Православие по пънкарски



БЛИЗКИ ТЕМИ:

42 коментара

  1. Лъчезар Харалампиев каза:

    Това е поредната самоизмама. За какво са им тези демонстративни тениски и лозунги на бившите метъли, ако не за да продължат своето романтическо странстване на неразбрани и отчуждени. Абсолютна подмяна на духовния живот с неговата естетизация. Въпросните младежи просто не искат да скъсат със своя илюзорен чувствен свят и само го префасонират. И тези ужасни грънч надписи до иконата… и капка благоговение ли не е останало?? Направо е подигравка, дайте си сметка.
    Подвиг за един пънкар ще е да погребе егото си зад една скромна външност… а не да се прави на „доблестен“, като изобличава благочестието на храмовите старици. И въобще бунтарството е чуждо на християнския дух, който трябва е радостен в съкрушението си. И от друга страна, това съкрушение няма нищо общо с пошлата рок меланхолия.

  2. Лъчезар Харалампиев каза:

    А тези „пречки“, които младите срещали, са само едно изпитание за силата на вярата им. Ако някоя забележка ги прогони от храма, толкова ще да е била и ревността им.

  3. Иван Иванов каза:

    Рикев, пънк, метал – това по правило (вероятно има и условни изключения) са [b]долнопробни истории[/b], и ако човек ги приема, би трябвало да го прави само ЧАСТИЧНО, КОМПРОМИСНО и ВРЕМЕННО- като израз и форма (сфера) на вид житейски колорит и (по-негативна) динамика, и то само онези (малък процент!?) техни форми, които се доближават ( или евентуално са!??) до по-истинско изкуство!…

  4. Мартин каза:

    [quote name=“Лъчезар Харалампиев“]А тези „пречки“, които младите срещали, са само едно изпитание за силата на вярата им. Ако някоя забележка ги прогони от храма, толкова ще да е била и ревността им.[/quote]

    Аз пък си мислех , че с времето вярата укрепва . Има хора , които стъпват в храма неуверени , както и със много съмнения , противоречия , незнание и т.н. . Къде трябва да укрепне тази вяра и ревност според вас ? В Храмът или в някой бар , градинка , подлез …. ? Не трябва ли да се подходи с разбиране и ЛЮБОВ ? Или да се гледа накриво „различният“ , а от там и внушението – че видиш ли той е недостоен за Църквата , или др. следствена връзка – задаването на въпроси от „младият“ като – „какво да диря с тези тесногръди люде тук“ е ХРИСТИЯНСКО според вас ?
    Какво е Тялото Христово , място само за изключително ревностни и силно вярващи бабички , или Мястото за всички нас , където трябва да предвкусим животът в бъдещият век ?
    Къде е любовта към ближният тук ?

  5. Мартин каза:

    пс. Нямам нищо против бабичките ! 🙂

  6. Ана-Мария Ангелова Димитрова-Попова каза:

    Братко Лъчезар, като чета тези редове, не можах да стърпя епистоларното си възмущение. Ами че то, ако всичко беше така черно-бяло като в евтин латино-сериал нямаше да ги има и гениите на духа. Боже, вярно са казали мъдрите, най да те е страх от ‘неизкушаваните’. Познавате ли живи тинейджъри, с проблеми, с въпроси, с много хормони в Брауново движение? Май на реторичните въпроси не се слага въпросителен знак…

  7. Ана-Мария Ангелова Димитрова-Попова каза:

    А що се отнася до рока, горещо препоръчвам: http://www.dveri.bg/content/view/767/283/

  8. Лъчезар Харалампиев каза:

    Работата е там, че всички търсят лесното. Никой не иска да положи и минимално усилие за нищо и все търси виновници за едно или друго. Всички търсят „човешката справедливост“, както казва старецът Паисий Светогорец и забравят, че силата на християнина е в тихото понасяне на несправедливостите. В целия този младежки ентусиазъм, който е взел на прицел не собствените грешки, а бабичките, не се крие нищо добро. Любовта и радостта от църковния живот не са човешко достояние, а дар на Духа в хода на дълбоко личната борба, и те не могат да се продемонстрират на инат – с всевъзможни показни жестове на братска любов и прочие протестантизми. А и времето не предполага такава скоростно извисяване. Няма защо да си играем на християни, които трудно можем да бъдем. Романтизмът в случая е пагубен, защото цялата борба се свежда до външните форми. В този смисъл протестанстващите православни младежи извършват същата подмяна, както и храмовите старици, макар и по друга линия. Впрочем самия аз съм на 23.

