Завърши четвъртата Световна среща на религиозните лидери
На първото заседание бе огласено приветствието на италианския министър-председател Силвио Берлускони, в което той отбелязва: "Вашата среща на върха, на която лидерите на различните религии се срещат и търсят общи отговори на въпросите, които стоят пред человечеството, потвърждава, че това е единственият начин да вървим напред по пътя на подобряването на живота в света".
След това Галският митрополит Емануил прочете приветствието на Вселенския патриарх Вартоломей към участниците на срещата. На втория ден на форума се изказаха: протойерей Леонид Кишковски (САЩ), основателят на общината "Свети Егидий" проф. Андреа Рикарди (Италия), равинът Мордехай Пирон (Израел), председателят на Централния ислямски комитет Мухамад Дин Сиамсудин (Индонезия), лутеранският епископ Николаус Шнайдер (Германия), както и религиозни дейци от Канада, Япония, Франция, Великобритания, Мароко, Етиопия и други страни.
Мнозина докладчици отбелязаха, че е необходимо не само да се изработят общи позиции по актуалните въпроси на съвременността, но и да се осъзнае важността на запазването на самобитните религиозни традиции в света.
"Въпреки че отхвърли марксизма, съвременният капитализъм се оказа негов последователен ученик, вярващ в приоритета на икономическите отношения пред духовните. Основните усилия на водещите световни държави през последните десетилетия бяха съсредоточени върху осигуряването на материалните условия на човешкия живот, а духовният живот в най-добрия случай беше ограничен в частната сфера и се оказа извън интересите на обществото", се казва в обръщението, прието от участниците в срещата. То ще бъде предадено на лидерите на страните от Г-8 от италианския министър-председател Силвио Берлускони. Срещата им ще се състои в Рим през юли тази година.
Представителите на Съвета на църквите в Канада изразиха готовност да станат домакини на поредната Среща на върха на религиозните лидери през следващата година, когато страната им ще бъде председател на "Г-8".
-520x245.jpg)
Срещата на световните лидери в религията доказва, че светът търси нов идеалистичен проект, който да помогне на човека. Интересното е обаче какво е мястото на БПЦ в това развитие на световната констелация по отношение на религииите?. БПЦ с твърдението си за исторически заслуги по спасяването на нацията иска от Държавата подкрепа и въвеждане на вероучение в училищата, за да могат младите да бъдат научени на нравствени добродетели. Същевременно БПЦ се отказва от диспут с атеистите, с професорите с по-две три висши образования, с интернационалистите и от мисионерстване сред старите хора, а с оглед ограбването и терора през комунизма и с оглед на възрастта ми точно старите българи да имат нужда от подкрепа и духовно присъствие заради предстоящата им среща с Бога. БПЦ не търси логическа и научно-теоретична връзка – това правят всички неправославни по света – с философията, историята, литуратурата и изкуствата, а представителите на тези хуманитарни професии, които са най-близо до религията по патриотични и лични мотиви даряват качествената си продукция на БПЦ, която не е дала нищо за тяхното израстване. От друга страна в българските манастири се гледат животни и се копаят градинки, а не се разработва идейно присъствие на християнството в променящия се свят, който си има светска алтернатива на всяка дейност на Църквата, с изключение на службите и требите. Истината е, че БПЦ проспа интелектуалното и моралното развитие на българите през комунизма и върви по лесния път на живота.
по цял ден се лутам, търся и терзая, как така пропуснах да бъда научен от б.п.ц. на нравствени добродетели; неволите ми се увеличават само като си помисля, че всъщност идеалистичният проект, който ми липсва се оказва в триизмерна констелация с отказа от диспут с атеистите….и при все това като отбележа всеизвестното, че целият свят се гърчи в неописуеми мъки, то философията, историята, литературата и изкуствата всъщност се оказват лишени от какъвто и да е потенциал за разгръщане на техния капацитет и без пряка връзка с реномираната школа на богословите….Липсва ни, липсва ни, липсва на всички атеисти християнското присъствие в променящия се свят, някак всичко е празно, глухо, сумрачно, буца е заседнала в гърлата ни, игли пробождат сърцата, не можем да си поемем дъх….нищо няма смисъл, всичко вече е отдавна изживяно, изпитано, премислено…
кой ще ни даде нови интелектуални и морални насоки за развитие, кой ще ни помогне да излезнем от тази тъма, от този тих, спокоен, безнадеждно въртящ се свредел на пустотата..
ето ние питаме: къде е църквата? и какво ни прадлага, за да станем личности, да влезем отново в живота, силни пък макар и страдащи…няма я, няма….
в този труден момент се сещам за Херман Хесе и не мога да сдържа сълзите си:
Seltsam, im Nebel zu wandern!
Leben ist Einsamsein.
Kein Mensch kennt den andern,
Jeder ist allein.