Африканското християнско наследство: чернокожи американци откриват корени във вярата

Около 100 афроамерикански клирици, учени и обществени личности в това национално движение се събират за първи път в Детройт на среща, която ще се проведе на 22-25 юни в православен център в северозападен Детройт. В продължение на 12 години тези ежегодни конференции са се провеждали в други градове на страната, за да насърчават тенденцията за обръщане към Православието.

“Това е част от преоткриването на нашите корени”, казва о. Моузис Бери, участник в конференцията. Той ще представи една свободна, нагледно илюстрирана беседа, открита за широката публика, на 23 юни в Музея за африканска американска история “Чарлз Х. Райт” в Детройт. В изложението си Бери планира да проследи историята на африканското православно наследство, като засегне също и преживяванията на американските роби. Той смята да покаже голям брой експонати от музея, който завежда в родния си град Аш Гроув, Монтана, свързани с живота на африканските роби.

Бери започва своята дейност като протестантски проповедник, което е традиция в неговото семейство, датираща от началото на 19-ти век. По-късно, през 1983 г., той посетил една православна църква в Атланта и бил толкова развълнуван, че преминал обучение, за да стане свещеник в Православната църква в Америка. Той е помогнал също за организирането на срещата в Детройт. “Свързвайки се отново с Православната традиция, ние се свързваме с най-ранните християнски традиции”, казва Бери. “Това означава, че когато нашите предци са били доведени тук като роби, те не са пристигнали само със своите племенни религии. Не всички са открили християнството тук. Всъщност, много африканци вече са били част от древната християнска църква.”

Това особено важи за африканците, чиито корени са в източната част на континента, казва Лейки-Мериъм Мисикир, 50-годишен. Автомобилен инженер от Ан Арбър, той произхожда от род на православни свещеници, който може да бъде проследен много векове назад в Етиопия. Мисикир служи като иподякон в православната църква Св. Рафаил Бруклински в северозападен Детройт. “За разлика от много африкански американци, които са достигнали до Православието, аз съм роден във вярата в Адис Абеба, Етиопия”, казва той. “Традициите са толкова дълбоки, толкова красиви.” “Спомням си като малко дете как присъствах на всенощните бдения с моите баба и дядо. Аз стоях долу до тях, слушайки песнопенията и африканските барабани, наблюдавайки всичко, което ставаше около мен. Беше като да се пренесеш на небесата.”

Мичъл кима, докато Мисикир описва сцената. “Православната църква изпълва сетивата ти”, казва Мичъл. “Усещаш мириса на тамяна, виждаш иконите и горящите свещи, а също и движението. Хората се прекръстват. Понякога има църковни шествия. Толкова много се случва около теб в църквата.”

“Малко е трудно да обясниш всичко това на повечето американци. В началото, когато кажа на хората, че съм православен, те не ме разбират и мислят, че съм евреин”, казва Мисикир.

Джеръм Моузис Фишър, 43-годишен от Детройт, който помага на свещениците по време на литургия в православния катедрален храм "Св. св. Петър и Павел" в Детройт, добавя: “Трудно е да обясниш на повечето хора. Те нямат никаква представа какво е Православната църква. Надявам се, че конференцията, която сега ще се проведе в Детройт, ще помогне нещата малко да се променят. Лично аз очаквам с нетърпение просто да видя всички тези хора, идващи на конференцията от всички слоеве на обществото и от всички части на страната. Да видя, че съм част от това по-голямо движение, е най-вълнуващото нещо за мен.”