Православие по пънкарски

А тези „пречки“, които младите срещали, са само едно изпитание за силата на вярата им. Ако някоя забележка ги прогони от храма, толкова ще да е била и ревността им.

[quote name=“Лъчезар Харалампиев“]А тези „пречки“, които младите срещали, са само едно изпитание за силата на вярата им. Ако някоя забележка ги прогони от храма, толкова ще да е била и ревността им.[/quote]

Аз пък си мислех , че с времето вярата укрепва . Има хора , които стъпват в храма неуверени , както и със много съмнения , противоречия , незнание и т.н. . Къде трябва да укрепне тази вяра и ревност според вас ? В Храмът или в някой бар , градинка , подлез …. ? Не трябва ли да се подходи с разбиране и ЛЮБОВ ? Или да се гледа накриво „различният“ , а от там и внушението – че видиш ли той е недостоен за Църквата , или др. следствена връзка – задаването на въпроси от „младият“ като – „какво да диря с тези тесногръди люде тук“ е ХРИСТИЯНСКО според вас ?
Какво е Тялото Христово , място само за изключително ревностни и силно вярващи бабички , или Мястото за всички нас , където трябва да предвкусим животът в бъдещият век ?
Къде е любовта към ближният тук ?

Братко Лъчезар, като чета тези редове, не можах да стърпя епистоларното си възмущение. Ами че то, ако всичко беше така черно-бяло като в евтин латино-сериал нямаше да ги има и гениите на духа. Боже, вярно са казали мъдрите, най да те е страх от ‘неизкушаваните’. Познавате ли живи тинейджъри, с проблеми, с въпроси, с много хормони в Брауново движение? Май на реторичните въпроси не се слага въпросителен знак…

Работата е там, че всички търсят лесното. Никой не иска да положи и минимално усилие за нищо и все търси виновници за едно или друго. Всички търсят „човешката справедливост“, както казва старецът Паисий Светогорец и забравят, че силата на християнина е в тихото понасяне на несправедливостите. В целия този младежки ентусиазъм, който е взел на прицел не собствените грешки, а бабичките, не се крие нищо добро. Любовта и радостта от църковния живот не са човешко достояние, а дар на Духа в хода на дълбоко личната борба, и те не могат да се продемонстрират на инат – с всевъзможни показни жестове на братска любов и прочие протестантизми. А и времето не предполага такава скоростно извисяване. Няма защо да си играем на християни, които трудно можем да бъдем. Романтизмът в случая е пагубен, защото цялата борба се свежда до външните форми. В този смисъл протестанстващите православни младежи извършват същата подмяна, както и храмовите старици, макар и по друга линия. Впрочем самия аз съм на 23.

Г-н Харалампиев изглежда няма особено задълбочени познания по историята на вярата. Християнството винаги е било едно радикално, бунтарско учение- нима мъчениците са били конформисти? И те са били бунтари, но по друг начин: техният бунт се е състоял от безусловна любов към ближния и една наистина безкомпромисна вяра в Бог. Но разбира се за ултра-фанатиците (фарисеите) е много по-важно да съдиш ближния отколкото да разпространяваш вярата. Интересното в случая е, че някой се наема да определя чия вяра е истинска и чия не, кой как трябва да бъде облечен и че да напишеш “Не знам какво да кажа, освен прости ми, и помилуй мене грешника“ с нормален почерк до една икона е някакъв фундаментално кощунствен акт. Всеки се оплаква как църквите са празни, как хората са се превърнали в безбожни чудовища. Това е вярно, но причината за опустяването на храма е тоталната омраза на някои хора, които не могат да приемат, че не всеки е като тях.

Няма да правя коментар. Само ще отбележа някои исторически и културни факти. Първо, философията на българското образование с неговите образци в историята, литературата и философията подклажда чувство за бунт и революция и възпитава в агресия към ближния. Второ, слушането на западна музика беше реакция срещу съветските песни и песните на мнимия героизъм на партизани и активни борци. Трето, един смислов анализ на текстовете на песните на западната музика с текстовете на песните на охулваната чалга у нас ще даде да се разбере, че всъщност няма разлика във вулгарността на двата вида музика. Четвърто, за да има хубав културен продукт следва да има възвисеност, за която да имат очи както младите, така и възрастните. Пето, към младите хора протягят ръце от чужбина и искат да ги направят техни хора – а БПЦ публикува на сайта си текстове за американската младеж.
http://www.bg-history.info/5428/Hrabrostta-na-bulgarskata-voiska-ot-gledishteto-na-avtentichnata–bulgarska-narodopsihologiia.html

