Архипастирско послание на Негово Блаженство митрополит Герман
.jpg)
Източник: Orthodox Church in America
ПАСХА 2007 г.
Христос воскресе! Воистину воскресе!
До високопреподобните и преосвещени отци, монаси и верни на Православната църква в Америка
Възлюбени в Христа,
празна е и вашата вяра…. ако пък Христос не е възкръснал,
суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете” (1 Кор. 15:14, 17)
По научен път Възкресението не може да бъде доказано. Това е Тайна – най-великата Тайна на всички времена. Това е Тайна, която може да бъде разбрана само с очите на вярата, с дълбоко упование във волята на Твореца, Който, както пеем в едно песнопение от вечернята, може да промени природния порядък по Свое желание. Това е Тайна, която просто не може да бъде разбрана от онези, които поставят под съмнение или отхвърлят самата идея, че Бог толкова възлюби света, че изпрати Своя единороден Син да обнови и възстанови цялото творение и неговата връзка с Твореца му. За онези, които отхвърлят Бога или са безразлични към Него, или отказват да приемат самото Му съществуване, Възкресението се свежда до един мит, дори и с това да се обезсмисля смъртта на Христос, просто още една безсмислена смърт не по-различна от безбройните други, които гражданските власти на онова време са причинили.
Макар ние действително да “проповядваме Христа разпнатия”, както пише на друго място ап. Павел, единствено чрез славното Христово Възкресение Разпятието получава някакво истинско значение. Кръстът – този ужасяващ знак на смъртта и тлението – е превърнат в знак на победата, върховeн символ на Божието присъствие, любяща благост и прошка. Затова, когато проповядваме Христа разпнатия, ние гледаме отвъд кръста към празния гроб, където откриваме онзи Христос, Който изпразни Себе Си, именно за да не бъде празна или суетна нашата проповед и вяра, онзи Христос, Който толкова много ни обича, че буквално отдава живота Си, за да не останем пленници на греха, тлението и в крайна сметка на самата смърт.
Някой беше писал някога, че когато Благата вест на Възкресението престане да бъде оспорвана, тя изгубва самата си сила да преобразява живота. Днес, както и през миналите векове, Възкресението на нашия Господ остава предмет на противоречия, съмнения и дори безсрамно отричане. Но разбира се ние трябва да признаем, че въпреки 2000 години противоречия, научни изследвания и археологически разкопки, светлината на възкръсналия Христос не е – и не може да бъде – угасена.
Възкресението остава в сърцето на нашата вяра и живот като християни. Очите на вярата виждат отвъд Тайната в най-дълбоката реалност от всички: самата Божия любов, която прави възможно Възкресението на нашия Господ и пази обещанието за нашето собствено възкресение и наслада в живот вечен.
Тази година, като празнуваме Възкресението на нашия Господ и Спасител, нека се въоръжим против всяко изкушение на съмнение в главната Тайна и реалност на нашата вяра. Нека бъдем уверени в прошката и новия живот, който засиява от празния гроб. И нека подновим нашето посвещение – и убеденост – че само чрез непостижимата Тайна на Възкресението можем да открием истинското си предопределение и призвание като народ Божий, който живее “в” този свят, но вече се наслаждава на живота в бъдещия свят.
Нека възкръсналият Спасител ни обнови, възстанови и ободри през този най-радостен празник и през всеки ден от живота ни, та във всичко да бъде прославян Той и единствено Той!
С любов във Възкръсналия Господ,
+ ГЕРМАН
Архиепископ Вашингтонски и Нюйоркски
Митрополит на цяла Америка и Канада
