За журналистите Църквата е като Невидимия на Х.Уелс
„Църквата в света на медиите прилича на Невидимия човек на Хърбърт Уелс – откриват го само защото по невидимите му пети е полепнала видима мръсотия” – казва дякон Андрей Кураев в разговор, публикуван с днешна дата в Руския информационен портал Религията и средствата за масова информация.
„ И за нашия църковен живот журналистите се сещат само по повод някакви скандали. Обикновеният свещеник, който просто си върши работата, не привлича вниманието им. Телевизионните работници даже имат поговорка: „Влаковете, които пристигат навреме, не интересуват никого” – отбелязва дякон Кураев.
Особено остро е несъгласието на автора с подхода на светските медии към отразявенито на църковната тема. Той разказва как на Пасха през 2005 год., когато бил поканен да води репортаж по националната телевизия, му се наложило да прочете в сценария поразително изречение: „Предаване в ХХС БО из ХГГ”, което преведено на човешки език, ще рече „ Предаване в храма на Христа Спасителя на Блатодатния огън от храма на Гроба Господен.”
Този „пилешки” език изразява птиче отношение към темата: авторът е прелетял „над материала”, клъвнал е информационните зърна, избълвал ги е в сюжета и веднага е полетял да прави следващия материал – казва дякон Кураев. И съветва хората, на които им се налага да работят на всяка цена в пресата: „..поне не я четете вие самите или не й се доверявайте прекалено. Хранете се с книги, а не с вестници; с традицията, а не с еднодневки.”
На въпрос: „Може ли да се каже, че под сводовете на църквата гнездят пороци” дякон Кураев отговаря: „Всеки грях вътре в Църквата не е грях на Църквата, а е грях против нея… Когато някой каже: виждам, че в Църквата има лоши хора, затова няма да бъда църковен човек, това е все едно да кажеш: Тъй като виждам, че някои хора имат проблем със зрението, аз ще взема да си счупя крака. Човекът, който остава извън вярата и Църквата, всъщност извършва бавно членовредителство върху себе си.
