Георги Димов: Положихме началото на реставрацията на „Свети Свети Константин и Елена“

Положихме началото на реставрирането и възстановяването на църквата „Свети Свети Константин и Елена” , подобно на църквата „Свети Георги”. Но този процес субективно ще отнеме много повече време, защото са необходими и много повече средства. Тази църква не е в това състояние, в което бе „Свети Георги”. Важното е, че има желание, ангажиране за нейното възстановяване и то се вижда. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин.
Плачевно е състоянието й в момента, но когато я заварих, то беше още по-плачевно. Първо, тя не беше заградена, беше разграден двор. Имаше потенциална опасност да стане някаква трагедия, защото там имаше площадки и деца влизаха да играят. „Имах една специална среща с тогавашния областен управител на Одрин – Фахри Юджел, помолих го, и той веднага реагира, буквално на следващия ден изпрати екипи и оградихме църквата и премахнахме тези спортни площадки. След това започна кампанията и в България. Създаде се инициативният комитет „Камбана”, в който се ангажира Продуцентска къща „Пирина” и народният певец Илия Луков. Успяхме да закараме там специално скеле, пак със съдействието на същия архитект Али Ерол, успяхме да заскелим църквата отвътре и отвън, като преди това съборихме покрива на църквата, който беше полуразрушен и потенциално опасен”, разказа Георги Димов.
„Приносът му е голям и духовен. Неговият жизнен път е свързан с интересен период от българската история. Има една интересна история за това прословуто непозволяване на това българските евреи да бъдат откарани в Нацистка Германия. Той е бил духовен отец на един от офицерите, които не пускат един от ешалоните – така че може да се каже, че с негово благословение този ешалон не тръгва за Германия и животът на тези хора е спасен. Те дължат до голяма степен своя живот на него“.
(http://www.focus-news.net/?id=f8111)
.
Това не може да е вярно по простата причина, че решението да тръгнат или не ешалоните с български евреи за газовите камери в Полша е зависело само от подписа на царя, а не от някакъв офицер. А Борис ІІІ определено не е бил духовен син на Соболев.