Из поученията на Св. Силуан за благодатта
Милостивият Господ е дал на земята Светия Дух и с Духа Свети се е утвърдила Светaта Църква.
С Духа Свети сме познали Господнята любов.
Заради какво ни обича тъй много Господ? Всички ние сме грешни и цял свят лежи в злото, както казва Йоан Богослов ( 1 Йоан 5:19). За какво тогава ни обича Той?
Самият Господ е единствено само любов.
Както слънцето сгрява цялата земя, така и благодатта на Светия Дух сгрява душата да обича Господа и тя тъгува по Него и със сълзи Го търси.
О, Душе Светий, мил си Ти на душата. Да Те опиша е невъзможно, но душата знае кога идваш. Ти даваш мир на ума и радост на сърцето.
Блажени сме ние, православните християни, защото Господ много ни обича и ни дарява благодатта на Светия Дух, и в Духа Свети ни дава да видим славата Му. Но за да съхраним благодатта, трябва да обичаме враговете си; за всички скърби да благодарим на Бога.
Човек сам е безсилен да изпълни Божиите заповеди, затова е казано: "Искайте и ще ви се даде".
И ако не искаме с молитва, то сами себе си измъчваме и се лишаваме от благодатта на Светия Дух. А без благодатта душата от много неща се смущава, защото не разбира Божията воля.
За да има благодат, човек трябва да се въздържа във всичко: в движенията, в думите, в това, което гледа, в помислите си, в храната. И на всяко въздържание помага поучаването със Словото Божие. Казано е: "Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (Мат. 4:4).
Пазете благодатта Божия. С нея е леко да се живее. Всичко става добре по Бога, всичко е мило и радостно. Душата е спокойна в Бога и сякаш се разхожда из прекрасната градина, в която живеят Господ и Божията майка. Без благодатта човек е грешна пръст, а с благодатта човек по ум е подобен на ангел. Ангелите с ума си служат на Бога и Го обичат; така и човекът става като ангел по ум.
Нашата война е и люта, и мъдра, и едновременно с това проста. Ако душата възлюби смирението, то всички мрежи на враговете ни (бесовете) са разкъсани и всички крепости – превзети. В нашата духовна битка трябва зорко да бдим, щото всички боеприпаси и провизии да са ни под ръка. Припасите са нашето смирение, а провизиите – благодатта Божия. Ако тях загубим, то враговете (бесовете) ще ни победят.
С ума си гледай какво става в душата. Ако благодатта в тебе е неголяма, то в душата има мир и чувстваш любов към всичко. Ако любовта е повече, то в душата е светлина и голяма радост. Ако е още по-голяма, то и тялото усеща благодатта на Светия Дух.
От любов към брата идва благодатта и с любов към брата тя се опазва. Но ако не обичаме братята си, то и благодатта Божия няма да дойде в душата. Ако всички хора изпълняваха заповедите Христови, на земята щеше да бъде рай и всички с малко труд щяха да имат достатъчно от всичко необходимо. И Духът Божи щеше да живее в душите на хората, защото Сам Той търси човешката душа и иска да живее в нас и ако не се вселява, то е само заради гордостта на ума ни.
Заради гордостта се губи благодатта Божия, а заедно с нея и любовта към Бога и дръзновението в молитвата. И тогава се измъчва душата от зли помисли и не разбира, че трябва да се смири и да обича враговете, защото иначе не е възможно да се угоди на Бога.
Ти казваш: "Врагът гони нашата света Църква. Как тогава да го обичам?" На това ще ти отговоря: "Бедната твоя душа не е познала Бога. Не е узнала колко много Той ни обича и как със желание чака всички хора да се покаят и да се спасят. Господ е любов. Той е дал на земята Светия Дух, Който учи душата да обича враговете и да се моли за тях, за да се спасят и те. Това е и любовта. А ако се съди по делата им, те заслужават наказание."
Господ ни е дал заповедта: да обичаме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа. А без молитва как може да се обича? Затова умът и сърцето на човека трябва винаги да са свободни за молитва.
Непрестанната молитва идва от любовта, а се губи заради осъждане, празнословие и невъздържание. Който обича Бога, той може да мисли за Него ден и нощ, защото нищо не може да ти попречи да обичаш Бога.
Mоля Те, Милостиви Господи, дай на всички народи по земята да Те познаят чрез Духа Свети. Господи, всички народи са създадени от Твоите ръце. Обърни ги от враждата и злобата към покаянието, за да познаят всички любовта Ти.
Господи, Ти си ни заповядал да обичаме враговете си, но трудно е за нас грешните, ако с нас не е Твоята благодат.
Господи, излей над земята благодатта Си. Дай на всички народи да познаят благодатта Ти, да познаят, че Ти ни обичаш като майка, и повече от майка дори.
Господи Милостиви, с богатството на Твоята милост спаси всички народи.
Душите на светиите си привлякъл към Себе Си, Господи, и текат те към Теб като тихи реки.
Умът на светиите си прилепил към Себе Си, Господи, и стреми се той към Теб – светлина и радост наша.
Сърцето на светиите се е утвърдило в любовта Ти, Господи, и не може да Те забрави нито за миг, даже насън, защото сладка е благодатта на Светия Дух.
Милостивият Господ е дал Светия Дух и нам- грешниците без да иска никаква цена, но пита всеки от нас, както е питал апостол Петър: "Обичаш ли ме?". Така Господ иска от нас единствено любов и се радва на обръщането ни. Такова е Божието милосърдие към човека: загърби ли човек греха и смири ли се пред Бога, Господ милостиво му прощава всичко и му дава благодатта на Светия Дух и сила да побеждава греха.
Чудно нещо: човек се гнуси от брата си – също човек – когато той е беден и нечист, а Господ ни прощава всичко, както любящата майка на своето дете и не се гнуси от никой грешник, и дори му дава дара на Светия Дух.
Ако хората биха познали любовта на Господа към нас, биха се предали напълно на Неговата свята воля и биха живели спокойни у Бога като царски деца. Царят се грижи за всичко: за царството, за семейството си, за синовете и децата; а синът живее в двореца спокойно; всички му служат, а той безгрижно се наслаждава на всичко. Така предалият се на волята Божия живее в покой, доволен от съдбата си, дори да е болен, беден или гонен. Той е спокоен, защото с него е благодатта на Светия Дух и сладостта на Духа Свети го утешава; и той се измъчва само затова, че много е оскърбил любимия Господ.
Ах, колко нужно е да се живее на земята така, че душата винаги да чува Бога!
Господ е казал: "Няма да ви оставя сираци" и ни е дал Духа Свети. И душата трябва да чувства, че Духът Божи живее в нея. Макар благодатта да е малка, душата чувства Господнята любов, чувства, че Господ е наш и ние – Негови. А който не е такъв в душата си – в него благодатта е загубена.
Душата чувства, че Господ я обича, независимо от множествтото й грехове. Както в онези дни Господ казал на Закхея "Закхее, …днес трябва да бъда у дома ти" (Лк. 19:5), само защото той поискал да види Христа, така и сега същото се случва с грешника, щом душата му се обърне към Бога.
Народът се отклони от добрия път и хората станаха немилосърдни. Всички се ожесточиха и вече няма любов (между тях). Затова и не чувстват Божията любов. Хората мислят за Бога, че е такъв, каквито са те, съдейки по жестокостта на сърцата си. Така те съвсем губят вяра в Бога. О, ако това беше възможно, аз бих им показал Господа и бих им казал: "Вижте какъв е Господ! Човешката душа се разтапя пред лицето на Неговата любов." Но тази любов не може да се види с прост ум. Тя се познава чрез Духа Свети.