  9. Лъчезар Харалампиев каза:

    Един цитат от архимандрит Лазар Абашидзе:

    „Младежта сега се отличава със страшно разслабление, необикновена леност, празност, слабоволие и малодушие. Ние от детинство сме свикнали да вършим само това, което ни е интересно, да се отдаваме само на развлечения, да се вслушваме в своите душевни страсти, като търсим само приятното и желаното, и бързаме да ги задоволим. Разглезени, рано опитали всичко приятно и преситени с всички вкусове, ние сме свикнали да подбираме и опитваме от живота си само сладките гроздове – най-пикантните и ярки усещания, да правим само това, което чувствено ни наслаждава и увлича. Всеки еднообразен и ежедневен труд, всяко усилие и борба със себе си, изпълнението на някакви задължения, спазването на някакъв ред – всичко, което изисква концентрация на волята, целенасоченост, постоянство, ни се струва плен, насилие над личността ни, затвор, ужас. „

    „Православие по пънкарски“ е поредният пазар на евтини силни усещания. По-добре просто пънкари.

  10. Филип каза:

    Г-н Харалампиев изглежда няма особено задълбочени познания по историята на вярата. Християнството винаги е било едно радикално, бунтарско учение- нима мъчениците са били конформисти? И те са били бунтари, но по друг начин: техният бунт се е състоял от безусловна любов към ближния и една наистина безкомпромисна вяра в Бог. Но разбира се за ултра-фанатиците (фарисеите) е много по-важно да съдиш ближния отколкото да разпространяваш вярата. Интересното в случая е, че някой се наема да определя чия вяра е истинска и чия не, кой как трябва да бъде облечен и че да напишеш “Не знам какво да кажа, освен прости ми, и помилуй мене грешника“ с нормален почерк до една икона е някакъв фундаментално кощунствен акт. Всеки се оплаква как църквите са празни, как хората са се превърнали в безбожни чудовища. Това е вярно, но причината за опустяването на храма е тоталната омраза на някои хора, които не могат да приемат, че не всеки е като тях.

  11. Филип каза:

    И още нещо: ‘Death To The World’ има само една единствена цел- да покаже на пънкарите и металистите, че техния бунт, който се гради на омраза към обществото няма смисъл така или иначе, защото ако в действителност атеизмът и нихилизмът са истинни , тогава този свят е безсмислен, и следователно и бунтът срещу него. Но ако светът и животът имат смисъл, което те имат, е нужен един много по-радикален и трудент бунт- бунт на човека срещу самия себе си и страстите си. И този бунт е Православието, което ни учи на истинното учение на нашия Бог Иисус Христос,. Точно в това е и смисълът на нещото- да изведе пънкарите от отчаянието на субкултурния бунт, и да ги отведе до Бог и неговата Църква.

  12. Стефан Чурешки каза:

    Няма да правя коментар. Само ще отбележа някои исторически и културни факти. Първо, философията на българското образование с неговите образци в историята, литературата и философията подклажда чувство за бунт и революция и възпитава в агресия към ближния. Второ, слушането на западна музика беше реакция срещу съветските песни и песните на мнимия героизъм на партизани и активни борци. Трето, един смислов анализ на текстовете на песните на западната музика с текстовете на песните на охулваната чалга у нас ще даде да се разбере, че всъщност няма разлика във вулгарността на двата вида музика. Четвърто, за да има хубав културен продукт следва да има възвисеност, за която да имат очи както младите, така и възрастните. Пето, към младите хора протягят ръце от чужбина и искат да ги направят техни хора – а БПЦ публикува на сайта си текстове за американската младеж.
    http://www.bg-history.info/5428/Hrabrostta-na-bulgarskata-voiska-ot-gledishteto-na-avtentichnata–bulgarska-narodopsihologiia.html

  13. Стефан Чурешки каза:

    Ще разкажа един случай от българската история. По време на Балканската война от 1912 година победоносната българска войска влиза в град Солун. Те не се отдават на разбойничество, грабежи и изнасилвания, а искат да посетят прочутата Солунска гимназия. Там учениците ги посрещат възторжено и ги канят да седнат на леглата в общежитието. Българските войници, тези млади хора, които тепърва прохождат в световната цивилизация след 5 века робство отказват да седнат на леглата за да не ги изцапат с мръсните си прашни войнишки дрехи. Това си бил предимно млади хора – пънк, рок, прогресив чилауд, траш метъл – кои са хората, които ги проповядват и кого са победили в честни и трудни сражения на открита позиция? Същото важи и за поповет – кого са победили, та искат целувание на десницата и отдаване на целия ресурс на святотообщонародно дело, което беше антикомунизъм, а те се криеха по манастири и канцеларии, където пушеха скъпото и вносно Марлборо? Въпрос и история, не коментар, което е тълкувание.

