Как Гръцката православна църква отбеляза Първата Неделя на Великия пост?
С подобаваща тържественост нашата Църква отпразнува Първата неделя на Великия пост – Възстановяване на почитанието към св. икони, факт, който е тържество на Православието, се казва в съобщение до медиите разпространено от Свещения синод на Гръцката православна църква на 12 март 2006 г.
Сутринта, под предстоятелството на Негово Блаженство Архиепископа на Атина и цяла Гърция г-н Христодул в катедралния храм на Атина бе отслужена архиепископска и синодална божествена Литургия, при съслужението на клирици от сестрите-поместни православни църкви, живеещи в Гърция и с присъствието на Негово Превъзходителство Президента на Републиката г-н Каролос Папуляс и Председателят на Гръцкия Парламент госпожа Анна Псаруда Бенаки. Правителството бе представлявано от министъра на народното образование и религиите госпожа Мариета Янаку и нейният заместник г-н Георгиос Калос. Присъстваха също: г-н Левтерис Загоритис, Главен секретар на Централния комитет на партия Нова Демокрация и депутатът г-н Христос Папуцис, представител на парламентарната опозиция. Също така присъстваха господата Теодорос Бехракис, кмет на Атина и Янис Згурос, Областен управител на област Атина, както и Прокурорът от Върховния касационен съд г-н Димитрис Линос, посланици на чужди държави и представители на трите рода Въоръжени сили на Република Гърция.
Преди края на светата Литургия се извърши литийно шествие със свети икони във възпоменание на литийното шествие, което предхождало възстановяването на почитанието към светите икони през 842 год. Тържествеността на този ден изрази Негово Високопреосвещенство митрополитът на Едеса, Пела и Алмопия Иоил, който в своята беседа изясни смисъла на Неделя Православна: “Неделя Православна означава Неделя на възцаряването на истината, истината тъждествена с личността на Христа… с други думи означава Неделя на възцаряването в църковния живот на явяването на тялото Христово, което е клир и народ, съединен в живота и вярата”.
Съсредоточавайки беседата си върху мъчителното търсене на истината от страна на съвременното човечеството, Негово Високопреосвещенство подчерта: “По правило хората търсят истината в събития и теории, които ги впечатляват, в лица и обществена слава във философски и светски движения, желаещи да реформират традиционния обществен ред, търсят я в състояния, които радват, ентусиазират и завладяват духовните им сили … Има хора, които вярват в Бога, признават нравствените и духовни ценности, но не считат за необходимо да живеят църковния живот на покаянието, на тайнствата и на общението с другите, и отричат Църквата като институция … Но ако всичко това е валидно за всеки от нас, то е такова и за целия ни благочестив народ. Ето защо е толкова нужно да съхраним източно-православната си идентичност и характер на нашия народ. Православната Църква, като нов кивот на спасението, в мирни времена е кърмила, а и в кризисните моменти на историята е спасявала нацията ни от пълна погибел”.
След божествената Литургия Президентът на Републиката даде в президентската палата обичайния официален обяд в чест на Негово Блаженство Архиепископа на Атина и цяла Гърция г-н Христодул и на синодалните архиереи. Между сътрапезниците бяха и новоизбраният Пирейски митрополит г-н Серафим, досегашен Гл. Секретар на Св. Синод, Председателят на Народното събрание г-жа Анна Псаруда Бенаки и министърът и зам.-министърът на народната просвета и религиите г-жа Мариета Янаку и г-н Г. Калос. В своето приветствие към членовете на Свещения Синод Президентът на Републиката подчерта:
“Днешният ден е исторически, чийто символизъм чрез възстановяването на почитанието към светите икони, препраща към действителното определяне на Православието като постигане в живота на познанието на Христовата истина, а не просто теоретично приемане на убеждения”. “Православната Църква – продължи г-н Папуляс – има особено значение за елинизма, тя има “вселенски” характер и приема и уважава религиозните и цивилизационни различия, и така предотвратява сблъсъка на цивилизации и религии”.
По повод събитията от последните дни и страховете от “сблъсъка на цивилизациите” Президентът на Републиката посочи нуждата от “равнопоставеност между основните принципи на свободата на словото и уважението към религиозните чувства”. Той подчерта, че “религиите могат и трябва да станат основа на мира, вдъхновявайки борбата за справедливост и човешко достойнство, защото без мир между религиите не би съществувал мир между народите”.
В своя отговор Негово Блаженство се съгласи с Президента на Републиката, подчертавайки че както той самият, така и Гръцката Църква, а и цялото Православие напълно споделят тези безпокойства за сигурността на мира, и изтъкна нуждата от Междухристиянски и Междурелигиозен диалог: “Двадесет и първи век за Църквата е съсредоточен в учението към човека и в тези рамки са поставени и нашите усилия за съхраняване на мира и справедливостта” – каза Негово Блаженство и категорично добави:
“Не е възможно по какъвто и да е начин избухването на войни да става в името на религиите, нито съществуването на религиите да се свързва с подронването на мира. Ние сме убедени – продължи той – че ролята на Църквата е обществена, в служение на любовта, свободата и равенството. С нашето “обръщане” към Римокатолическата църква, Протестантите, Балканите и Европейския съюз ние желаем да дадем своя принос за мира и справедливостта. Междурелигиозният диалог е полезен в наши дни, защото той търси и намира така необходимия “modus vivendi” между всички хора от различните религии и цивилизации, и това става под егидата на религиите. Ние не забравяме, че в целия свят живеят и наши сънародници православни християни и християни от други деноминации, и както на тях, така и на живеещите в нашата родина емигранти, които не изповядват Православната вяра, нито християнството изобщо, ние дължим това разбирателство между религиозните водачи и представителите на религиозните групи, за да гарантираме мира и единството на човешкия род.”
