Все повече американци стават православни

Грег Менкоти се тревожел, че никога няма да открие своя духовен дом.
Учител в неделно училище, отраснал като римокатолик, той изгубва вярата си и става атеист. В крайна сметка той се завръща към християнството, този път като наново родил се християнин, който прекарва години в една методистка общност. И все пак той чувства, че неговото търсене не е приключило.
Днес Менкоти е един от около 250-те милиона православни християни по света – и сред една значителна цифра от новодошли, привлечени от тази древна вяра. Тенденцията е особено забележителна предвид факта, че толкова малко хора в САЩ знаят за православните църкви тук.
“Аз бях като повечето американци”, казва Менкоти, който е бил подтикнат от съпругата си да изследва православната вяра. “Не разбирах нищо от православието.”
В САЩ православните християни наброяват около 1.2 млн. души според оценките на православни изследователи.
В миналото нарастването на техния брой до голяма степен се е подхранвало от имиграцията, а църковните общности са се изграждали предимно на етническа основа. Някои са достигали до православието чрез брак с член на Църквата.
Днес обаче около една трета от всички американски православни свещеници са новодошли в Църквата – и тази цифра вероятно ще нараства според Алексей Криндач, ръководител “Проучвания” в Православен институт “Патриарх Атинагорас” в Бъркли, Калифорния. Изследване в четирите православни семинарии в страната през 2006 г. показва, че около 43% от семинаристите са обърнали се в православието, казва Криндач.
Няма точни данни за темповете на обръщане към православието в 22-те отделни православни юрисдикции в САЩ. Но когато Менкоти започва да участва в православното богослужение, църквата е препълнена с хора, приели православието, включително свещеника, о. Джон Диксън.
Отец Джон Матусиак, свещеник в църквата “Св. Иосиф” в Уитън, Илинойс, която е към Православната църква в Америка, казва, че неговата енория се е увеличила от 20 човека в началото на 90-те до повече от 600 души днес, като огромното мнозинство от новите членове са под 40-годишни.
Проучването на Криндач показва, че една трета от над 200-та енории на Антиохийската православна църква в САЩ са основани след 1990 г.
О. Матусиак казва, че нарастването е особено видимо в предградията и сателитните градове. “Хората в Уитън не се стичаха към православието, защото тук никога не беше имало църква”, казва Матусиак.
Много от приелите православието са се доверили на красотата на православната литургия и на устойчивостта на богословието, което е утеха за онези, които търсят убежище от разколническите разпри относно тълкуването на Библията в други християнски традиции.
Диксън, който е възпитан като староверен баптист, едно аскетично изповедание от района на южните Апалачи, казва, че неговото обръщане е дошло вследствие изучаване произхода на християнството като студент в университета “Маршъл”. Повратният момент настъпва когато той за първи път присъства на богослужение в православна църква.
“Веднага щом влязох този ден”, казва той, “разбрах, че съм у дома си.”
Нарастването на броя на приелите православието обаче си има и своите предизвикателства.
Както приелите всяка друга вяра, достигналите до православието носят една ревност, която може да бъде обезпокоителна за онези, които са родени в Църквата, които са предразположени към по-голяма небрежност в практикуването на своята вяра. В енориите съществува опасността от разделяне между новопристигналите и отрасналите в Църквата енориаши, казва Криндач.
“Приелите православието образуват една своя собствена малка псевдо-семинария, която е почти като затворена общност”, казва отец Джоузеф Ханикът, свещеник в антиохийската православна църква “Св. Георги” в Хюстън, който е отраснал като южен баптист, а по-късно става православен.
Някои са разтревожени от влиянието на новообърналите се върху църквите. Те идват в енориите във време, в което мнозина активни миряни от православните юрисдикции в САЩ оказват натиск върху църковните водачи за отказване от етническите разделения и обединяване на силите, за да може по-добре да се проповядва в САЩ.
Ханикът, който е автор на “Полет над църковното кубе”, книга за обръщане в православието, и редактор на OrthoDixie, блог за православието в Юга, казва, че е бил привлечен към православната вяра от красотата на нейното богослужение и учение.
При своето първо посещение, казва той, църквата била изпълнена с аромат на тамян и със звука от песнопенията на Божествената литургия. Олтарът до голяма степен се скривал от иконостаса, а богомолците приемали светото Причастие от потир и лъжичка.
“Бях стигнал до убеждението, че Евхаристията е центърът на християнския живот – на древния християнски живот”, казва Ханикът. “Щом веднъж бях достигнал дотук в моя личен път с Христос, връщане назад нямаше.”
Тази статистика за 1,2 млн православни в САЩ е лъжа. Само гърците са поне 3 милиона. Де да имахме подготвени и ревностни свещеници като американските, чудеса щяхме да направим.
Но да четем внимателно:“Аз бях като повечето американци… Не разбирах нищо от православието.”- абсолютно вярно! И това си има своите сериозни последици. Когато православието няма корен в народните традиции и култура… (защото то там и „народ“ няма…) наистина е трудно.
„Много от приелите православието са се доверили на красотата на православната литургия и на устойчивостта на богословието, което е утеха за онези, които търсят убежище от разколническите разпри относно тълкуването на Библията в други християнски традиции.“- Явно, доста често обръщането там е в резултат на опозиция, търсене на алтернатива, противопоставяне на нещо друго.
„Както приелите всяка друга вяра, достигналите до православието носят една ревност, която може да бъде обезпокоителна за онези, които са родени в Църквата, които са предразположени към по-голяма небрежност в практикуването на своята вяра…“- вярно! Те стават „хипер-православни“, „свръх-ревностни“, т.е. клонят към фанатизъм и зилотизъм. (Неофитство в едър мащаб.) И са без здрава връзка с Европа, за коректив. (Впрочем, „небрежност“ ли е например моето спокойно отношение към майка ми?)
„Някои са разтревожени от влиянието на новообърналите се върху църквите…“ и още – „…казва, че е бил привлечен към православната вяра от красотата на нейното богослужение и учение.“- много показателни примери…
Е, каквито и да са им мотивите и проблемите, все пак много се радвам, че Църквата расте; особено в Америка, която за мен е ужасна страна.