли съвършената изповед? Виждаш ли как той и на самия кръст се освобождава от греховете, както е писано: Припомни Ми; ще се съдим; говори, за да се оправдаеш (Ис. 43:26). Никой не го принуждава, никой не го насилва, но той сам укорява себе си, когато казва: А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И след това: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лук. 23:41-42). Следователно, той преди това не е можел да каже: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си, докато чрез изповедта не е свалил от себе си бремето на греха. И така, разбираш ли какво велико благо е изповедта? Изповядал Христос, и раят се отворил; изповядал Го и намерил такава милост, че излязъл от разбойничеството и успял да измоли Царството Небесно.
Виждаш ли колко блага ни е подарил кръстът?
Говориш за Царството? Кое тук ти напомня за Царството? Кажи ми. Тук се виждат само гвоздеи и кръст.
Но този кръст, казва Той, е знамение на Царството. И аз именно затова Го наричам Цар, защото Го виждам разпнат, защото на царя подобава да умре за своите поданици. Той Сам е казал: Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците (Йоан. 10:11).
Разбрал ли си защо кръстът е знамение на Царството? Искаш ли да познаеш това и по друг начин? Христос не е допуснал кръстът да остане на земята, а го е взел със Себе Си и го възнесъл на небето.
Откъде знаем това?
Оттук, че кръстът ще дойде с Него и при Неговото Второ и славно пришествие. А за да разберем, че кръстът е
достоен за всяка почит, го е нарекъл Своя слава. Но да видим как ще дойде с кръста. Трябва да представим ясно доказателство.
И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте (Мат. 24:26), е казал Сам Той. А това е предсказал за Своето Второ и славно пришествие, поради лъжемесиите и лъжепророците, както и поради антихриста, за да не бъде измамен никой поради незнание, защото преди Христос ще дойде антихристът. И така, за да не би някой, търсейки пастир, да попадне на вълк, преди това е описано знамението на идването на Пастира. Тъй като Неговото Първо пришествие беше тайно, за да не си помислиш, че и второто ще бъде такова, давам ти това знамение.
Неговото Първо пришествие, както подобава, беше тайно, защото е дошъл да намери заблудения, но второто няма да бъде такова. А какво, кажи? Както светкавицата излиза от Изток и се вижда дори до Запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:27). Той ще се яви неочаквано за всички и никой няма да бъде изправен пред дилемата дали Христос е на това, или на някое друго място. Защото когато светкавицата блесне, не е нужно да се питаме дали е блеснала, така и когато Христос дойде, няма да има нужда да разсъждаваме дали е дошъл, но чрез знамението на кръста ще разберем, че е дошъл. Защото Аз не съм забравил Своите обещания. И така, послушай следните думи:
Веднага подир скръбта на ония дни (тоест в онова време. А в кое? – Когато Син Човечески дойде), слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си (Мат. 24:29). Тази светлина ще бъде толкова силна, че пресветлите звезди ще се скрият. Тогава и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; и ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мат. 24:29-30).
Виждаш ли колко особено е знамението на кръста. Слънцето ще помръкне и месечината ще се скрие, а кръстът ще блести и ще свети, за да познаем, че той е по-светъл и от слънцето, и от месечината. И както воините, когато царят влиза в някой град, слагат на раменете си особени знаци и с това предвещават неговото идване.
Тогава и силите небесни ще се разклатят.
За ангелите казва, че ще ги обземе голям трепет и страх.
А защо това съдилище ще бъде толкова страшно, кажи ми?
Там ще се съди целият човешки род и всички ще застанат пред страшния Съдия.
А защо ангелите се плашат и треперят, след като те няма да бъдат съдени?
Както, когато някой началник иска да съди своите подчинени, не само виновните, но и чиновниците, които не са виновни с нищо, се плашат и се боят от строгостта на съдията; така ще бъде и тогава, когато нашият род ще бъде съден, и ангелите, макар и да нямат никаква вина в себе си, ще се ужасят от голям страх пред съдията.
А защо тогава ще се яви кръстът и защо Христос ще дойде с него?
За да познаят своята неблагодарност онези, които са Го разпнали, затова ще им се покаже знамението, което разкрива тяхното безобразие. А че ще го покаже именно поради това, послушай какво казва пророкът: и тогава ще се разплачат всички земни племена (Мат. 24:30), когато видят своя укорител и познаят своята грешка. А защо се чудиш, че Той ще дойде с кръста, когато ще им покаже и самите рани? И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха (Зах. 12:10). И както е постъпил тогава, когато е искал да изправи Тома в неговото неверие, и му е показал раните от гвоздеите, и прободеното ребро с думите: Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ (Йоан. 20:7), понеже духът няма плът и кости (Лук. 24:39); така и тогава ще покаже раните и кръста, за да увери всички, че Той е Онзи Същият, Когото са разпнали. … ако си Син Божий, слез от кръста и ще повярваме (Мат. 27:40 и 41). Но Той не слязъл от кръста, защото именно поради това е дошъл Син Божи: да се разпъне за нас. Слез от кръста и ще повярваме, казвали те. Но това са само празни думи и оправдание на неверието. Защото много по-голямо чудо е да възкръсне от гроба, затворен с камък, отколкото да слезе от кръста; много по-голямо чудо е да вдигне от гроба мъртвия от четири дни и повит в пелени Лазар, отколкото да слезе от кръста. И затова и викали: Ако си Син Божий, спаси Себе Си, въпреки че тогава Той правел всичко, та и онези, които Го поругавали, да се спасят, казвайки: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.