  14. Лъчезар Харалампиев каза:

    Показността, за показността ставаше дума през цялото време. Няма нищо по-лошо от това да не съумееш да извършиш обрата на живота си, а да го фалшифицираш с носене на предизвикателни тениски. Суетна е цялата тази работа. Личи си от километри. А да наречеш мъчениците бунтари е просто кощунство. Но това е защото разсъдъкът ни работи по-добре от сърцето и все гледаме да открием формалното тъждество, преди да сме осъзнали дълбинните различия. Политизираното християнство е пошло. Козлетата трябва да станат агнета, а не само да делят едно стадо с тях.

  15. Филип каза:

    [quote name=“Лъчезар Харалампиев“]

    Не мисля, че разбирате какъв е цялата идея нещото- ако си мислите, че основната цел на списанието е да изобличава бабите по храмовете, е редно да прочетете статията отново, за да да разберете, че в случая бабите са символ на нещо друго- на един начин на мислене, подобен на вашия. Вие считате, че Православието се състои от правила и закони, и въздържание от неща, които нi доставят удоволствие, което между другото е било и разбирането на фарисеите. Нито постите, нито спазването на всяко едно правило имат смисъл сами по себе си- те са ни дадени, за да можем да изпълним най-важните заповеди- да възлюбим Бога и ближния си. Това са най-трудните неща, и в тях няма никаква романтика, и не виждам дали Вие или аз сме по-близо до тях от който и да е пънкар. Всъщност, хората, които мислят като Вас романтизират църковните правила и постите и започват да наблюдават дали другите ги спазват, и ако не- горко им! Все пак фарисейството не е светоглед, а болест…

  16. Лъчезар Харалампиев каза:

    Не, досега не е ставало дума за правилата на църковния живот, а само за това, че любовта, която гледа да „избуи“, пренебрегвайки тези правила, е съмнителна. Защото всяко правило е символ и този символ се раз-чита, а не се „зачерква“, така както и Старият завет не е излязъл от богослужебна употреба, въпреки че Новият е неговото изпълнение – това е органичната връзка между катафатика и апофатика в Православието. Та аз в никакъв случай не заемам позицията на зилотите. Че си ме причислил автоматично към „противниковия“ лагер, издава порочната динамика на това направо политическо единоборство между леви и десни в Църквата. Не, християнинът трябва да е над тези неща. В противен случай той неминуемо извършва подмяната, за която стана дума – или се тщеслави с броя на земните си поклони, или говори надълго и нашироко за любов, за която всъщност само е чел. А любовта е както първа заповед, така и най-късно зреещият плод на борбата. Да не се заблуждаваме излишно.

  17. Филип каза:

    [quote name=“Лъчезар Харалампиев“]Показността, за показността ставаше дума през цялото време. Няма нищо по-лошо от това да не съумееш да извършиш обрата на живота си, а да го фалшифицираш с носене на предизвикателни тениски. Суетна е цялата тази работа. Личи си от километри. А да наречеш мъчениците бунтари е просто кощунство. Но това е защото разсъдъкът ни работи по-добре от сърцето и все гледаме да открием формалното тъждество, преди да сме осъзнали дълбинните различия. [/quote]

    А за суетата да се интересуваме от това кой как е облечен не е ли фалшификация? По какъв начин е кощунство? Искате да кажете, че мъчениците силно са уважавали римското езичество, и това, че са се криели по пещери за да изповядват Бога, е конформизъм? Ако в действително слушахме сърцата си, и ако те в действително бяха в Истината, нямаше да ни интересува какви са хората около нас, какво правят и как се облечени, защото щяхме да знаем, че не сме в позицията да ги съдим.

