Все повече американци стават православни
Грег Менкоти се тревожел, че никога няма да открие своя духовен дом.
Учител в неделно училище, отраснал като римокатолик, той изгубва вярата си и става атеист. В крайна сметка той се завръща към християнството, този път като наново родил се християнин, който прекарва години в една методистка общност. И все пак той чувства, че неговото търсене не е приключило.
Днес Менкоти е един от около 250-те милиона православни християни по света – и сред една значителна цифра от новодошли, привлечени от тази древна вяра. Тенденцията е особено забележителна предвид факта, че толкова малко хора в САЩ знаят за православните църкви тук.
“Аз бях като повечето американци”, казва Менкоти, който е бил подтикнат от съпругата си да изследва православната вяра. “Не разбирах нищо от православието.”
В САЩ православните християни наброяват около 1.2 млн. души според оценките на православни изследователи.
В миналото нарастването на техния брой до голяма степен се е подхранвало от имиграцията, а църковните общности са се изграждали предимно на етническа основа. Някои са достигали до православието чрез брак с член на Църквата.
Днес обаче около една трета от всички американски православни свещеници са новодошли в Църквата – и тази цифра вероятно ще нараства според Алексей Криндач, ръководител “Проучвания” в Православен институт “Патриарх Атинагорас” в Бъркли, Калифорния. Изследване в четирите православни семинарии в страната през 2006 г. показва, че около 43% от семинаристите са обърнали се в православието, казва Криндач.
Няма точни данни за темповете на обръщане към православието в 22-те отделни православни юрисдикции в САЩ. Но когато Менкоти започва да участва в православното богослужение, църквата е препълнена с хора, приели православието, включително свещеника, о. Джон Диксън.
Отец Джон Матусиак, свещеник в църквата “Св. Иосиф” в Уитън, Илинойс, която е към Православната църква в Америка, казва, че неговата енория се е увеличила от 20 човека в началото на 90-те до повече от 600 души днес, като огромното мнозинство от новите членове са под 40-годишни.
Проучването на Криндач показва, че една трета от над 200-та енории на Антиохийската православна църква в САЩ са основани след 1990 г.
О. Матусиак казва, че нарастването е особено видимо в предградията и сателитните градове. “Хората в Уитън не се стичаха към православието, защото тук никога не беше имало църква”, казва Матусиак.
Много от приелите православието са се доверили на красотата на православната литургия и на устойчивостта на богословието, което е утеха за онези, които търсят убежище от разколническите разпри относно тълкуването на Библията в други християнски традиции.
Диксън, който е възпитан като староверен баптист, едно аскетично изповедание от района на южните Апалачи, казва, че неговото обръщане е дошло вследствие изучаване произхода на християнството като студент в университета “Маршъл”. Повратният момент настъпва когато той за първи път присъства на богослужение в православна църква.
“Веднага щом влязох този ден”, казва той, “разбрах, че съм у дома си.”
Нарастването на броя на приелите православието обаче си има и своите предизвикателства.
Както приелите всяка друга вяра, достигналите до православието носят една ревност, която може да бъде обезпокоителна за онези, които са родени в Църквата, които са предразположени към по-голяма небрежност в практикуването на своята вяра. В енориите съществува опасността от разделяне между новопристигналите и отрасналите в Църквата енориаши, казва Криндач.
“Приелите православието образуват една своя собствена малка псевдо-семинария, която е почти като затворена общност”, казва отец Джоузеф Ханикът, свещеник в антиохийската православна църква “Св. Георги” в Хюстън, който е отраснал като южен баптист, а по-късно става православен.
Някои са разтревожени от влиянието на новообърналите се върху църквите. Те идват в енориите във време, в което мнозина активни миряни от православните юрисдикции в САЩ оказват натиск върху църковните водачи за отказване от етническите разделения и обединяване на силите, за да може по-добре да се проповядва в САЩ.
Ханикът, който е автор на “Полет над църковното кубе”, книга за обръщане в православието, и редактор на OrthoDixie, блог за православието в Юга, казва, че е бил привлечен към православната вяра от красотата на нейното богослужение и учение.
При своето първо посещение, казва той, църквата била изпълнена с аромат на тамян и със звука от песнопенията на Божествената литургия. Олтарът до голяма степен се скривал от иконостаса, а богомолците приемали светото Причастие от потир и лъжичка.
“Бях стигнал до убеждението, че Евхаристията е центърът на християнския живот – на древния християнски живот”, казва Ханикът. “Щом веднъж бях достигнал дотук в моя личен път с Христос, връщане назад нямаше.”