Икуменическа инициатива в Париж по случай Великите пости и Страстната седмица
Източник: OrthodoxieКатолици, православни и протестанти организират съвместна икуменическа инициатива в парижкото предградие Нантер по повод тазгодишното съвпадане на датата на Великден.
На инициативата е посветен интернет-сайт. Предвидени са няколко срещи и събития, сред които доклад на архимандрит Йов (Геча), декан на Православния богословски институт „Свети Сергий”, на тема: „Служба и власт: гледната точка на един православен богослов” (четвъртък, 1 март). На сайта е публикувана книжка от 32 страници с подробна информация, както и рекламна брошура.
В рамките на същата инициатива в неделя, 8 април, в 7.30 часа на площад „Ла Дефанс” в Нантер събралите се християни ще възвестят заедно Христовото Възкресение, в присъствието на монсеньор Докур, архиепископ Гавриил Комански, пасторите Жан-Шарл Тенрейро, Жан-Клод Дерош, Жорж Мари и множество свещеници и пастори.
Жалко, че този сайт не обърна внимание на нашумялото наскоро обращение на епископа на Чукотка Диомид към всички руски духовници и миряни, в което се обвинява Руската църква, че отпада от вярата в икуменизъм и ерес. По този повод прочетете интелигентния и умерен отговор на дякон Кураев: http://www.rusk.ru/st.php?idar=8778
Ето обаче какво цитира (и споделя!) Кураев:
«Признавая необходимость восстановления нарушенного христианского единства, Православная Церковь утверждает, что подлинное единство возможно лишь в лоне Единой Святой Соборной и Апостольской Церкви. Все иные „модели“ единства представляются неприемлемыми» – говорится в решении Собора 200 года. В вопросах веры не может быть компромиссов, и это общее убеждение не только «зилотов», но и всего священноначалия нашей Церкви.
Това е точно частта, която системно се пропуска ТУК, когато се говори за икуменизъм. Кураев има мн. детайлен разбор на икуменизма и там се съгласявам с него 100%. Не случайно ми е авторитет! Виж книгата му: http://kuraev.ru/index.php?option=
com_remository&Itemid=54&func=fileinfo&id=24 . За съжаление той май допуска (погрешно), че всички хора са интелигентни… Уви, повечето разсъждават повърхностно и се поддават на влияния. А какво е точно влиянието на pravoslavie.bg- информационната политика, която прокарва по отношение на икуменизма? По този повод от известно време изпитвам сериозни опасения, свързани с отношението им към нашето духовенство, Църквата като цяло, но и далеч не само с това.
Нито статията на еп. Диомид, нито отговорът на д. А.Кураев могат правилно да бъдат разбрани, ако не бъде прочетена първо самата книга на Кураев („Вызов экуменизма“), или поне главата за десетте вида икуменизъм. Жалко, че май няма преводи на български, а езиковата бариера между нашите народи напоследък страшно се задълбочи…
с този цитат на Кураев откриваш топлата вода. поздравления!
икуменизмът просто не е тема за нас – понеже питаш за политика на сайта.
едно е да имаш позиция, друго е да имаш враг. аз също нямам желание да се обединявам нито идейно нито духовно с когото и да било в името на прогреса. но лозунгът „пролетарии от всички страни, съединявайте се“ е толкова изтъркан, колкото и темата за „врага с партиен билет“. звучиш много грубо и неприятно на тази струна.
