„Аз не скърбя – моят син е мъченик за Христа“
Магда, съпруга на Хани – един от коптите, загинали мъченически от екзекуторите на „Ислямска държава“
Господ промисли нещата така, че пред целия свят да се открие това свидетелство за вярата: ние със собствените си очи видяхме истинско мъченичество в името на Христа.
Тези слова: „Аз не скърбя – моят син е мъченик за Христа… моля се нашият Господ да разчувства сърцата на убийците, за да не ги отведе това в ада. Благодаря им!“ – казва Кирила Мун Ибрахим, майката на един от екзекутираните. Нейният син бил едва на 22 години и тя многократно се опитвала да го разубеждава да не заминава да работи в Либия, защото за никого не е тайна колко опасно е там в наши дни. Облечена цялата в черно, тя стои и гледа снимка на сина си: на нея той е във военна униформа заедно със своите приятели. Тя не плаче – тъкмо обратно: на лицето й грее усмивка. Какво ти остава да кажеш в подобна ситуация? „Где ти е, смърте, жилото? Где ти е, аде, победата?“…
Башир Камел, брат на екзекутираните Бишой и Самуел, добавя към нейните думи: „Благодарни сме и на тези, които запечатаха по най-достоверен начин тяхното последно свидетелство за вярата им в Христа… Ние, родствениците на мъчениците, не изпаднахме в униние, а се поздравяваме взаимно за придобития от тях венец на мъченичеството. Те са светци на християнството. Молим се за убийците им, просим от Бога да отвори очите им и да ги спаси!“
Пред погледите на всички нас се случи нещо изумително: свидетелство за наказанието на 21 египетски християни, запечатано на видеоматериал, заснет от техните убийци от „Ислямска държава“ – и наречен „Послание до общността на кръста, подписано с кръв“, което действително отговаря на името си и ние сме длъжни да се вслушаме в него.
Вятърът духа накъдето пожелае – и ето, във времена на всеобща духовна немощ, когато стремежът към материалното е по-силен от всичко останало дори и в душите на християните, Господ устрои така, че целият свят да види това свидетелство на вярата: ние станахме очевидци на истинско мъченичество за Христа.
Какво чувстваме, гледайки смъртта на тези копти заради вярата? Навярно то събужда в нас известно угризение на съвестта: имаме ли силите и ние, наричащи себе си „християни“, да постъпим по същия начин? Да се замислим над това в дните на Великия пост.
И така, на 15 февруари – в деня, в който Коптската църква почита празника Сретение Господне, радикали от „Ислямска държава“ публикуваха видеоматериал, на който е заснет най-големият в новата история на Близкия Изток мъченически акт: 21 християни приемат достойно смъртта от своите палачи, заради изповядването на вярата си в Бога и Спасителя Христос.
Това, че коптите са загинали за своята вяра, потвърждават и самите убийци: „Те повтарят името на обекта, на който се покланят, умирайки в собственото си многобожие“ – гласи коментарът на „Ислямска държава“ към този видеоклип. Като цяло видеоматериалът е не по-дълъг от пет минути и е заснет според всички „канони“ на кървавата пропаганда на „Ислямска държава“, но поразителното в крайна сметка е там, че посланието му на практика е абсолютно противоположно на това, което първоначално са вложили при заснемането му неговите „автори“.
Ето, виждаме как черни фигури със закрити лица – можем да ги определим като бойци, специално подбрани да изпъкват по ръст спрямо своите жертви – водят по крайбрежието хора в оранжеви гащеризони, но погледът ни бива привлечен не от бойците, а от величието и едва ли не царското достойнство в гордата походка на коптите – така навярно са излизали на арената на античния Колизеум и първите християни, само че коптите в случая нямат възможност да полагат кръст на гърдите си, защото са с вързани на гърба си ръце.
„Господи, помилуй“ – устните мълвят. Нито капка отслабена вяра, нито миг молба за пощада, нито дума в упрек към Бога… Християнска смърт. Ето ги, поставени на колене, те се молят с неспирен шепот: „Господи помилуй!“ и умират с името на Христа в своите сърца и усти. Няма слабост във вярата… Умират християни.
Не са известни подвижници, не са духовници, не са монаси, а най-обикновени работници, дошли през различни години да изкарват хляба си в Либия. Даже първата вълна от похищения над либийски християни през ноември миналата година не ги е принудила да напуснат страната, която така или иначе им помагала да осигуряват някаква материална подкрепа за своите близки в родината си.
През декември терорът на ислямистите стигна и до работниците копти. Петнадесет от екзекутираните се познавали един друг още от детските си години и били жители на село Ал Авар Мухафаз Ел Мина. Най-възрастният от екзекутираните бил на 45 години, а най-младият – на 22 години.
