Брекзит: поглед от Великобритания
Православният свещеник протойерей Андрю Филипс, предстоятел на храма «Св. Йоан Шанхайски» в Колчестър (Англия), за референдума от 23 юни 2016 г. във Великобритания, на който победиха привържениците на британския суверенитет и излизането на Съединеното кралство от Европейския съюз.
Отец Андрю Филипс
— Отец Андрю, какво се случва сега във Великобритания? Защо правителството на страната изобщо се съгласи да проведе този референдум?
— За да победи на изборите през 2015 г., непопулярният министър-председател Камерън обеща да проведе референдум за членството на Великобритания в непопулярния Европейски съюз. Когато Камерън неочаквано получи мнозинство от гласовете на избирателите, той не се загрижи особено за бъдещия референдум. Бидейки твърде далеч от простия народ и сигурен в собствените си сили, той беше убеден, че ще победи и този път. Както знаем, той загуби, като надцени възможностите си и изобщо не разбра настроението на народа, когото просто не познаваше.
Има две основни причини, поради които мнозинството от населението гласува за излизане от ЕС:
- Мнозинството от народа поиска да си възвърне контрола над собствената страна, да възстанови суверенитета, изгубен през 1973 г.
- Останалите се страхуват много силно от имигрантите — не толкова от източноевропейците, колкото от мюсюлманите, пристигащи от онзи хаос, който настъпи след западното нахлуване в Афганистан и Ирак и цари и до днес в Сирия, Афганистан, Северна Африка и Турция.
Населението на Британия, съвършено неудовлетворено от «минималния пакет» на господин Камерън и от също толкова надменния и далечен от народа елит, реши да напусне ЕС.
— Какви последици може да има Брекзит за Европейския съюз?
— Понастоящем западният елит се опитва да оспори резултата на референдума, твърдейки, че той уж нямал юридическа сила. Ако Джон Кери, който е сега в Брюксел, и върхушката на Евросъюза (която собствено не е избирана от никого) не успеят да вземат ситуацията под свой контрол, то примерът на англичаните може да зарази и други държави.
В повечето европейски страни множество хора биха искали да излязат от Европейския съюз. Вече чуваме за Dexit (Дания), Nexit (Холандия), Frexit (Франция) и тъй нататък. Управниците на тези страни са сега в състояние на паника: «Какво ще стане, ако желанието на англичаните да си възвърнат свободата зарази и другите народи?» Върхушките се опитват с всички сили да не допуснат референдуми в своите страни, защото се страхуват силно от народния глас. Всичко това показва, че Европейският съюз е истинска диктатура.
Изглежда, че сега най-големият «грях» е демокрацията чрез референдум.
— Могат ли последиците от това събитие да се отразят върху положението на Православието и другите християнски конфесии в Европа?
— Трудно е да се каже ще помогне ли това събитие на Православието или на християнските конфесии като цяло. Но това, до което Брекзит наистина води, е, както призна самият Обама, забавяне на евроинтеграцията. За мнозина от нас това забавя идването на единното световно правителство на власт, или, с други думи, възцаряването на антихриста.
— Отче, как Вие самият се отнасяте към Брекзит?
— Лично аз съм за него. Гласувах за него през 1975 г. (когато се е провел аналогичен референдум — Ред.), пък и изобщо винаги бях против ЕС, каквато и форма да приемаше той. Аз смятам Европейския съюз за истинска диктатура, а неговото създаване — за антидемократична крачка, насочена срещу свободата, срещу народите на Европа в полза на единното световно правителство. Според мен ни е нужна свободна конфедерация на суверенните нации на Европа, поддържащи приятелски отношения помежду си, сътрудничещи си, но свободни.
Между нациите трябва да бъдат изградени приятелски отношения и сътрудничество — но без разрушаване на националната идентичност и суверенитет, което наблюдаваме сега. Нашият идеал е Светата Троица, единството в многообразието.
— А какво казват Вашите енориаши?
— Разбира се, има различни гледни точки, но ядрото на енориашите — и то от всички народности — подкрепя излизането на Великобритания от ЕС. Мисля, че въпросът за Брекзит в една или друга степен развълнува всички. Никой не обича промените, защото те са свързани с нестабилност и ни карат да се адаптираме към новите условия или да пропадаме. Но колкото и неудобни да са те, промените са неизбежни и могат да бъдат за добро. Именно това се случва сега във Великобритания. Дали одобряваме промените, тъй като цели 43 години сме се усещали ненужни и безпомощни пленници, или пък ги отхвърляме, възприемайки ги негативно и усещайки страх, опасност и отчаяние, ние при всички случаи ще бъдем принудени да ги приемем. Харесва ли ни това или не, но в момента Великобритания, Европа, Америка и изобщо целият свят променят своите очертания поради това, че забравихме Христос. Какво да правим тогава?
Както пътниците в самолет, попаднал в турбуленция, започват да се молят, така и ние трябва да се молим сега за това неизбежните промени да ни донесат добро, а не зло. Тук във Великобритания ние трябва особено настойчиво да просим молитви от нашите древни и толкова отдавна забравени светци. За съжаление всичко си има цена и затова сме принудени да плащаме за грешките от миналото. А покаянието за отстъплението от Христос и Неговите заповеди, завършващо със самота и отчаяние, е свързано винаги с болка. Настъпило е време на изпитания за нашата вяра, така че «миром Господу помолимся!» | pravoslavie.ru
Беседвал Антон Поспелов
Превод: Андрей Романов
