Възкресно послание на патриарх Павле и архиереите на Сръбската православна църква

Човеколюбивият Господ, Който заради нас, човеците, прие Разпятие и смърт, ни направи участници в победата Си над смъртта. Човешкото естество в Богочовека Христа прие смъртта, но същото това естество възкръсна и удържа победа над смъртта. Тази победа, която Господ извоюва в тяло, донесе свобода от смъртта на всички човеци. На нея се наслаждаваме още тук чрез Възкресението на Нашия Спасител.

Господ Христос, със Своето Свято Тяло вкуси смъртта, за да се пренесе силата на възкресението над целия човешки род чрез победата над смъртта и унищожението на тлението. Чрез първия човек, праотеца Адам, заради греха и падението, наследихме проклятие и смърт, а в Новия Адам, Господ Иисус Христос, наследихме възкресението. Така съобщуваме в Неговата слава и участваме в Неговото непреходно Царство. За това, че Спасителят наистина Се прослави чрез Разпятието и Възкресението, ние винаги свидетелстваме неизменно, че Той, на Кръста, със Своето човешко естество претърпя истинско страдание и действителна смърт, защото изкупителното Му дело е увенчано със слава, прилична Богу.

Но защо Бог допусна смъртта, като Адамово наследство, да съществува все още в този свят? – Хората продължават да умират, но вече не като осъдени, нито завинаги, а за известно време, за да получат по-добро възкресение. Христос Богочовекът е Първоначатък от мъртвите, а след Него като Първенец вървят всички хора, защото чрез Възкресението Той съживи цялото човешко естество. За това свидетелства Сам Господ: „Иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. И ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан. 5, 25, 29).

Събитието на Възкресението има такова значение за човешкия род и за цялото творение, че го наричаме ново сътворение. То предизвика промяна във всички светове, защото от него започва обновлението на тварите. Чрез него се обновиха и небето, и земята и се изпълни словото Господне: „Ето, всичко ново творя” (Откр. 21, 5). Възкресението има особено значение за духовния живот на християните. Защото всички, които вярват в Христа, съвъзкръсват за нов живот и предоставят своето физическо и духовно битие на Бога като оживели от мъртвите (Рим. 6, 13). Затова днес възнасяме мислите си над земните грижи, по думите на светия апостол Павел: „За небесното мислете, а не за земното. И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога” (Кол. 3, 1-2).

Всичко, което Господ е правил и говорил, осъществявайки нашето спасение, получава във Възкресението пълния си смисъл, особено страданието и смъртта; чрез Възкресението кръстното дърво на Разпятието става знамение на победата и славата, а смъртните рани Господни – източници на изцеление, чрез които приемаме вечния живот, богопознанието и човеколюбието на възкръсналия Спасител. Затова всички богоугодни усилия на вярващите, а най-вече светото служение Богу и спасението на ближните и всички изражения на евангелското благочестие осмислят Възкресението Господне.

От древни времена Възкресението Христово се нарича Пасха. Старозаветната Пасха, основният празник на избрания народ Божи, указва на новозаветната, нова и вечна Пасха и с названието, и със съдържанието си. Пасха значи преход, а Църквата на Пасха прославя Христа, чрез Чието Възкресение преминаваме от смъртта към живота и от земята на небето. Старозаветната Пасха е прославяла временното избавление от смъртта на един малоброен народ под водачеството на светия пророк Мойсей, а новозаветната дарява вечно избавление на всички вярващи народи от всички поколения. Мойсеевият закон е постановявал за пасхалната вечеря да се приготви жертвено агне, а Христовата Пасха означава, че Божият Агнец доброволно се пожертва и предложи Себе си за храна на вярващите. Затова и свети апостол Павел казва: „Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас” (1Кор. 5, 7), напътствайки ни смело да пристъпим към пасхалната трапеза и „престола на благодатта” (Евр. 4, 16). Празнуването на новозаветната кръсто-възкръсна Пасха се корени в Тайната на Тялото и Кръвта Господни, изграждаща богочовешката общност и единството на верните: „Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб” (1Кор. 10, 16-17).

Възкресението Христово е Празник на празниците, защото най-дълбоко определя живота на Църквата. Не само този ден, но и всяка неделя от годината – като ден на Възкресението – събира верните в Църквата, в общението на Трапезата Господня.

Христовото Възкресение преживяваме, скъпи наши духовни чеда, като явяване на вечната светлина, просвещаваща не само човешките души, но и цялото творение. „Днес всичко се изпълни със светлина, небето и земята, и подземието”, пеем във възкресния химн. Първата седмица след Възкресението цялата е проникната от светлина, поради което се нарича Светла седмица: цялата е обзета от славата на Възкресението и се празнува като един ден. Тази вечна светлина чрез живия организъм на Църквата се пренася върху живота на всички нас, върху всички наши мисли и дела, така че живеем  нов живот.