ето един текст на български, който малко да балансира тревогата…
http://pravoslavie.bg/content/view/2872/162/
и специално за теб един подходящ цитат от христос янарас, казан в контекста на разсъждения за икуменизма: „Най-трудното нещо в личностния живот на човека – нямам предвид в духовния живот на човека, а в личностния му живот – е да разграничава между онова, което е действително, и онова, което е психологическо. Нашата цивилизация е заместила онтологията с психология. Нямам предвид науката психология, която много може да ни каже. Имам предвид психологическите илюзии, които ние самите си създаваме било чрез чисто рационален подход, или чрез някакво морално самодоволство.“
Вероятно защото удрям право в десятката и се налага да се задейства „тежката артилерия“, която тук явно представляваш ти. При това всичките ти постинги към мен звучат лично неприязнени, което също е доста интересно. 🙂 (Цитат: „Звучиш много грубо и неприятно“ и т.н. – по-интересно ми е обаче дали звуча вярно! 🙂 ) Но твоите постинги няма кой да ги трие…
Нищо не откривам. („Топлата вода“?! – неуместна ирония, неясно обвинение!) Просто наблягам на това, на каквото АЗ преценя – както и ти наблягаш на каквото си искаш. Всеки си казва мнението.
По твоята светска (комунистическа) терминология „враг с партиен билет“ в Църквата би трябвало да означава – църквоборец, член на Църквата. Но когато ти водиш война срещу моята епархия и именно като „враг с партиен билет“ представяш моя епископ (!) аз не твърдя на едро, че организираш лов на вещици (даже и да е вярно), а „едно по едно“ отговарям на думите ти.
Накрая вместо смислен отговор завоалирано ми казваш, че уж имам психологически проблем, поради който виждам призраци, т.е. нищо подобно не е вярно, а аз съм откачен и проблемът си е в мен. (Така си го преведох.) Нямаше нужда от сложни цитати, можеше да ми го кажеш направо. Но нека читателите да преценят. Аз може би наистина имам проблем, например – в пълната ми нетърпимост към лицемерието и лъжата и в липсата ми на какъвто и да е страх и задръжки, когато ги показвам. Но ако греша в нещо – изобличи ме, защото иначе само потвърждаваш, че съм прав.
не си прочел текста.
няма какво да отговарям на думите ти едно по едно, или по две, защото ясни твърдения ти нямаш. чета намеци за „информационната политика…по отношение на икуменизма“ на този сайт. и за твоите „сериозни опасения“. отговорих на опасенията ти с текст, отдавна публикуван при нас, като едно много по-задълбочено от твоя постинг (и моя) разсъждение по въпроса за съвременните характеристики на прословутия икуменически проблем. ти не прочете текста и не пожела да говориш за това.
иронията е уместна – цитатът на Кураев изразява едно разбиране за целите на икуменическия диалог и за опасностите от него, което отдавна е ЯСНО в църквата и многократно е било изразявано, изяснявано, дискутирано в изданията на фондация Покров Богородичен през последните десет години. неуместни са единствено намеците ти за „политиката“ на сайта.
ето последните редове на горната статия (която е сериозна. прочети я):
„Да не отблъснем! …На човек не му трябва много, за да излезе от състоянието на мъка и безизходност, да се отърси от унинието, да възкреси най-доброто в себе си. Често просто му е достатъчно да види, че на земята има някой, който търси Бога, че Божията сила не е отстъпила от нас, а се проявява дори в нашите мъчни времена, че съществува Църква, която пази цялостното християнско виждане на света, Църква, в която духовността не е засенчена от политиката, която не оставя паството си на произвола на съдбата, а като грижовна майка води чедата си към спасение.“
да извиняват другите, гледам да те „зарибя“ 🙂
„Именно празничността и драматизмът на Православието са двете велики стихии, които теглят човека към Църквата, правят осмислен религиозния му живот, труденето му над себе си, страданията му. И колко жалко е, когато в реалния живот православната проповед и православната катехизаторска беседа изглеждат неадекватни на тази животоутвърждаваща, животопреобразяваща нагласа! Трябва да признаем, че ние често не само че не разкриваме цялата дълбочина на тази драма и тази радост пред хората, но постъпваме дори по обратния начин – плашим ги. Вероятно това се прави с идеята, че човек, който е бил уплашен от предупрежденията: „не ходи при мормоните, не ходи при баптистите, не ходи при католиците, не ходи при модернистите“, ще се повърти, повърти на едно място и от безизходност ще иде в православния храм. Но можеш ли да почерпиш нещо положително от такава проповед? Може ли човек да получи така представа за същността на самото Православие? Ще стане ли православната вяра негово искрено убеждение? Малко вероятно. На практика с него може да се случи нещо съвсем обратно: този човек може и да дойде в храма, но само за да стане (по образ и подобие на своите учители-наставници) „образцово-показателен“ хулител на всички и на всичко, за да се запише в политически верния лагер и да проклина с всички сили „враговете на истинското Православие“.