И какво, ако им е простил греха?
Той им е простил, стига само те да искат да се покаят. Защото ако не им беше простил, Павел не би станал апостол; ако не им беше отпуснал съгрешенията, скоро след това не биха се обърнали във вярата три хиляди, а после пет хиляди, и неведнъж по десет хиляди души. А че много пъти са преминавали във вярата по десет хиляди юдеи, свидетелстват и останалите апостоли, които казват на Павел: Виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи (Деян. 21:20).
И така, да подражаваме и ние в това на Господа и да се молим за враговете си. Отново ви напомням едни и същи, стари неща. Вече е пети ден, откакто ви говоря за това, но не за да осъждам вашето непослушание (да не бъде!), а защото се надявам на послушание, и от самите онези, които се противят поради своя гняв на това учение, да се молим на Бога и за своите врагове, защото смятам, че поне след толкова дни ще се засрамят и ще отхвърлят гнева и малодушието.
И така, подражавай на твоя Господ, Който и тогава, когато Го разпъвали, се молел на Отца за Своите разпинатели.
А как мога, ще попита някой, да подражавам на Бога?
Ако искаш, можеш. Защото, ако не можеше да се уподобиш на Него, Той не би казал: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29), нито Павел би могъл да каже: Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа (1 Кор. 11:1). А ако не искаш да подражаваш на Господа, подражавай на подобния на тебе раб, тоест, на апостол Стефан, защото и той е подражавал на Господа. И както Христос сред онези, които Го разпъвали, като оставил настрана кръстните мъки и грижата за Себе Си, се молел за разпъващите Го, така и Неговият раб, сред онези, които го замервали с камъни от всички страни, презирал телесните болки и казвал: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7:60).
Виждаш ли как говорел Синът? Виждаш ли как се моли рабът? Единият казва: Отче, прости им, понеже не знаят, що правят, а другият: Господи, не зачитай им тоя грях!
Искаш ли да ти посоча и друг човек, който е пострадал много повече от Стефан. Тук имам предвид Павел. Той казвал за самия себе си си така: Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско (2 Кор. 11:24 и 25). И добре, какво е правел той? Молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът (Рим. 9:3).
Искаш ли да споменем и някой друг, и то не от Новия, а от Стария Завет? Този пример е още по-чуден, защото и тогава имало хора, които можели да се издигнат до апостолската мъдрост, защото в Стария Завет не е било заповядано да обичаме враговете си, а да се извади око за око и зъб за зъб, и всичко да се връща в същата мярка.
Ето какво казва Моисей, по когото евреите много пъти са хвърляли камъни и когото унижавали. Прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал (Изх. 32:32).
Достатъчни са и тези примери. Но, за да се убедите още по-добре, ще се постарая да ви представя и друг пример, не по-малко достоен за почит. Давид, блаженият и кроткият, когато неговият син Авесалом се въоръжил и повел въстание против него, и в своята безчовечност искал да убие и баща си, което не било по Божията воля (защото това пречело да намери друга причина за такова поражение), а Давид, когато видял ангел, който с гол меч носел погибел и всички хора загивали, какво изрекъл: Ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконие. Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом (2 Цар. 24:17). Виждаш ли добродетелта на ближния?
Искаш ли да ти покажа още един пример, защото ние имаме и други, които също са били велики в своята любов към мъдростта? Евреите досаждали на известния пророк Самуил, лишили го от сън и така го лишили от чест, че Сам Бог бил подбуден да го утеши с думите: Те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене (1 Цар. 8:7). И какво прави този отхвърлен, презрян и поруган човек? И аз няма да си допусна грях пред Господа, да престана да се моля за вас (1 Цар. 12:23). И така, той смятал за грях да не се моли за враговете си. Да не бъде – казвал той – да допусна грях да не се моля за вас!
И така, Христос казва: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят, Стефан извикал: Не зачитай им тоя грях, Павел изповядва: Молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, Моисей: Прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал, а Давид: Ето, аз съгреших; нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом, и накрая Самуил: И аз няма да си допусна грях пред Господа, да престана да се моля за вас.
И каква прошка ще получим, отговори ми сега, ние, които, въпреки че Господ призовава нас, Своите раби, както от Стария, така и от Новия Завет, призовава ни да се молим за нашите врагове, постъпваме противно на това и дори се молим против враговете си.
Защото, колкото повече са примерите, толкова по-голяма мъка ни очаква, ако не им подражаваме. Затова, знайте, че е много по-велико да се молиш за враговете си, отколкото за приятелите си, защото молитвата за приятелите не ни е толкова от полза, колкото молитвата за враговете. Защото е написано: Ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? (Мат. 5:46). Затова, когато се молим за приятелите, с нищо не сме по-добри от езичниците и митарите; а когато обикнем своите врагове, тогава според човешките си възможности се уподобяваме на Бога, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Мат. 5:45). И така, да се уподобим на нашия Отец, Който е казал: Бъдете подобни на вашия Отец Небесен, за да се удостоим с Небесното Царство по благодатта и човеколюбието на Господа и Бога и наш Спасител Иисус Христос, на Когото подобава слава и власт във вечни векове. Амин. | www.eparhija-sumadijska.org.rs
Превод: Татяна Филева
