Свети Григорий Палама за поста
Св. Григорий Палама разглежда поста в диалектична антитеза с невъздържаността. Постът е първата заповед и съвет на Бога към Адам [1]. Докато това е „приятелска“ заповед за живота на човешката природа, невъздържанието е смъртен съвет, даден в Едемската градина с измама. Дяволът чрез Ева подмамил Адам „към отпадане от живота и отчуждение от божествената благодат“ [2].
Четиридесетдневният пост, който Моисей упражнявал в планината, му дал възможност да се удостои със съзерцание на Бога и да получи богоначертания закон. Противно на това, водените от него израилтяни, след като се отдали по време на отсъствието му на пиянство и невъздържание, се подхлъзнали в безчестие и идолопоклонство. Пророците Илия и Даниил също сполучили да бъдат дарени с боговидение, но и те преди това се очистили чрез пост. И обратното, Исав от чревоугодие погуби първородството си и отпадна от молитвата на баща си.
Над всичко това обаче е примерът на Христос, Който „след като ни показа начина на борба с дявола“, пости и го победи, като отхвърли всяко изкушение [3]. Обратното на Адам, който начена пътя си на отдалечаване от Бога и рая поради невъздържание, Иисус начена своето дело на земята с пост и още в този начален стадий на служението си Той воюва и победи предизвикващия страстите – дявола [4].
Разбира се, постът не може да представлява цел сам по себе си, а е средство за отбягване на страстите и за постигане на добродетели: „Не бива да хвалим телесния пост сам по себе си, а трябва да го ценим като двигател на други душеполезни неща“ [5]. Поради това истинен пост е онзи, който се извършва „за изтощение на въжделенията, за смирение на душата, за преобръщане на омразата, за потискане на гнева, за отърсване от злопаметничеството, за подтикване към благоразумие и молитва, както и за чистота [на сърцето]“ [6].
Чрез пост и въздържание погива външният човек. А колкото повече погива той, толкова повече вътрешният човек се възобновява [7]
Често се твърди, че източните отци и църковните писатели подвижници под въздействие на платонически идеи, а и на други нехристиянски школи, са възприели негативно отношение към тялото и материалните блага, и че също са ги презирали като действително зли по характер. Разбира се, не му е времето тук и сега да разискваме нашироко тази тема. Смятаме обаче за полезно да добавим няколко размисли по повод темата за поста и свързаното с него погиване на външния човек. За да бъдат правилно разбрани, те трябва да бъдат мислени в рамката на по-общата борба на човека против злите страсти и желания. Постът и потискането на тялото предпазват човека от нравствените злини и изразяват неговото противостоене на болезнените последици от невъздържанието. Поради това и дните в седмицата и периодите в годината, през които се спазва пост, винаги имат покаен характер и се свързват с преживяване на болезнените последици от грехопадението и напрегнатата борба за изправяне на човека. Напротив, празнуването на Възкресението, както и всяко друго радостно събитие, се свързва с най-широка употреба на материални блага. Така, освен най-древния пост в сряда и петък, свързан съответно с предателството и разпъването на пострадалия заради греха на човеците Христос, съществува и по-голям период на постене – т.нар. Велика Четиридесетница или Велик пост. Той според светоотеческото и паламитско учение е символ на настоящия живот и се преживява като период на борба и покаяние [8]. Обратното, денят на Господа и целият период на Петдесетница, като предобрази на началото на бъдещия век, се свързват с приключването на поста [9]. Така, усещането за отдалечаване от Бога и изживяваната болка от това се изразяват чрез потискане на тялото и пост. И обратното, проявяването на обновителния дар на Бога и изживяваната поради това радост се свързват с винаги законната наслада от материалните блага.
Безсмислено е да се казва, че уж отрицателната оценка на материалните блага е причина за този феномен. Правилното е точно обратното. Тъй като точно материалните блага биват оценявани положително, поради това в периоди на духовна болка и траур се избягва употребата на такива, докато периодите на радост и благоразумие се свързват с насладата от материалните блага. Ако освен казаното има налични и други, крайни случаи на аскети-пустинници, които се отдават на краен пост и въздържание от всяка материална наслада, това е, защото те схващат всеки ден от живота си като ден на покаяние и болка поради отдалечаването си от Бога и като стадий от борбата за възвръщане към Него. Не трябва такива случаи на пустинници да бъдат самоволно тълкувани, а трябва да се изследват в светлината на споменатия по-широк църковен аскетически контекст в Православието.
Постът като опозиция на невъздържането се отнася за всички наслади и удоволствия в живота. По този въпрос св. Григорий Палама отбелязва следното: „Ако постиш в храните, а погледът въвежда в съкровищницата на душата ти блудство, любопитство и завист, слухът ти е отворен за хули, развратни песни и лоши клюки, както и за останалите слабости на зловредниците, каква ти е ползата от поста? Никаква! Защото колкото и да избягваш едно зло, ти чрез друго му даваш достъп до душата си“ [10].
Човек се подпомага чрез поста, за да придобие вътрешен мир и изправяне на добродетелите [11]. Този цялостен пост и безпрепятствен напредък на човек в добродетелта се постигат най-вече посредством бягство от света и аскеза – т.е. в монашеския живот…
Бележки
1. Омилия 6, 81CD. Вж. Василий Велики, Омилия 1 за поста 3, PG 31, 165C сл. 130 Омилия 13, PG 151, 157C.
2. Омилия 13, PG 151, 157C.
3. Пак там, PG 151, 157D-160B.
4. Омилия 10, PG 151, 113A.
5. Омилия 13, PG 151, 160B.
6. Пак там, PG 151, 161A.
7. Омилия 9, PG 151, 105B. Срв. 2 Кор. 4:16.
8. Омилия 19, PG 151, 249BC: „Затова преди тези дни – на свещената Четиридесетница – благодатта на Духа даде закон ние да се държим в пост, бодърстване, молитва и всякакъв вид упражнение на добродетелите. По този начин ни се показва чрез дните на Четиридесетницата, че животът на спасяващите се в тоя век не е нищо друго, освен покаяние и боголюбезен начин на живеене… Затова и Четиридесетница се нарича този период от време; в него се свързва поменът за спасителните страсти на Христос“. Срв. Св. Василий Велики, За Светия Дух 27, 66, PG 32, 192B.
9. Пак там.
10. Омилия 9, PG 151, 108BC.
11. Пак там, 105В. Исак Сириец (Слово 85, ἔκδ. Σπετσιέρη, 334) казва за поста следното: „Постът е защита на всяка добродетел и начало на борба; венец е за въздържателите; хубост е на девството и светостта, както и блясък на благоразумието. Той е начало на християнския път, майка на молитвата, извор на смиреномъдрие и разум; учител е той на исихия и предшества всяко добро дело. Както желанието за светлина следва силните очи, така желанието за молитва разпознава и следва поста“.
Превод от гръцки: Светослав Риболов
Из книгата на Георгиос Мандзаридис „Паламика”, ИК “Омофор” 2016