Показността, за показността ставаше дума през цялото време. Няма нищо по-лошо от това да не съумееш да извършиш обрата на живота си, а да го фалшифицираш с носене на предизвикателни тениски. Суетна е цялата тази работа. Личи си от километри. А да наречеш мъчениците бунтари е просто кощунство. Но това е защото разсъдъкът ни работи по-добре от сърцето и все гледаме да открием формалното тъждество, преди да сме осъзнали дълбинните различия. Политизираното християнство е пошло. Козлетата трябва да станат агнета, а не само да делят едно стадо с тях.

Не, досега не е ставало дума за правилата на църковния живот, а само за това, че любовта, която гледа да „избуи“, пренебрегвайки тези правила, е съмнителна. Защото всяко правило е символ и този символ се раз-чита, а не се „зачерква“, така както и Старият завет не е излязъл от богослужебна употреба, въпреки че Новият е неговото изпълнение – това е органичната връзка между катафатика и апофатика в Православието. Та аз в никакъв случай не заемам позицията на зилотите. Че си ме причислил автоматично към „противниковия“ лагер, издава порочната динамика на това направо политическо единоборство между леви и десни в Църквата. Не, християнинът трябва да е над тези неща. В противен случай той неминуемо извършва подмяната, за която стана дума – или се тщеслави с броя на земните си поклони, или говори надълго и нашироко за любов, за която всъщност само е чел. А любовта е както първа заповед, така и най-късно зреещият плод на борбата. Да не се заблуждаваме излишно.

И един цитат, който пределно ясно обрисува ситуацията:

‎“Днес съществува тенденция да проповядваме приближаване към Бога или чрез дръзките опити на един модернистичен и напълно светски мироглед, или чрез малодушието и несигурността на един консервативен и схоластичен избор, педантично придържащ се към едно славно, но ялово и застинало предание. “ – http://www.dveri.bg/content/view/14026/97/

Точно за всевъзможните православни пънкари се отнася първата част (а втората за стариците, това е ясно). Желанието за бързо услаждане от църковния живот принуждава мнозина да си въобразят, че са „вече там“. Проблемът за „преждевременното отъждествяване“ е в основата на цялата човешка трагедия – още Адам и Ева правят тази грешка, постигайки мнимото си обожение. Хората нямат търпение да работят върху себе си, затова са се заели с фарисеите. Само че кога митарят е дръзвал да обвинява фарисеят? Нали точно тази дързост в крайна сметка би го лишила от благодатта.

Филипе, не става въпрос да съдим хората по облеклото, а за това, че то, както и всяко друго нещо в този живот, има своя смисъл, който не търпи да бъде безпринципно подменян. Както фарисеите са били изобличавани за това, че ходели нарочно с мазни коси, а днешните ревнителки биват порицавани само защото уж назидавали останалите с демонстративното си носене на забрадки, така не по-малко обект на критика следва да бъде и всеки опит за превръщането на Православието в субкултура. Не по-малко, а дори повече, защото за разлика от забрадките, които сами по себе си са израз на благоговение, тениските с натуралистични изображения на черепи и черно-бели икони с небрежни надписи са точно поругание над всяко благоговение, което се свързва с това да стоиш с трепет пред изображенията на своя Бог, а не да ги сведеш до аксесоар на егото си. Точно това изхитряване на младежта е фарисейщина от нов тип. Уж се борят за любовта на самоотрицанието, а не искат да жертват нищо от старите си порядки.

Г-н Харалампиев, много модернистично твърдение е това, че определена група хора с тениски нямат право да стават православни християни…Как може да се определи кое е преждежремено и кое не! Времето на земята никога не е достатъчно, пътят е „дълъг и …тесен“ ..не разбирам защо толкова ви притеснява кои и какви са хората, поели по този път..

Вижте, изговори се достатъчно. Разгледах сайта и онлайн магазина. Нещата поне за мен са ясни. Православието не може да бъде търгувано като поредния субкултурен продукт, колкото и висока да е каузата, в чието име това уж се прави. Всякакви изрични уверения, че видите ли, целият този грънч бил едва ли не ироничен, са си чиста проба казуистика, защото младежите така или иначе „се кефят“ на тениските, както биха се кефили и на всяка друга мода. Както не възприемам пошлия натурализъм на западната религиозна живопис (възникнала именно с цел да разпалва въображението и чувствата), така не бих могъл да оправдая и едно такова явление. Някои неща са принципни и това няма нищо общо с фарисейската праволинейност, а с чувството за благоговение. Склонен съм да възприема „Православието по пънкарски“ единствено като преходен етап в живота на търсещите младежи, след който и те самите биха се дистанцирали от него, но не и като легитимна форма на православно самосъзнание.

