Епископ Иларион (Алфеев): Патриархът на Константинопол не е „източен папа“

Източник: Патриархия.ру

В специално изявление Виенско-Австрийският епископ Иларион обясни позицията на представителите на Руската православна църква по време на православно-католическия диалог в Белград.

Както Православие БГ вече писа, руската делегация отказа да приеме формулата, според която пълнотата на православната съборност зависи от общението на поместните Православни църкви с Константинополската църква. Впоследствие ръководителят на католическата делегация кардинал Каспер изрази своето недоумение по повод протеста на делегацията на Московската патриаршия и заяви, че въпросът за ролята на Константинополския патриарх в Православието е въпрос, който самите православни трябва да решат помежду си, а не да го дискутират по време на междуцърковния диалог.

В изявлението си епископ Иларион фактически се съгласява, че това е вътрешноправославен проблем, разбиран по различен начин от поместните Църкви, който трябва да се реши по пътя на междуправославния диалог. Заедно с това той посочва, че в момента този диалог е спрян и излага позицията на Руската православна църква по въпроса за примата (първенството) на Константинопол:

"Православната църква, взета като едно вселенско цяло, няма единен предстоятел, един "върховен първосвещеник" (pontifex maximus). Има "пръв сред равни", какъвто преди схизмата от 1054 г. е бил епископът на Рим, а след схизмата de facto е станал патриархът на Константинопол. Въпреки това Православните църкви се разминават в разбиранията си за примата и ролята на Константинополската патриаршия. Едни са склонни да виждат в този примат само първенство по чест, други приписват на Константинополската патриаршия известни координиращи функции или я разглеждат като висша съдебна инстанция.

Неотдавнашната история с приемането на епископ от Московската патриаршия без отпустно писмо в юрисдикцията на Константинопол е нагледна илюстрация за този проблем. Както изглежда, Константинопол смята, че може да играе ролята на последна инстанция, към която могат да апелират клириците, недоволни от своята собствена Поместна църква. Следвайки строго каноните на Древната църква, Московската патриаршия смята, че нито една патриаршия, в това число и Константинополската, няма право да приема в своята юрисдикция клириците на другите Поместни църкви без отпустни писма.

Тези въпроси би трябвало да се обсъждат в рамките на междуправославен диалог, но в момента липсват постоянно работещи механизми за такъв диалог. Всеправославен събор не е бил свикван в течение на цяло хилядолетие. Подготовката за неговото свикване, която беше започнала през 60-те години на ХХ век, понастоящем е спряна.

В Римокатолическата църква принципът на "примата" намира своя най-пълен израз в служението на Римския епископ, чиято юрисдикция се разпространява върху всички без изключение подразделения на тази Църква.

Поради това Църквите на Запада могат наистина да се характеризират като "намиращи се в общение с Римския престол". Но Православните църкви не трябва да се характеризират като "намиращи се в общение с Константинополския престол". Православните църкви са в общение "помежду си" и точно това, а не общението на всяка една от тях с Константинопол, е гаранция за православната католичност (съборност).

Нещо повече, в историята на Православната църква през второто хилядолетие неведнъж са възниквали ситуации, когато Константинополската патриаршия е прекъсвала общението си с една или друга Поместна църква и обратно – когато една или друга Поместна църква е излизала от общение с Константинопол, оставайки при това в общение с другите Поместни църкви и следователно в рамките на вселенското Православие. Така е ставало, например, когато патриархът на Константинопол е влизал в уния с католиците, какъвто е случаят с Фераро-Флорентийския събор през 1439 г., или когато Константинопол не е признавал автокефалията на някоя от Поместните църкви, какъвто е случаят с автокефалията на Българската църква (тя не е била признавана от Константинопол в течение на 70 години).

Доколко двата еклисиологически модела — католическият (който е ориентиран към Рим като към център на вселенското църковно единство) и православният (който не е ориентиран към някакъв единен център) — са съвместими, може да стане ясно само в процеса на пълноценен диалог между Католическата и Православната църква. Но такъв диалог е възможен само в случай, че никой не се опитва да наложи изкуствено на Православната църква модел, в който патриархът на Константинопол да играе ролята на "източен папа". Такъв модел не е имало в православната традиция; за въвеждането му са необходими най-малкото Всеправославен събор и съгласието на всички поместни Православни църкви.