Има ли християнството бъдеще?
Американският институт за проучване на общественото мнение “Gallup International” проведе проучвания на религиозността по света през 2008, 2009 и 2015 г., задавайки на респондентите въпроса: “Смятате ли се за вярващ?” Резултатите показват, че най-невярващи в целия свят са страните от Западна, Северна и Централна Европа, въпреки че и там се срещат изключения, като например Полша, където като вярващи са се самоопределили 86% от респондентите, или Италия – 74%. И все пак страните, които са най-представителни за днешна Европа, са съвсем слаборелигиозни: Германия – 34%, Франция – 40%, Швеция – 19%. Религиозността на жителите на САЩ е 56%. Същевременно вярващите в Украйна са 73%, а в Русия – 70%. Най-религиозни са страните от Близкия Изток.
През 2009 г. американският психолог Грегъри Пол публикува резултати от проучване, посветено на връзките между нивото на религиозността и такива показатели като престъпността, материалния просперитет, употребата на алкохол и т.н. Оказа се, че колкото по-висок е стандартът на живот и социална осигуреност, толкова по-слаба е религиозността, а подобряването на икономическите показатели води до това, че все повече хора се отказват от Бога. В някакъв смисъл това е илюстрация на евангелските слова: “Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24).
По такъв показател като средната възраст, на която младежите започват полов живот, Европа също е на първо място: за Исландия това е 15,6 г.; Швеция – 16,2; Португалия – 16,9; Германия – 17,6. За Украйна този показател е около 18,9 г. Проучването на Кеймбриджкия университет е направено през 2009 г. Днес със сигурност тези цифри са се “подмладили”.
С храмовете – дотук!
Но онова, което още по-нагледно демонстрира съществуващите тенденции, е бързото намаляване на броя на храмовете и техните енориаши в Европа. Например, в Германия всяка година Евангелическата и Католическата църкви губят около 220 хиляди вярващи. Само в Евангелическата църква на Германия през последните десетилетия са затворени повече от 500 храма, като около 100 от тях са разрушени.
Сп. “Шпигел” посочва, че в най-близко бъдеще германските евангелисти ще трябва да се откажат от около хиляда църковни сгради. Причината е проста – броят на вярващите намалява и църковните институции вече не могат да покриват разходите за издръжка на храмовете, построени някога от благочестивите предци на днешните германци. Преди няколко години Евангелическата църква започна да дискутира следния въпрос: дали да не се откаже изобщо от редовни неделни богослужения, а служби да има само тогава, когато се събере поне минимален брой желаещи? Не по-добро е и положението при германските католици. През последните десет години вратите си затвориха 515 католически църкви, а в близко бъдеще се планира “избавяне” от други 700 – пак поради липса на средства.
Радио “Дойче Веле” съобщава, че известният германски икономист и маркетолог Хериберт Меферт, наричан в родината си “бог на маркетинга”, е разработил за Католическата църква в Германия цял куп препоръки как да задържи енориашите си и да привлече нови членове. В частност той препоръчва “разработване и осъществяване на повече оригинални и креативни проекти, способни да заинтересуват хората и да ги убедят, че църквата наистина се грижи за тях”. Според Меферт това трябва да бъдат социални проекти с различна насоченост, за чието осъществяване трябва непременно да бъде привлечена младежта. Не е трудно да се досетим, че това е чисто светски подход.
Католиците трябва не да засилят поста и молитвата, не да се върнат към Писанието и учението на светите отци, не да обърнат повече внимание на пречистването на сърцето от страстите, не! Те трябва да измислят “оригинални и креативни проекти”, задоволяващи потребителските навици на масите. И тогава може би последните ще тръгнат към храмовете за социална помощ.
Впрочем, сред германските католици и протестанти се ширят искания не само за социална помощ, но и за “християнско” легитимиране на ЛГБТ, либерализация на сексуалния морал, въвеждане на женско свещенство и т.н. И германският епископат не изостава от “нуждите на живота”. Главата на германската католическа Епископска конференция Георг Батцинг преди известно време заяви: “В моралната теология ние отдавна се движим към признаване на това, че ако истинска любов и вярност има и сред еднополовите партньори, то ние трябва да приемем това”. Съвсем същата позиция заемаше и неговият предшественик на този пост – кардинал Райнхард Маркс. А в началото на 2020 г. във Франкфурт се състоя асамблеята “Синодален път”, която трябваше да “преосмисли” учението на Църквата по въпросите на хомосексуалността и сексуалния морал. Целта на мероприятието бе движението ЛГБТ да бъде признато на ниво Ватикан. През 2019 г. в Германия се появи движение, наречено “Мария 2.0”, чиито участнички в ултимативна форма искат женско свещенство и епископат в католицизма. Съответната петиция е подписана от повече от 35 хиляди души.
По пътя на Германия вървят повечето страни в Европа. Стотици храмове се затварят всяка година, а водачите на религиозните деноминации, в напразен опит да привлекат хората, са готови да се огъват все повече и повече и да разводняват все по-безогледно духовното и моралното учение на Църквата. За вероучителните норми пък не се сеща изобщо никой.
На ниво законодателство практически във всички страни на Западна Европа са признати гей-браковете, а гей-парадите събират милиони хора. Печалният рекорд принадлежи на Лондон, който събра на гей-парада през 2017 г. милион и половина участници.
Междувременно във Великобритания по данни на организацията “Christian Research” към началото на 2020 г. са прекратили съществуването си около 4 хиляди християнски храма. А британското правителство забрани на англичаните да носят кръстчета на работното си място.
Както изглежда, споменът за християнските корени на европейската цивилизация подлежи на заличаване във всички слоеве на обществото. Кръстовете и другите християнски символи се премахват от улиците, училищата, обществените сгради. Традиционният коледен панаир в Брюксел бе преименуван на “Зимни радости”. Правителството на Словакия реши да махне ореолите от изображенията на светите братя Кирил и Методий върху евромонетите, които се секат в тази страна. Все по-голяма популярност на Запад набират честитките и поздравителните картички не с Рождество Христово, а със “Зимните празници”, или дори от този род:
В угода на мигрантите от мюсюлманските страни европейците са готови да се откажат не само от християнските традиции и обичаи, но дори и от общоприетите норми на поведение. В Германия в много училищни столове забраниха предлагането на свински кренвирши, салами и пастет, и дори носенето на сандвичи с такава плънка от дома, за да не бъдат накърнени религиозните чувства на мюсюлманите. Същевременно много германски компании препоръчват на служителите си да не ядат и да не пият нищо до залез-слънце през месец Рамазан, за да не смущават своите колеги-мюсюлмани. За апогей в това отношение може да се смята Швеция, където първата лутеранска “епископка”-лесбийка Ева Бруне призова храмовете да бъдат очистени от кръстовете и другите християнски символи, за да послужат като центрове за настаняване на мигрантите-мюсюлмани.
(Със съкращения)
Източник: spzh.news
Кирил Александров, Съюз на православните журналисти (Украйна)
Превод: Андрей Романов
