Древна християнска винарна открита в Египет

Предполага се, че ще бъдат открити още преси в района, който вероятно е бил център на древно винопроизводство, според Тарек ел Нагар, директор за Източен Синай на Висшия съвет за културно-историческо наследство на Египет.

Седмици след откриването на първата преса за вино археолозите попаднаха на почти идентична преса с варовикови стени на около 100 метра разстояние от първата находка.

Откритите досега предмети включват пресите, амфори и гроздови семки. Археолозите съобщават за червена утайка по някои от стените на амфорите.

Въпреки че пресите все още не са окончателно датирани, археолозите считат, че съоръженията са произведени между четвърти и шести век сл. Хр.

Близо до пресите са открити също и няколко златни монети с образа на римския император Валент, който управлява от 364 до 378 г. сл. Хр. Според археолозите е възможно пресите за вино да датират от същия период.

Тарек ел Нагар казва, че монетите са сечени в Антиохия, днешна югоизточна Турция. Подобни монети са откривани в Ливан и Сирия – районите на произход на много от гроздовите сортове, използвани за вино в древен Египет.

Виното, произвеждано близо до Синай, е било съхранявано в амфори – стандартните за времето съдове за транспортиране на вино, зехтин, зърно, риба и други продукти.

Египетските археолози допускат, че виното може да се е считало за произведено на свето място и да е било използвано в църковното богослужение – за светата Евхаристия – в манастира “Св. Екатерина” и в чужбина.*

“Мисля, че манастирът е използвал [тези преси] за производство на вино за причастие, защото наблизо е Моисеевата планина [Синай]”, казва Тарек ел Нагар.

Пресите за вино имат съд с размер 1,2 кв. м., в който монасите са мачкали гроздето с крака. В единия край на всяка от пресите има отвор, който вероятно е отвеждал до по-ниско разположен съд, в който се е събирал изстисканият сок.

Съоръженията са подобни на пресите, използвани от древните египтяни още от 3000 г. пр. Хр., когато фараоните започнали винопроизводство в плодородната делта на Нил.

Няма сведения обаче древните египтяни да са произвеждали вино в тази част на Синайския полуостров.

Древните християни вероятно са успявали да отглеждат лозя и палмови дървета в района на винарната, тъй като на повече от 1524 м. надморска височина е било по-хладно от околната пустиня.

“Причината да не се е срещала първоначално дива лоза [в Египет] е, че климатът не е бил благоприятен за нея. Но с напояване лозя могат да се отглеждат в този горещ климат”, казва Патрик Макгавърн от Музея за археология и антропология към Университета на Пенсилвания, който не участва в разкопките.

Макгавърн, който е специалист по древни вина, казва, че върху делвите и запушалките, използвани за древното египетско вино, често е била обозначавана реколтата, винопроизводителят, качеството и мястото на произход. “Египет”, казва той, “най-рано поставя етикети върху виното.”

*Бележка на редакцията: Специалисти от Великотърновския университет изразиха резерви относно тази интерпретация на открития археологически материал. Според тях трябва да се има предвид, че през този период (ІV век) виното, а и хлябът за Светото причастие, били занасяни в храмовете от вярващите и не е имало някакво вино, специално предназначено за Евхаристията (както не е имало и специален хляб) и то внасяно от Синай.