..и поразсъждавайте какво точно значат следните мисли: „оная всемогуща сила, която дава живот и трайност на народи и царства, която води към истински напредък и усъвършенствование, която дава истинско благополучие, временно и вечно, която надвива над всички спънки и неволи, и именно — истинската Христова вяра, която не е и не може да бъде друга освен нашата чиста, света Православна вяра.“
Пламен знае (отдавна ми следи мненията в нета) как не търпя зилотизма – точно както и отстъпничеството и църквоборството. Не знаеш колко отдавна съм спорил с много хора за тези неща и съм твърдял, че забраните и втренчването в ограда от правила и канони не са път към спасение. Насочването на цялото внимание към Христос е по-доброто (положителното!). А буквализмът, фанатизмът, безмозъчната гносеомахия, страхът от Бога (а не“страхът Божий“), враждебността към другите християни (глуха кръгова отбрана), новите идоли- това не е православие. Но се намесвам там, където виждам криви неща. Ако са криви в друга посока- обръщам друга страница. Да бяхте зилоти- щеше да си още по-гневна. Но няма какво да кажа тук в „онази“ област. Съвсем друга е тя при вас – факт! И за това си има причини. Политиката и дейността на „Покров“ и на сайта (и мястото им в нашата Църква) често са бивали предмет на много по-голямо обсъждане. Както ти не се свениш да вадиш неща от кухнята на Църквата, за да ги каляш и излагаш на съда на случайни хора, така мога да постъпя и аз. Сигурна ли си, че това искаш? И не мислиш ли, че трябва да имаш страшно чиста съвест и пределна прозрачност, преди да искаш същото от други? Ако намеквам за някои неща засега- вижда Бог, не искам да падам твърде низко. Не искаш да реагирам на атаките ви: а защо реагираш ти?
Добът текст! Четох го, но не се хванах на въдицата. Няма го баланса! (Да, глупав съм… Но вие не сте.) Трябва и такива да ги има- дълги едни, които никой не чете.
този опит за разговор беше безсмислен. резултатът – предсказуем.
искрено ти желая тая врата наистина да се отвори някога (дали е отворена за мен не ме вълнува на този етап), та да се проникнеш с истински опит от общуването с другия, не само не мос думи и конспиративни теории. не мога да повярам, че дори препоръчването на една добра статия се включи в някаква пропагндна схема в главата ти. обаче както се казва – невероятно, но факт… дълга е статията! внимавайте колеги – какво ни говори това?…мъка.
последно изяснение тук, защото излизаме от темата: реториката ти около дейността на фондацията разбирам. внимавай само да не се окаже, че вече си „паднал твърде ниско“, защото Бог наистина вижда – по това различия нямаме. с други думи – въпросите и твърденията ти са добре дошли, но по възможност ясно артикулирани и не в коментарна рубрика.
и едно нещо на място в постинга ти – „Сигурна ли си, че това искаш? И не мислиш ли, че трябва да имаш страшно чиста съвест и пределна прозрачност, преди да искаш същото от други?“ да! съгласявам се безусловно. не знам какво точно казваш със „страшно чиста съвест“, но схващам смисъла. и съм „за“:-)
колкото до статията на Горичева – някои въпроси са „дълги“… и честно казано доста хора четат дълги текстове преди/вместо да пишат дълги постинги.