Г-н Харалампиев фарисеите са били изобличавани, за това че са се мислели за много духновни и угодни Богу, а всъщност са нямали никаква любов, нито към Бога, нито към ближния. Критиката е била към това, че са били тотално неискрени и неспособни на покаяние; смисълът на тенискиите е да показват на другите, и то по много шокиращ начин, че е по-добре да следваме примера на подвижници на благочестиото и да се борим със себе си, отколкото отчаянието и наркоманията на повечето рок изпълнители. Това кой как е облечен, за един Православен християнин, не би трябвало да има абсолютно никакво значение, називисимо дали става за хора със забрадки или пънкри с тениски на каквото и да е било. Христос е напомнил на фарисеите за адския огън, не защото не са били облечени коректно, а защото са били голи от чисто духовна гледна точка- Христос е можел, може и винаги ще може да вижда какво е изписано в сърцата ни, което обаче не значи, че можем да си въобразяваме, че и ние сме способни на същото.

Твърдението, че доброволното и най-вече смирено спазване на правила е залог за приемането на благодатта е неправославно и мирише на пелагианство! Благодатта е дар и не зависи от спазване на правила, защото тогава не би била дар, а нещо заслужено, което не е! Благодатта ни се подарява без да сме я заслужили! От нас се иска само да отворим вратата, на която Бог чука – „Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20). Нашето участие е да приемем или не Божия дар, който не заслужаваме!

@ Лъчо.

Разбира се, че благодатта е дар. Спазването на определени правила (молитвеното, например) обаче представлява своеобразен акт на волеизявление за приемането на този дар и в същото време този акт също е боговдъхновен. В православието нищо никога не търпи праволинейна рационализация. Става въпрос за т. нар. антиномична логика на синтеза между катафатичното и апофатичното. Едно и също събитие може да бъде обговорено на две нива – човешкото (катафатика) и свръхрационалното (апофатика). Пелагианството настоява само и единствено за човешки заслуги и това е единият вид монергизъм. Другият е протестантският, който твърди, че нищо не зависи от човека. И двете еретични виждания са плод на твърде последователната ЧОВЕШКА логика, която обаче не може да вмести истината за нашето спасение. Както можем да говорим за човешки заслуги, така можем да говорим и за тяхната абсолютна несъстоятелност. И едното, и другото е вярно обаче. Отците казват, че Бог се труди, а човек се поти.

[quote name=“Филип За много хора няма и преходен период- по-добре ли е много млади хора да останат извън църквата, само защото наранява “чувството за благоговение’ на някои? [/quote]

Не си рабрал добре. Тяхното собствено чувство за благоговение е наранено, ако и да не го осъзнават. А това, че човек трябва да е критичен към себе си, е ясно – не е нужно да казваш очевидното, за да звучиш по-убедително. Но и свети апостол Павел ни е заръчал един другиму да се поправяме. Работата е там, че пънкарите са толкова чувствителни, че за тях всяка забележка е вече присъда едва ли не. И в случая през цялото време спорихме за едно явление, а не сме порицавали тази или онази личност.
Като цяло статията беше тенденциозна и на места дори злобна. Още щом прочетох онова за бонбоните „Черноморец“, си дадох сметка, че става въпрос за „акция срещу“.
Хайде, догодина може да се появи и Православие по чалгарски. Ако пънкарското е за монаси, чалгарското ще е за брачни.

Че и двамата порицахмхе доста хора, Вие пънкарите и хората, които не изпълняват правилата показно, а аз зилотите и фарисеите, по разбиранията на които Вие се увличате (а може би и това е вид показност)? Чувството за благоговение не е нещо, което се придобива за 1 час и едно посещение в църквата. Колкото се отнася до благодатта, сте прав, че Бог и човека работят заедно за спасението, но спазването на правила сте превърнали в култ- от никъде не става ясно по какъв начин спазването на едно правило е боговдъхновено. Това пак е вид фарисейство, защото придавате на правилата по-голямо значение от това, което те всъщност имат. Те са ни дадени за вътрешна дисциплина и за помощ в борбата със страсите, а не за да си въобразяваме, че спазвайки ги се доближаваме до благодатта. Спазването на правила може и да доведе до големи духовни поражения, ако човек не знае защо ги спазва и си въобразява, че успява да пречупи волята си, или пък че е вдъхновен от Бога.