На този светъл Празник от все сърце възнасяме благодарност на Господа, Който в тези бурни времена се откри на младите поколения от нашия род като Път, Истина и Живот. Твърде много се радваме, като виждаме, че чрез прославеното тяло Христово, Църквата, младите хора намират радост в непреходния смисъл на новия и вечен живот.

Същевременно, дълбоко осъзнаваме болната истина за съвременния свят, че голям брой млади стават жертви на наркоманията, на лъжливи спасители и душепагубни учения и че често се лишават от щастлива младост и радостите на живота. Най-тежко от всичко е, че богомерзкият грях на детеубийството продължава да се разпространява сред народа ни и безумно се нарушава светостта на семейния живот и съюз.

Пораждащите загриженост широки размери на духовната и моралната криза и демографския срив на почти всички християнски народи – а между тях, за съжаление, и на нашия сръбски народ – не са последица само от икономическата несигурност и разстройството на обществото, а преди всичко от отчуждаването от Бога на любовта и от Църквата, която по благодатта на Светия Дух полага основите и осмисля вечния съюз между хората. Като споделяме най-искрено всички изкушения и страдания с нашия народ в тези светли пасхални дни, предаваме на всички вас ангелския поздрав от гроба на Възкресението Господне: „Радвайте се!” Със светлината на Своето Възкресение Господ озарява и онези, които се лутат в тъмнината на духовното помрачение. На всички страдащи, отхвърлени и грешни Той дава живот и радост чрез покаянието, вярата, надеждата и любовта – за тяхното радостно завръщане в майчинското лоно на Църквата.

В тези кръсто-възкръсни дни най-дълбоко състрадаваме с нашите братя и сестри в Косово и Метохия. Те от векове, и особено през последните няколко години, преминават през тежки страдания и всекидневно разпятие, в неизвестност очакват политическите решения, от които ще зависи тяхното и на техните деца бъдеще. На тях евангелски обявяваме, че след разпятието идва възкресението и че няма радост от новия живот без погребението, от което извира живота в Христа Господа. Призоваваме ги да останат верни на преданието на светия княз Лазар и да продължат да пазят своите огнища, независимо от всички заплахи, идващи от заслепени от омраза хора. Косово и Метохия са заветната земя, на която сръбският народ се е обручил с Христа и е влязъл в  свещения съюз на народа Божи. Молим се на Бога скоро да дари Своя мир на страдащите Косово и Метохия чрез взаимното разбирателство на сръбската и албанската общности и чрез прилагането на общоприемливи начала, гарантиращи на всеки човек живот, мир, свобода и достойнство.

Изразяваме голямата си радост и благодарност към възкръсналия Господ, че Блаженейшият архиепископ Охридски и митрополит Скопски Йоан е освободен от мрачната тъмница, и особено, че той прие доброволно понижението Христово и честно го понесе, като се пожертва за премахването на пагубния разкол между братята по вяра. С надежда и търпение призоваваме и братята, отделени чрез разкола, да поставят единството на Църквата над всички земни цели и да излязат от тъмницата на разкола в светлината на каноничното и евхаристийно единство на Църквата и възкръсналия Христос, Победителя на смъртта и всеки раздор.

С отческа любов призоваваме православните ни братя и сестри в Черна гора и всички хора на добрата воля да запазят мира и разбирателството помежду си и след предстоящия референдум. Същевременно подсещаме, че православната вяра съхранява и изгражда свободата на всяка личност, а също така и разпространява единството между хората и народите; свободата, и човешкото и братското благо изобщо, никъде не може да се изгражда, най-малко в Неговата Черна гора, с натиск върху човешката съвест, с митове и всяване страх, а със свободно самоопределение и с пълна отговорност за бъдещето на своето потомство.

Скъпи духовни чеда в чужбина, радостта на този Празник ни обединява с вас отвъд всички земни разстояния. Радвайте се винаги във вашата света Църква, защото тя най-дълбоко ви свързва и с небесното, и с незаменимото земно отечество. Бъдете добри граждани на държавите, в които живеете, и верни и дейни членове на своята Църква! Пазете своя сръбски език! Това е езикът на вашите предци и езикът на сръбската култура и духовност и преди всичко езикът на нашето литургическо славословие.

Като свидетелстваме в радостта на светата православна вяра, че нищо „не ще може да ни отлъчи от любовта Божия” (Рим. 8, 39), обновяваща вечно и нашето неразрушимо общение, ви честитим, скъпи духовни чеда, този Празник на празниците, с най-хубавия поздрав:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!