  18. Лъчезар Харалампиев каза:

    И един цитат, който пределно ясно обрисува ситуацията:

    ‎“Днес съществува тенденция да проповядваме приближаване към Бога или чрез дръзките опити на един модернистичен и напълно светски мироглед, или чрез малодушието и несигурността на един консервативен и схоластичен избор, педантично придържащ се към едно славно, но ялово и застинало предание. “ – http://www.dveri.bg/content/view/14026/97/

    Точно за всевъзможните православни пънкари се отнася първата част (а втората за стариците, това е ясно). Желанието за бързо услаждане от църковния живот принуждава мнозина да си въобразят, че са „вече там“. Проблемът за „преждевременното отъждествяване“ е в основата на цялата човешка трагедия – още Адам и Ева правят тази грешка, постигайки мнимото си обожение. Хората нямат търпение да работят върху себе си, затова са се заели с фарисеите. Само че кога митарят е дръзвал да обвинява фарисеят? Нали точно тази дързост в крайна сметка би го лишила от благодатта.

  19. Злобен Фантазьор каза:

    Суета или не? А в България за Православието са характерни три неща:
    1) Куме, а мижи да те лажем!
    2) Пуцай Куме!
    3) Е пъ Куме, къ да ти имам доверие?
    Другото е просто декор.

  20. Лъчезар Харалампиев каза:

    Филипе, не става въпрос да съдим хората по облеклото, а за това, че то, както и всяко друго нещо в този живот, има своя смисъл, който не търпи да бъде безпринципно подменян. Както фарисеите са били изобличавани за това, че ходели нарочно с мазни коси, а днешните ревнителки биват порицавани само защото уж назидавали останалите с демонстративното си носене на забрадки, така не по-малко обект на критика следва да бъде и всеки опит за превръщането на Православието в субкултура. Не по-малко, а дори повече, защото за разлика от забрадките, които сами по себе си са израз на благоговение, тениските с натуралистични изображения на черепи и черно-бели икони с небрежни надписи са точно поругание над всяко благоговение, което се свързва с това да стоиш с трепет пред изображенията на своя Бог, а не да ги сведеш до аксесоар на егото си. Точно това изхитряване на младежта е фарисейщина от нов тип. Уж се борят за любовта на самоотрицанието, а не искат да жертват нищо от старите си порядки.

  21. Филип каза:

    Г-н Харалампиев, борба между леви и десни няма- така наречените ‘зилоти’ не са част от Църквата. А Вие тази любов сигурно вече знаете какво представлява от личен опит; много по-добре е човек да чете и да се вдъхновява, отколкото да изпълнява някакви правила чисто механично, мислейки че това е духовен живот. Тези правила не са самоцел, и това че човек ги изпълнява, не означава че знае какво е това благодат. Това, че тази любов е трудна за постигане, не означава, че трябва да забравяме, че тя е нашата истинска цел. Моля, прочетете статията пак, и ще разберете, че не става дума за подмяна, а за ОТРИЧАНЕ на субкултурните бунтуве и тяхната не подмяна, а ЗАМЯНА с Православието. Ами когато фарисеите се опитват да прогонят хората от църквата с омразата и фанатизма си, е наше задължение да се борим срещу техните лъжи. Това кой работи върху себе си и кой не, е изцяло личен проблем. Едно е да съдиш хората, а друго е да атакуваш ереси и лъжеучения, така че примерът с митаря е неуместен.

  22. Троя каза:

    Г-н Харалампиев, много модернистично твърдение е това, че определена група хора с тениски нямат право да стават православни християни…Как може да се определи кое е преждежремено и кое не! Времето на земята никога не е достатъчно, пътят е „дълъг и …тесен“ ..не разбирам защо толкова ви притеснява кои и какви са хората, поели по този път..

  23. Лъчо каза:

    Според моят съименик Лъчезар Харалампиев, изразяването на братската любов е протестантизъм!? А сега де, шах и мат? Адашче, не се познаваме, ама честно казано с това просто се изложи много, ама много! Млад си, аз също на 27 съм, но да разправяш подобни небивалици и да цитираш фанатизирани „богослови“ като Абашидзе не ти е от полза за духовното здраве! Вземи се в ръце и чети сериозни книги, а не фанатичните драсканици на Абашидзе, Карелин, и тем подобни меко казано крайни духовници! Чети Свещеното писание! Знам, че това звучи протестантски за голяма част от православните, ама пък що не опиташ?