Г-н Харалампиев, Всички Ви четат и се опитват да проумеят от къде идва цялата тази болезненост и предубеденост, която се усеща, когато човек чете вашите думи.. Определено сте умно и образовано момче, но май като малък не сте обичали да си давате играчките на непознати, зле облечени другарчета. И в това е целия проблем.. В руския филм „Остров“ има интересни моменти, свързани с едни ботушки и едно одеалце, макар че смисълът както може е много отвъд темата на тази дискусия, така и може много да осветли проблемите на вашите тълкования… Бъдете по-добър, не вреди, о, извинявайте, вреди само на собственото ЕГО.
А Филип е много искрен и вдъхновен, опитва се да ви покаже, че има и много други хора, освен вас, които също четат, но не са роби на това, което четат, а следват сърцето си .
А за милите деца, пънкари, металисти..и
много, много други – „Блажени са нисшите духом“ Смея да твърдя, че засега би било твърде „преждевременно“ за вас да УСЕТИТЕ за какво става въпрос. Моля се за вас

Извадено от контекста, всяко нещо може да прозвучи крещящо, да. И все пак ни най-малко не съм имал предвид нещата, в които ме обвиняваш и това трябва да е видно за следящия цялостната фигура на разсъжденията ми. Да четем внимателно и да не правим груби и тенденциозни обобщения. Впрочем чувствителността, когато е придружена от смирение и разсъдливост, помага много в духовния живот. И обратно – когато човек е навикнал да си доставя силни емоции по изкуствен начин, ще срещне немалко трудности в прехода от душевен/чувствен/плътски към духовен живот. Правилата помагат при този преход, защото въвеждат порядъка, от който толкова много се нуждаят днешните разпилени младежи. Този дълбоко символичен порядък, разбира се, е само притвор, подстъп към същината на църковния живот, а не нещо самодостатъчно. Ако разчитаме само на вдъхновението си обаче, лесно бихме дерайлирали. Постоянството и трудът не трябва да заменят сърдечния огън, а именно да го пазят от ветровете на нехайството и леността.

Филипе, съгласи се с Лъчезар Харалампиев, така ще може да се оправдае и може би, ще си стиснете ръцете, ако въпросният господин или приятел не се е превърнал в предател на приятелството, и не настройва никого срещу теб.
Днес лъжите са много и са станали масово явление, така че е обяснимо желаниято на младежите за нещо ново и ценно, поне в техните очи. Пънк православието ми изглежда по-приемливо от Гуру правоСлавието „Чиста монета“ Днес всичко е лъжа, така че по-добре да се спасяваме далеч от общности, образци и модели на съвремието и съвременно спасение. ЕГОТО на тези, който се бият в гърдите, че са съвършени е по-голямо от това на объркания и незнаещият. Точно тук е проблемът, лъжата започва от вътре, от основата, нещо като политически процес, в който участниците са алчни хиени, мигрирали и готови на всичко, за да се докажат и оцелеят във вече изградената бърлога.

Харалампиев,като“следящ цялостната фигура на разсъжденията ти“от
#1до #38 искам безрайно да благодаря на Филип,Лъчо и Троя, които сериозно се потрудиха(дори и с молитви) за да пооправиш макар и минимално,кривото си възприятие за явлението. Предполагам че съм единствения коментатор лично познаващ и Джон и Дамаскин и други от групата на покаялите се пънкари и рокери и трябва да ти кажа че нищо от това в което ги обвиняваш НЕ Е ВЯРНО! Бил съм у Джон, запознах се и с Дамаскин в Платина,а с Дейвид с когото се виждам всяка неделя на литургия винаги братски се прегръщаме,но каквото и да ти пиша,ако любов нямаш в сърцето,а само осъждение към братята си, които дори не си и виждал,думите ми едва ли ще помогнат Ап.Павел 1Кор.9:20-23 „за юдеите станах като юдеин,за нямащите закон,като да съм без закон,за немощните като немощен,за всички станах всичко,щото по какъвто и да е начин да спася някои“.Ти ще станеш ли „пънкар“за да спасиш един пънкар?! Ти може би не,но ап. Павел – Да!!