Кипър гласува за нов църковен водач
Източник:
Архиепископската катедра беше обявена за вакантна през месец май миналата година, след като вече от години бе известно, че архиепископ Хризостом страда от болестта на Алцхаймер и бе счетено, че той не е в състояние да изпълнява задълженията си. Беше необходима обаче намесата на Вселенския патриарх, за да се разреши окончателно въпроса чрез свикване на Велик събор с участието на клирици от Кипър и останалия православен свят. При отсъствието на водач, управлението на Църквата беше поверено на Светия Синод под надзора на Пафоския епископ Хризостом, един от основните кандидати за следващ предстоятел. Останалите кандидати са Никифор, игумен на Кикския манастир, Атанасий Лимасолски и Хризостом Китионски.
Гласуването вчера се извърши между 10.00 и 13.00 часа и след това от 14.00 до 18.00 часа.
Критикувана от мнозина, че е твърде усложнена, процедурата по гласуването е разпределена на няколко етапа, които ще отнемат около два месеца до ръкополагането на новия предстоятел. Гражданите най-напред избират 1400 специални представители – това се случи днес. Три седмици по-късно тези представители ще гласуват за 100 избиратели. Към избирателите след това ще се присъединят служебно 33 клирици, които ще гласуват отделно в последния кръг. За да спечели, кандидатът трябва да си е осигурил мнозинство и при двете гласувания.
При липса на мнозинство последният етап от гласуването се повтаря само между първите двама кандидати. Ако отново не може да се излъчи победител, двете гласувания се обединяват и се провежда още едно гласуване. В случай, че и тогава няма ясен победител, въпросът се поставя за гласуване от Светия Синод. И ако даже това гласуване не определи победителя, следващият Архиепископ се определя чрез жребий. Светият Синод трябва да потвърди победителя в рамките на 15 дни след крайния резултат.
Пафоският епископ Хризостом призова народа да гласува масово, “така че да покажем, тук и в чужбина, че сме демократичен народ и се уважаваме един друг”.
Гласуването е незадължително и прогнозите са за 40 процента въздържали се. Местата за гласуване са определени по енории и не съвпадат с гражданските изборни секции. Църквата обаче използва съвременните технологии и информация за местата за гласуване е публикувана в интернет.
Ако съдим от досегашния опит, тези избори вероятно няма да преминат напълно гладко.
В самото начало на двадесети век се провеждат избори за Архиепископ между двамата епископи на острова – Кирил ІІ Китионски, краен поддръжник на движението за обединение на Кипър с Гърция, и по-умерения Кирил ІІІ Киринейски.
Поради разногласия между двамата кандидати резултатите от изборите са оспорени и победител не се излъчва в продължение на десет години, като се стига между другото и до намесата на Вселенския патриарх и британското правителство. След почти едно десетилетие на вакантна архиепископска катедра се определя тя да бъде заета от Китионския епископ, който обаче умира само след тригодишно управление. Тогава бива избран Киринейския епископ, който заема катедрата в продължение на 20 години.