  24. Лъчезар Харалампиев каза:

    Вижте, изговори се достатъчно. Разгледах сайта и онлайн магазина. Нещата поне за мен са ясни. Православието не може да бъде търгувано като поредния субкултурен продукт, колкото и висока да е каузата, в чието име това уж се прави. Всякакви изрични уверения, че видите ли, целият този грънч бил едва ли не ироничен, са си чиста проба казуистика, защото младежите така или иначе „се кефят“ на тениските, както биха се кефили и на всяка друга мода. Както не възприемам пошлия натурализъм на западната религиозна живопис (възникнала именно с цел да разпалва въображението и чувствата), така не бих могъл да оправдая и едно такова явление. Някои неща са принципни и това няма нищо общо с фарисейската праволинейност, а с чувството за благоговение. Склонен съм да възприема „Православието по пънкарски“ единствено като преходен етап в живота на търсещите младежи, след който и те самите биха се дистанцирали от него, но не и като легитимна форма на православно самосъзнание.

  25. Лъчезар Харалампиев каза:

    @ Филип:

    Никой не отрича, че светостта е възможна и в наши дни. Разбира се, че човек не трябва да се ограничава с правилата, но тяхното доброволно и най-вече смирено спазване е залог за приемането на благодатта. Защото не можеш да очакваш да бъдеш осветен, докато си вириш рогата, правейки се на „съзнателен“. Безсрамието няма нищо общо с доблестта.
    Хайде, всичко, което изписа е напълно вярно. Но нека не бъдем едностранчиви и безкритични към интуициите си. Както казва св. Григорий Палама – „Да твърди ту едното, ту друго, е свойствено за всеки добър богослов“.

  26. Филип каза:

    Г-н Харалампиев фарисеите са били изобличавани, за това че са се мислели за много духновни и угодни Богу, а всъщност са нямали никаква любов, нито към Бога, нито към ближния. Критиката е била към това, че са били тотално неискрени и неспособни на покаяние; смисълът на тенискиите е да показват на другите, и то по много шокиращ начин, че е по-добре да следваме примера на подвижници на благочестиото и да се борим със себе си, отколкото отчаянието и наркоманията на повечето рок изпълнители. Това кой как е облечен, за един Православен християнин, не би трябвало да има абсолютно никакво значение, називисимо дали става за хора със забрадки или пънкри с тениски на каквото и да е било. Христос е напомнил на фарисеите за адския огън, не защото не са били облечени коректно, а защото са били голи от чисто духовна гледна точка- Христос е можел, може и винаги ще може да вижда какво е изписано в сърцата ни, което обаче не значи, че можем да си въобразяваме, че и ние сме способни на същото.

  27. Филип каза:

    Още нещо: забрадките са толкова израз на благоговение, колкото и са били и мазните коси на фарисеите сами по себе си. Едно е да носиш забрадка от благоговение и любов, и друго е да го изпълняваш като едно механично действие- Св. Симеон Нови Богослов много добре обяснява, че на съдния ден няма да има никакво значение кой колко пари е дарил за църкви и кой колко е постил, а до каква степен ще сме подобни на Христос. Следвайки същата логика, забрадките може да помогнат на много хора по пътя на обожествяването, но ако се носят без разбиране, и просто механично, не са израз на нищо друго освен една фарисейщина. Този, който пости, и гледа дали другите постят и ги съди за това че не го правят, е нарушил поста. Който носи забрадка, и критикува другите, които не ги носят, няма смисъл да носи забрадка. Как можете да кажете, кой стои с трепет и кой не- та това само самият човек и Бог го знаят! Или може би Вие имате някакви тайни сили… Моля, споделете как става този номер, искам и аз така!

  28. Лъчо каза:

    Твърдението, че доброволното и най-вече смирено спазване на правила е залог за приемането на благодатта е неправославно и мирише на пелагианство! Благодатта е дар и не зависи от спазване на правила, защото тогава не би била дар, а нещо заслужено, което не е! Благодатта ни се подарява без да сме я заслужили! От нас се иска само да отворим вратата, на която Бог чука – „Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20). Нашето участие е да приемем или не Божия дар, който не заслужаваме!