Съвсем обикновени хора. Но ето че Господ избра именно тях, за да можем ние, седящите в удобни домашни кресла, да видим тяхното предсмъртно мъжество: ще ни бъде ли и на нас по силите да понесем това, ако се окажем в подобно положение? Ще устоим ли? Отговорът на този въпрос е отговор за степента на вярата ни: дали ще избереш да запазиш вярата си или да останеш жив.
„Още от времето на Римската империя мъченичеството на първите християни ни е учило да преодоляваме всяко нещо, което препречва пътя ни. Така укрепваме във вярата“ – казва братът на убитите Бишой и Самуел.
Шенуда показва снимка на своя по-малък брат Юсуф (третия от ляво на дясно) , който е сред обезглавените християнски новомъченици
Един друг от екзекутираните, Юсуф Шурки, бил човек с невинна по детски душа – така го описват в собственото му семейство: „Безкрайно тих и кротък!“
„Той е мъченик и вярвам, че е на небесата“ – казва майка му и притиска към гърдите си снимката на своя син.
По-големият му брат, 27-годишният Шенуда, разказва, че Юсуф винаги е живял по Писанието, и той няма спомен по-малкият му брат да е сторил някога нещо лошо. Майката не намерила у себе си сили да изгледа видеото, запечатило последните минути от живота на сина й, но братът го гледал: „Видях, че в последните си мигове той съхрани своята непоколебимост и това ме утешава.“
Без баща останали четирите деца на загиналия Хани Абдел-Месих. „Той беше много вярващ човек“, тихо обяснява съпругата му Магда. Съпругът й отчаяно искал да се завърне у дома, той бил вече болен и изтощен от постоянните рискове за живота му, но в Либия, за разлика от родното му село, успявал да заработи поне малко пари, с които да изхранва Магда и своите четири деца. И ето че след 8-месечно отсъствие накрая решил да се върне. Магда никога няма да забрави последни си разговор с него: в новогодишната вечер Хани се обадил по телефона и казал, че иска да говори с всяко едно от децата. „Готов съм да направя за теб всичко каквото пожелаеш“ – казал той на съпругата си. „Искам да бъдеш в безопасност“ – отвърнала му Магда. „Моли се за мен“, бил отговорът на Хани.
Тя гледала видеоматериала по египетската телевизия и плакала толкова много, че се наложило да повикат линейка. „Той ми липсва страшно много“, прошепва жената. Около нея са трите й дъщери, вкопчени в полата й, а синът й е толкова малък, че дори не разбира какво точно се случва. Най-голямото момиченце започва да плаче. „Твоят татко е на небето – казва един от роднините й, за да я утеши – Той е в Небесното Царство.“
Днес селото, в което живее тя и семействата на още 14 от мъчениците, е получило ново име в памет на съпруга й и на онези, които са споделили с него страданията за Христа: губернаторът Ел Мини Салах Зияда взел решение да преименува населеното място и да го нарече Карят Аш Шухада, или „Селото на мъчениците“.
В същото време – както през епохата на ранното християнство, когато за утвърждаване на мъченическа прослава било достатъчно само наличието на достоверно свидетелство за мъченическа участ – Коптската църква причисли имената на тези двадесет и един християни към лика на светците в Православната църква, призовавайки всички свои верни чада „да се молят на Всевишния за твърдост в Христа, наподобяваща твърдостта, показана от либийските новомъченици“.
Днес, когато за милиони хора по света новините за насилствена смърт са станали обичайно явление, а вярата – нещо ненужно и безполезно, подвигът на тези двадесет и един християни е способен с особена сила да раздвижи охладнелите души и да им припомни каква е истинската ценност да изповядваш вярата в Бога както на думи, така и с дела. Този подвиг не се нуждае от прекомерни коментари или печален патос – той се нуждае единствено от памет. Вечна памет.
Ето и имената на мъчениците, завършили своя земен път на морския бряг в близост до град Сирт: Маджед Солиман Шехата, Тавадрос Юсуф Тавадрос, Хани Абдел-Месих Салеб, Милад Макин Дзаки, Самуел Алхам Уилсън, Малак Ибрахим Синут, Малак Фараг Абрам, Езат Бишри Насиф, Юсуф Шурки Юнан, Абануб Аяд Атия, Бишой Естефанос Камел, неговият брат Сомайли Естефанос Камел, Кирилос Шокри Фауази, Джиргис Милат Синут, Мина Файес Азиз (23 г.), Бишой Адел Калаф, Лока Наджати, Джабер Мунир Адли, Есам Бадир Самир, Самех Салаф Фарук и мъжът, на когото египетската полиция не можа да установи самоличността. I www.pravoslavie.ru
Превод: Анжела Петрова
