„Безпрецедентно чувство на единение свърза хората от цялата страна“ – Кръсто Станишич за събитията в Черна гора

Кръсто Станишич

Кръсто Станишич учи православно богословие в Мюнхен и участва в протестните шествия в Черна гора, провокирани от новоприетия закон „За свободата на вероизповеданията и убежденията и правното положение на религиозните общности“, който предвижда одържавяване на имотите на църквата, придобити преди 1 декември 1918 год. Потърсихме го, за го да сподели лични впечатления от събитията през последните дни.

Виждаме Ви да носите Светия Кръст в първите редици на внушително шествие в Подгорица. Снимката е наистина въздействаща. Разкажете с няколко думи за себе си – защо се вълнувате от проблемите на православната църква в Черна гора?

Казвам се Кръсто Станишич (Крсто Станишић). Баща ми е православен свещеник в Подгорица, столицата на Черна гора. Още от дете съм активен член на Сръбската православна църква и за мен да живея в Църквата и да следвам Христос са най-важните посоки в живота ми. Следвал съм бакалавърска и магистърска степени по теология в Богословския факултет на Белградския университет, а в момента съм докторант по православна теология в университета “Лудвиг-Максимилиан” в Мюнхен, Германия.

Какви са личните Ви впечатления от събитията тези дни в Черна гора. Навсякъде ли православните реагират с неодобрение на новия закон?

Новият дискриминационен закон представлява пряка атака срещу Православната църква, но в същото време той е атака срещу свободата, демокрацията, правата на човека и свободата на религията. Законът, който е насочен към това, да лиши Сръбската православна църква от нейната собственост, е приет в 3 часа през нощта на 27 декември 2019 год.,  като преди това полицията арестува всички депутати – членове на опозицията, които бяха против него. В същата нощ полицията упражни насилие срещу епископ Методий (Става дума за Диоклийския епископ Методий, викарий на Черногорско-приморския митрополит, който след побой, нанесен му от полицията на 26 декември, е хоспитализиран във Военно-медицинската академия в Белград – бел.ред.) и много граждани, които протестираха срещу закона.

Всички тези факти разгневиха не само православните християни, но и всички хора, които имат някакво чувство за свобода и справедливост. След първоначалното объркване гражданите на Черна гора започнаха масови протестни шествия, в които понастоящем се включиха почти всеки град и село в Черна гора.

Броят на хората, които участват в тези процесии, е приблизително 200 000 души, което е почти 1/3 от цялото население (Това както ако при вас, в България, протестираха 2.5 милиона души). В съседни държави също започнаха да се организират протестни шествия в знак на солидарност към християните в Черна гора.

Лично за мен това беше един от най-благословените моменти в живота ми – да съм начело на процесията и да нося Светия Кръст. Духът на хората, които вървяха мирно със свещи и икони и пееха християнски песни, може да се сравни с израелтяните, които са вървели от египетското робство към Обетованата земя. Това е духът на Възкресението, духът на победата. Това беше живото присъствие на Светия Дух. Това е Църквата – нейното изначално значение.

Какви са масовите настроения в Черна гора; какви групи подкрепят правителството в политиката му спрямо църквата?

Черногорското общество е етнически, идеологически и политически разделено. Но през последните дни почти безпрецедентно чувство на единение свърза хората от цялата страна. Те оставиха политическите и етническите различия настрана и се обединиха в защита на своята свобода и вяра – своите и на всичките им съграждани. Такава промяна е ясен знак за това, че никой не може да вдъхнови и обедини хората на Черна гора повече от нашия Спасител Иисус Христос.

Кетедралният храм „Възкресение Христово“ в Подгорица

Тъй като несправедливостта на закона е очевидна, много малко са тези, които го подкрепят. Има все повече доказателства, които сочат, че режимът изнудва хората и ги заплашва, за да не участват в процесиите. Двама журналисти бяха арестувани. Режимът не подбира начините, по които да омаловажи процесиите и да предизвика инциденти. Но за щастие с Божията помощ хората и лидерите на Църквата бяха достатъчно мъдри, за да избегнат всички тези капани, и мирните процесии бяха утвърдени като основен начин за борба с несправедливостта. Изглежда, че в момента режимът не може да определи как да противодейства на толкова мащабни мирни събрания.

Тези дни вашият президент заяви, че ще се бори за автокефална църква в Черна гора по примера на Украйна. Какви бяха досегашните настроения сред православните християни по този въпрос и какво мислят днес?

Така наречената „автокефална“ църква на Черна гора (Православна църква на Черна гора – бел. ред.) е основана като нестопанска организация преди няколко десетилетия от свещеници – бивши комунисти. Въпреки правителствената подкрепа, тази организация не успя да събере повече от няколкостотин последователи.

От друга страна, през последните 30 години общностите от каноничния диоцез, Каноничната Черногорско-приморска епархия на Сръбската православна църква, бележат безпрецедентен растеж и духовно възраждане. От около 10 свещеници и няколко активни енории в края на комунизма, църквата порасна и днес има повече от 650 активни църкви и манастири и около 700 монаси, свещеници и монахини. Според резултати на социологически проучвания, гражданите на Черна гора вярват на каноничната православна църква повече, отколкото на всяка друга институция в страната.

Въпреки че не е кръстен и се обявява за атеист, президентът на Черна гора си дава сметка за зачението и важното място на Православната църква в страната. Миналата година той обяви, че ще “поднови” автокефалията на местната църква. Тази декларация беше остро критикувана, понеже Черна гора е светска държава, и държавата не бива да се меси в църковните работи. Освен това,  миналата година Вселенският патриарх Вартоломей I изпрати писмо до президента, в което декларира, че Православната църква в Черна гора никога не е била автокефална, и че само диоцезът на Сръбската патриаршия представлява каноничната православна църква в страната.

Всички автокефални православни църкви изразиха подкрепата си за каноничната църква в Черна гора, но президентът не се отказа от плановете си. Така че днес много хора виждат несправедливия закон като начин да се създаде напрежение в обществото и да се учреди „църква-марионетка“, която да обслужва интересите на политическата власт.

Снимки: личен архив на Кръсто Станишич