  29. Лъчезар Харалампиев каза:

    За да бъде наистина убедителен един бивш пънкар, той трябва да засвидетелства, че е обърнал погледа си навътре, т.е. че е престанал да се вълнува от „имиджа си“, а не съзнателно да гради нов такъв. Страстите позволяват всякакви благородни оправдания. Въпросът не е да съдим хората, които се поддават на тези изтънчени и все още неуловими за съвестта им изкушения, а само да посочим, че се извършва една, макар и неволна, все пак твърде значителна подмяна. Честно казано, ако аз видя един доскорошен пънкар с една такава тениска, искрено ще се зарадвам, защото все пак е извършено някакво съществено движение по посока на Истината. Но ако този същият пънкар продължи да я носи и след няколко години църковен живот, сериозно бих се притеснил. Това имах предвид.

  30. Лъчезар Харалампиев каза:

    @ Лъчо.

    Разбира се, че благодатта е дар. Спазването на определени правила (молитвеното, например) обаче представлява своеобразен акт на волеизявление за приемането на този дар и в същото време този акт също е боговдъхновен. В православието нищо никога не търпи праволинейна рационализация. Става въпрос за т. нар. антиномична логика на синтеза между катафатичното и апофатичното. Едно и също събитие може да бъде обговорено на две нива – човешкото (катафатика) и свръхрационалното (апофатика). Пелагианството настоява само и единствено за човешки заслуги и това е единият вид монергизъм. Другият е протестантският, който твърди, че нищо не зависи от човека. И двете еретични виждания са плод на твърде последователната ЧОВЕШКА логика, която обаче не може да вмести истината за нашето спасение. Както можем да говорим за човешки заслуги, така можем да говорим и за тяхната абсолютна несъстоятелност. И едното, и другото е вярно обаче. Отците казват, че Бог се труди, а човек се поти.

  31. Филип каза:

    Г-н Харалампиев, Лъчо много добре е обяснил защо спазването на правила не е залог за нищо само по себе си- благодатта се дава на всеки, но малко могат да я приемат. Има хора, които са я приемали и без да са спазили и едно правило, има и такива, които са ги спазвали всичките цял живот и така не са успели. За много хора няма и преходен период- по-добре ли е много млади хора да останат извън църквата, само защото наранява “чувството за благоговение’ на някои? Има едно нещо, което в действителност е залог за приемане на благодатта: човек трябва да е много критичен към самия себе си и да спазва правилата, за да му помогнат да израстне духовно, но в момента, в който той започне да критикува ближния и да го подозира, че е недостоен или неистинки , той са затваря за благодатта в момента, в който го е помислил. Така че е най-добре да се молим за пънкарите и да се борим със себе си, и да сме благодарни, че някой се опитва да привлече хора в църквата.

  32. Лъчезар Харалампиев каза:

    [quote name=“Филип За много хора няма и преходен период- по-добре ли е много млади хора да останат извън църквата, само защото наранява “чувството за благоговение’ на някои? [/quote]

    Не си рабрал добре. Тяхното собствено чувство за благоговение е наранено, ако и да не го осъзнават. А това, че човек трябва да е критичен към себе си, е ясно – не е нужно да казваш очевидното, за да звучиш по-убедително. Но и свети апостол Павел ни е заръчал един другиму да се поправяме. Работата е там, че пънкарите са толкова чувствителни, че за тях всяка забележка е вече присъда едва ли не. И в случая през цялото време спорихме за едно явление, а не сме порицавали тази или онази личност.
    Като цяло статията беше тенденциозна и на места дори злобна. Още щом прочетох онова за бонбоните „Черноморец“, си дадох сметка, че става въпрос за „акция срещу“.
    Хайде, догодина може да се появи и Православие по чалгарски. Ако пънкарското е за монаси, чалгарското ще е за брачни.

  33. Филип каза:

    За да поправяме другите, трябва да считаме, че ние самите сме безгрешни. Единствено можем да попрвим някого, ако той се обърне към нас за съвет, но самоволно да поправяме хората, защото нещо не ни харесва в тях или начинът им на обличане, мислене и тн, е съдене. Особено знаейки, че пънкарите приемат всяка забележка като присъда, не им правете забележка, толкова ли е трудно?Това е все едно на човек без крака да повтаряте, че той няма крака- безсмислено и пошло е ! Това за бонбоните “Черноморец “е част от един стереотип, а не е ‘акция срещу“ . А за разликата между пенсионерското и старческото благочестие пропуснахте ли да помислите? И още нещо: защо считате чувствителността за такова ужасно нещо? Трябва ли човек е е безчувствен, за да е ‘истински’ Православен? Кой трябва да убеди пънкарят, че е ‘истинен’, и защо му е въобще да прави това? Ако това, което казвах беше очевидно за Вас, нямаше и да си помислите да правите забележка на който и да е било.

