ООН призна, че има християнофобия
Участниците на състоялата се наскоро в Женева конференция на ООН по борба с расизма и ксенофобията осъдиха дискриминацията на християните и признаха, че християнофобията по света е факт, съобщава Интерфакс.
В заключителния документ на форума се изразява загриженост за "нарастването на расовата и религиозната нетърпимост, която включва ислямофобия, антисемитизъм, християнофобия и антиарабизъм", съобщава официалният сайт на Московската патриаршия.
Тези дни Руската църква призова участниците в конференцията да въведат понятието "християнофобия" в международно обръщение.
"За Руската православна църква е много важно да се внесе в списъка на заплахите и проблемите пред съвременния свят, освен антисемитизма и ислямофобията, също и християнофобията", заяви зам. председателят на Отдела за външните църковни връзки на Московската патриаршия протойерей Георги Рябих.
Той посочи, че днес по света "има много примери за нарушаване на правата на християните, накърняване на техните чувства, публично изопачаване на християнското учение; те са достатъчни, за да се въведе понятието "християнофобия" в международен оборот".
Конференцията в Женева бе бойкотирана от Австралия, Холандия, Израел, Италия, Канада, САЩ и Чехия – държави, които по думите на Генералния секретар на ООН Пан Ги Мун "биха могли да дадат своя принос в борбата с расизма".
Скандал предизвика изказването на президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад, който нарече Израел "държава с най-жесток и расистки режим" и обвини Запада в дестабилизация на международната обстановка.
Превод: Андрей Романов
В света има антихристиянски проект, чийто венец беше комунизмът. Той включва отрицание на Бога, ограничаване на дейността на Църквата, поощряване на науките като технологиите например, създаване на икономически фундаментализъм чрез фетишизиране на пазарната икономика и оттам на материализма, като така се атакува духовността в християнството. Освен това паричните поощрения развиват зрелищата и празните развлечения, спада равнището на хуманитаристаката , която е естествен съюзник на християнството и се ограничават проучванията по интегрална историческа логика и метафизика. Освен това езика се технизира като така се създава философска бариера между езика и понятията на Църквата и езика на светското общество. Понякога има и репресии срещу християните, които поставят Бога, Богодорица и светиите над политологията, икономическия фундаментализъм и технологичния начин на мислене и затова страдат в модерността. Освен това се отричат християнските корени на европейската цивилизация, лансират се нови идоли в спорта и музиката и се търси рекламна дейност на натурфилософския възглед, който е основа на онова, което обикновено се разбира като наука в Европа. На това явление с позававане на национални исторически заслуги на БПЦ ние като православни не можем да противостоим. Единственият начин е да разкажем за вярата през комунизма с репресиите, философията на живота на праведниците и посланията на нашите идеалисти. Това е отпора на антихристиянството, а не националното стражарство на БПЦ.
Терминът „християнофобия“ е образуван по аналогия с „ксенофобия“, но не е точен. Това означава страх от християнството, а не нетърпимост към християнството. По аналогия с „антисемитизъм“ би трябвало да се каже „антихристиянство“. Още повече, че така се асоциира и с антихрист, който ще бъде апогеят на антихристиянството. Който е съчинил термина или не е мислил много или го е направил умишлено, за да подмени същността на проблема.
Дискриминация няма, има невъзможност за съобразвяне с напълно нормални промени в социалните взоимотношения. По своята същност църквата не може да се обновява, но позволява модернизиране, тази фундаментална разлика обаче не се разбира предимно от православието, което по своята силно клерикална структура, предпочита тежката византийска архаика като символ на идентичност, вместо да положи усилия да съхрани само ценностите намериния на вярата си.
Разбира се, много по-лесно е да се направиш на жертва, да си измислиш исторически заслуги и модернистични врагове за да можеш да се съхраниш и предпазиш от „технологични“ и „лингвистични“ врагове, да намериш оправдание за страха да встъпиш пълноценно в съвременните обществени взаимотношения без да си привилегирован. Не съществува никаква „тенденция“ срещу християнските ценности, съществува обаче „тенденция“ срещу абсолютистки претенции и картини за света, които не допускат алтернативи на светогледно ниво. „Анти-християнството“ е идолът-враг изграден от безпомощността на православието да транспонира универсалистките правно-граждански модели на запада. И това е несъвместимост на ценностно, а не процедурно ниво. Който не може да разбере до къде би могъл да се простира, без да нарушава чужди етически пространства, най-накрая му се отнема и това място, което би могъл да заеме при равномерни условия с други ценностни нагласи; и това важи за всички посоки на светогледни напасвания в обществото.
В този православен сайт нека се позовем, „..с думи немъдри“, както казва Св.апостол Павел, на това, че православното християнство има своята защита- „Невещественият огън“, който на всяко Православно Воскресение се дава от Бога и ние, единствени отнасяве светлината на Този огън в домовете си.Тази светлина, която е Словото Божие, пронизва първо нашето тяло, което е Дом на Светия Дух.Е, тогава нека се позовем на деветото Блаженство На Господа: „Когато ви похулят и изгонят и кажат против вас лъжовно, каквато и да лоша дума заради Мене, радвайте и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“.Портите адове няма да надделеят над Църквата Божия, каквито и да са тези определения- християнофобия, антихристиянство и разни други, сътворени от души човешки.
Явно и на Вас е попречило „макетното мислене“ та са Ви убягнали фактите около християнските новомъченици, разбирай свидетели, в Близкия Изток, например. Какво да говорим за Египет, Алжир, а за братска съседна Турция? Ето едно „нестандартно“ египетско мислене: http://www.pravoslavie.bg/content/view/7203/233/