Всеправославно съвещание по въпроса за православната диаспора се откри в Шамбези, Швейцария
На 8 юни 2009 г., в деня на Светия Дух, в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези, Швейцария, след отслужване на Божествена литургия започнаха заседанията на IV Всеправославно предсъборно съвещание, посветено на каноничното уреждане на проблемите с православната диаспора.
Работата на съвещанието се провежда под председателството на митрополит Пергамски Йоан (Зизюлас) от Вселенската патриаршия.
Православните Църкви са представени от делегации в следния състав:
Вселенска патриаршия — Емануил, митрополит Галски, архимандрит Вартоломей (Самарас), протопрезвитер Георгиос Цецис, проф. Власиос Фидас;
Александрийска патриаршия — Сергий, митрополит на Нос Добра Надежда;
Антиохийска патриаршия — Йоан, митрополит на Западна и Централна Европа, д-р Алберт Лахам;
Йерусалимска патриаршия — Исихий, митрополит Капитолиадски, архимандрит Инокентий, проф. Георгиос Галитис, проф. Теодор Янгу;
Московска патриаршия – Иларион, архиепископ Волоколамски, председател на Отдела за външни църковни връзки на РПЦ, Марк, архиепископ Берлинско-Германски и Великобритански от Руската задгранична църква, протойерей Николай Балашов, заместник-председател на ОВЦС;
Грузинска патриаршия — Герасим, митрополит Зугдидски и Цаишки, протойерей Георгий Звиададзе;
Сръбска патриаршия — Ириней, епископ Бачки, епископ Атанасий (Йевтич), протойерей Гай Гаич, отец Вукашин Миличевич;
Румънска патриаршия — Ириней, митрополит Олтенски, Киприян, епископ Къмпински, протойерей Виорел Йоница;
Българска патриаршия — Неофит, митрополит Русенски, проф. Иван Желев;
Кипърска православна църква — Георгий, митрополит Пафоски, Григорий, хорепископ Месаорийски;
Еладска православна църква — Хризостом, митрополит Перистерийски, Игнатий, митрополит Димитриадски и Алмироски, проф. Георгиос Мардзелос;
Албанска православна църква — Йоан, митрополит Корчански, Илия, епископ Филомилиоски, архимандрит Юстин (Антимиадис), Димитриос Кьосиас;
Полска православна църква — Георгий, епископ Семятиченски, отец Андрей Кузма;
Православна църква на Чешките земи и Словакия — Тихон, епископ Комарненски.
След съвместната молитва за успеха на Всеправославното съвещание доклади по темата прочетоха Йоан, митрополит Пергамски и секретарят по въпросите на подготовката на Светия и Велик Събор на Православната църква, Швейцарският митрополит Йеремия (Вселенска патриаршия). След това ръководителите на делегациите на Поместните Православни църкви приветстваха участниците на съвещанието.
Съвещанието се провежда при закрити врати. Проблемът с каноничното подчинение на православните общини извън каноничната територия на Поместните църкви е твърде сложен (виж тук) и води до сериозни спорове в православния свят, отбелязват наблюдателите. Основните спорещи становища са мнението на Вселенската патриаршия, смятаща, че т.нар. православна диаспора трябва да се подчинява на Константинопол, и гледната точка на Москва, според която на Запад трябва да се формират нови Поместни църкви.
Работата на съвещанието ще продължи до 13 юни. | Благовест-Инфо
Не мога да повярвам, че пиша такъв коментар, но този път напълно заставам зад позицията на Православната църква в Русия. В Европа трябва да има поместни църкви и това е изключително срочно необходимо. Младото поколение, което е родено, расте и се възпитава тука при нас трябва да има своя църква, за която и в която да живее, да слуша св.Евангелие на езика, на който е израстло и учи в училище, и на който говори с приятели и познати. Не може от Истамбул да имат претенции към гражданите на други държави, особенно знаейки, че в Истамбул не живее Източния папа. Дано Бог даде прозрение на събралото се множество! Жалко е, че на някои хора им се управлява, а не им се обича.
Проблемите пред православието изобщо не се заключават в организацията на поместните църкви и на йерархията в клира на Богочовешкия организъм. Проблемите идват оттам, че в модерния свят вариетета на идеите и на представите, както и свободата на обмен и нарастване на знанието по ненасилствен начин маргинализират Църквата. През Средновековието Вселенската патриаршия е била стожер на знанието и контрольор на движението на знание и идеи. Днес това не може да стане и следователно нейните йерархични решения няма да бъдат адекватни на обстановката в Европа и по света. Освен това с човечеството се случиха много неща от времето на последния Вселенски събор. Случиха се Великите георграфски открития и шока от срещата между културите по земното кълбо. Случиха се религиозните войни в Европа и опита на Америка да се живее религиозен живот без намесата на каноничен духовен авторитет и без подчинение на централа, която да назначава духовенство и да събира данъци. Случи се национализма, който заедно с Революцията почива на идеята , че в народа има неизползвано знание и култура, което може да бъде алтернатива на църковното знание и култура и че ако на това знание и представа за истина, милост и справедливост се даде либерално пространство, то те могат да променят живота на човека тук на Земята към по-добро.