  34. Филип каза:

    Че и двамата порицахмхе доста хора, Вие пънкарите и хората, които не изпълняват правилата показно, а аз зилотите и фарисеите, по разбиранията на които Вие се увличате (а може би и това е вид показност)? Чувството за благоговение не е нещо, което се придобива за 1 час и едно посещение в църквата. Колкото се отнася до благодатта, сте прав, че Бог и човека работят заедно за спасението, но спазването на правила сте превърнали в култ- от никъде не става ясно по какъв начин спазването на едно правило е боговдъхновено. Това пак е вид фарисейство, защото придавате на правилата по-голямо значение от това, което те всъщност имат. Те са ни дадени за вътрешна дисциплина и за помощ в борбата със страсите, а не за да си въобразяваме, че спазвайки ги се доближаваме до благодатта. Спазването на правила може и да доведе до големи духовни поражения, ако човек не знае защо ги спазва и си въобразява, че успява да пречупи волята си, или пък че е вдъхновен от Бога.

  35. Лъчезар Харалампиев каза:

    Филипе, съвсем се отплесна. Издигал съм правилата в култ? Смятал съм чувствителността за ужасно нещо? Изобщо четеш ли какво пиша или мислено редактираш постовете ми, воден от въображението си? Няма смисъл да продъжаваме този разговор. Чуваемостта е нулева. Ако искаше, отдавна щяхме да постигнем съгласие, а не да спориш с плашилото на собствените си помисли.
    Жалко е, когато хората подхождат предубедено към събеседниците си. Подозирам, че просто съм прозвучал твърде рязко още в началото и оттам насетне всяка моя дума е трябвало да бъде посрещана на нож. Но истината е, че това е само реторика. Трябва да се опитаме да гледаме отвъд нея и да не се предоверяваме на интуициите си; да обичаме истината повече от уюта на навиците си. Имах доброто желание да разчепкаме въпроса добросъвестно, но не би! 🙂 Дано все пак за някого дискусията бъде от полза.

  36. Троя каза:

    Г-н Харалампиев, Всички Ви четат и се опитват да проумеят от къде идва цялата тази болезненост и предубеденост, която се усеща, когато човек чете вашите думи.. Определено сте умно и образовано момче, но май като малък не сте обичали да си давате играчките на непознати, зле облечени другарчета. И в това е целия проблем.. В руския филм „Остров“ има интересни моменти, свързани с едни ботушки и едно одеалце, макар че смисълът както може е много отвъд темата на тази дискусия, така и може много да осветли проблемите на вашите тълкования… Бъдете по-добър, не вреди, о, извинявайте, вреди само на собственото ЕГО.
    А Филип е много искрен и вдъхновен, опитва се да ви покаже, че има и много други хора, освен вас, които също четат, но не са роби на това, което четат, а следват сърцето си .
    А за милите деца, пънкари, металисти..и
    много, много други – „Блажени са нисшите духом“ Смея да твърдя, че засега би било твърде „преждевременно“ за вас да УСЕТИТЕ за какво става въпрос. Моля се за вас

  37. Филип каза:

    Тследните неща са плод на МОЕТО въображение?!:

    “Работата е там, че пънкарите са толкова чувствителни,
    че за тях всяка забележка е вече присъда едва ли не“

    “просто не искат да скъсат със своя илюзорен чувствен свят“

    “западната религиозна живопис (възникнала именно с цел да разпалва въображението и чувствата)“

    Да разбирам ли, че нямата нищо против чувствеността, или въображението ми пак си играе с мен?

    И, разбира се, моето въображение е казало следните неща за правилата:

    “забрадките, които сами по себе си са израз на благоговение“

    “Спазването на определени правила (молитвеното, например) обаче представлява своеобразен акт на волеизявление за приемането на този дар“

    “човек не трябва да се ограничава с правилата, но тяхното доброволно и най-вече смирено спазване е залог за приемането на благодатта“

    Ех, какви фантазии имам само!

    Четете Карелин и други фанатици, носете забрадка ако искате, но моля Ви, недейте да отблъсквате хората от Църквата!

  38. Лъчезар Харалампиев каза:

    Извадено от контекста, всяко нещо може да прозвучи крещящо, да. И все пак ни най-малко не съм имал предвид нещата, в които ме обвиняваш и това трябва да е видно за следящия цялостната фигура на разсъжденията ми. Да четем внимателно и да не правим груби и тенденциозни обобщения. Впрочем чувствителността, когато е придружена от смирение и разсъдливост, помага много в духовния живот. И обратно – когато човек е навикнал да си доставя силни емоции по изкуствен начин, ще срещне немалко трудности в прехода от душевен/чувствен/плътски към духовен живот. Правилата помагат при този преход, защото въвеждат порядъка, от който толкова много се нуждаят днешните разпилени младежи. Този дълбоко символичен порядък, разбира се, е само притвор, подстъп към същината на църковния живот, а не нещо самодостатъчно. Ако разчитаме само на вдъхновението си обаче, лесно бихме дерайлирали. Постоянството и трудът не трябва да заменят сърдечния огън, а именно да го пазят от ветровете на нехайството и леността.

  39. Странностилец каза:

    Това Православие по пънкарски е невъзможно в България, защото правоСлавието се е превърнало в халтура(без никакъв спомен за мъртвите) ПравоСлавните са правомислещи, правоможещи и правоимащи. Цялата Православна култура е така объркана от културните дейци, че не е за приказка, както се казва.

  40. Странностилец каза:

    Филипе, съгласи се с Лъчезар Харалампиев, така ще може да се оправдае и може би, ще си стиснете ръцете, ако въпросният господин или приятел не се е превърнал в предател на приятелството, и не настройва никого срещу теб.
    Днес лъжите са много и са станали масово явление, така че е обяснимо желаниято на младежите за нещо ново и ценно, поне в техните очи. Пънк православието ми изглежда по-приемливо от Гуру правоСлавието „Чиста монета“ Днес всичко е лъжа, така че по-добре да се спасяваме далеч от общности, образци и модели на съвремието и съвременно спасение. ЕГОТО на тези, който се бият в гърдите, че са съвършени е по-голямо от това на объркания и незнаещият. Точно тук е проблемът, лъжата започва от вътре, от основата, нещо като политически процес, в който участниците са алчни хиени, мигрирали и готови на всичко, за да се докажат и оцелеят във вече изградената бърлога.

  41. Странностилец каза:

    Филипе, ще започнат да говорят колко съм зле и какво голямо зло съм(подвластен на страсти съм, като тях). Нарочили са ме. Не искам да правя критики, но ми се струва, че Православието в BG е малко милиционерско и зависимо, а една голяма част от православните вървели, ако не са милиционери са махленски комплексари, жадни за власт, кръв и себеизтъкване, готови да смачкат само и единствено по-слабите от тях(много хубава черта,нали трябва да докажат, че са истински лидери) При тази картинка е разбираемо всичко, дори разбираш и глупавите им приказки за смирение и подобни небивалици, нямащи нищо общо с делата им и действителността, такава каквато е –истински милиционерска. Говорят лъжи и очакват да вярваме. Това, май е велико Православие на смирени хищници.

  42. Ivan Nikolov каза:

    Харалампиев,като“следящ цялостната фигура на разсъжденията ти“от
    #1до #38 искам безрайно да благодаря на Филип,Лъчо и Троя, които сериозно се потрудиха(дори и с молитви) за да пооправиш макар и минимално,кривото си възприятие за явлението. Предполагам че съм единствения коментатор лично познаващ и Джон и Дамаскин и други от групата на покаялите се пънкари и рокери и трябва да ти кажа че нищо от това в което ги обвиняваш НЕ Е ВЯРНО! Бил съм у Джон, запознах се и с Дамаскин в Платина,а с Дейвид с когото се виждам всяка неделя на литургия винаги братски се прегръщаме,но каквото и да ти пиша,ако любов нямаш в сърцето,а само осъждение към братята си, които дори не си и виждал,думите ми едва ли ще помогнат Ап.Павел 1Кор.9:20-23 „за юдеите станах като юдеин,за нямащите закон,като да съм без закон,за немощните като немощен,за всички станах всичко,щото по какъвто и да е начин да спася някои“.Ти ще станеш ли „пънкар“за да спасиш един пънкар?! Ти може би не,но ап. Павел – Да!!

Споделете в социалните мрежи