Книгата “Отец Арсений” достига до хиляди затворници в САЩ
Едно от най-продаваните заглавия на издателството на Православната богословска семинария “Св. Владимир”, Ню Йорк, SVS Press, “Отец Арсений: Свещеник, затворник, духовен отец”, ще достигне до повече от 15 000 обитатели на затвори в САЩ и ще им предложи така необходимата духовна утеха и сила.
От 2001 г. издателството и фондация Human Kindness (Durham, NC) си сътрудничат в инициативата да се предостави на затворниците книгата, която разказва за духовната борба на един руски православен свещеник в съветски трудов лагер и неговата победа в Христос над човешката низост.
Съвместната инициатива има неочаквано начало. Фондация Human Kindness е създадена от Боу Лозоф и съпругата му Сита, които отначало разработват система от духовни практики, пригодени за затворническа среда, следващи ежедневния ритъм в един йогийски ашрам. Лозоф залага на идеята затворниците да бъдат обучавани да гледат на своите затворнически килии като на лични ашрами – вместо като на места, където просто излежават присъда до освобождаването си – идея, която му хрумва след посещение на роднина, който е в затвора. Лозоф искал затворниците да вкусят “вътрешната свобода”, освобождение, което могат да преживеят, дори докато са в затвора. Той говори за тях като за “затворници-монаси” вместо като за “осъдени”. Така започва проектът “Затвор-ашрам” през 1973 г.
През декември 2000 г. един поддръжник на фондацията попада на книгата “Отец Арсений” и я препоръчва на Лозоф, който след това се свързва с издателство SVS Press. “Тази история е един прекрасен пример за възможностите за преображение в затворническа среда”, пише Лозоф. “Надявам се да намерим начин тази книга да стане напълно достъпна за затворниците.”
Впоследствие Лозоф поръчва 10 000 екземпляра за разпространение сред затворниците в САЩ, които често изпращат трогателни писма до фондацията и издателството, като споделят как тази история е повлияла на живота им. Един от тях пише:
“Аз съм федерален затворник, на който му предстоят много години в затвора, и бях изгубил надежда. Историята на о. Арсений възвръща вярата ми и ми помогна много. Благодаря ви, че направихте неговата история достъпна за нас. Мисля, че без вдъхновение вече щях да съм мъртъв. Мир и благодат. Нека Бог да ръководи всички ни.”
Това лято фондацията Human Kindness е поръчала още 5000 екземпляра за разпространение и е проявила интерес към испански превод на книгата, който ще бъде публикуван от SVS Press през януари 2009 г. | svots.edu
Превод: Божидар Питев
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
В типично български темерутски!?, с извинение стил, не са казани поне 2-3 думи , от които да се разбере кой е този отец Арсений (може би пък да е много известен, съответно аз-невежа!?)! 🙁
Ама няма ли редактори в този сайт? … Няма ли хора, способни да преценят, че поднесеното е с голям, според мен, дефект-това, което съм отбелязал по-горе, и да добавят няколко думи!?
Да не би редакторите да са на доброволни начала..-да не получават заплати?
Цитати от горния постинг и коментари към тях:
„В типично български темерутски стил…“: ако има нещо типично българско и темерутско наоколо, то е именно коментарът, а не новината. Самата новина е взета 1:1 от американски сайт. Тамошните редактори не са счели за необходимо да обясняват кой е отец Арсений, но за нас, православните българи, очевидно такава нужда има – и ако пропуснем да обясним, читателите учтиво ни обявяват за темерути.
Ние пък също така учтиво ще кажем, че книгата за отец Арсений е сред най-популярните издания на българския християнски книжен пазар и ще насочим автора на постинга към търсачката Гугъл за повече информация. В прозорчето за търсене на Гугъл напишете „отец арсений“ и натиснете бутона „търсене“. По-учтиво от това няма как да се изразя.
„Да не би редакторите да са на доброволни начала – да не получават заплати?“: не, не са на доброволни начала, поне не всички. Но в длъжностната им характеристика не влиза задължението прозорливо да предвиждат и да отговарят на всяка темерутска претенция от всеки анонимен сърдитко. Сърдечни благодарности за ценната забележка.
книгата за отец Арсений, е излязла най-късно през 2005 година!?: http://www.pravoslavie.bg/content/view/157/307/
Аз лично не съм я виждал в книжарниците, където се предлагат подобни книги!
Особеното, в случая, „българското“, струва ми се, е специфично и не съвсем съответно общостно чувство -счита се, че след като един факт е известен, общо взето на не малка група от хора (далеч не от всички!), вече е излишно да се споменава, дори когато това не изисква почти никакви усилия (няколко пояснителни думи) и при положение, че поднесена на нова сметка информация ще бъде непълна за „непосветените“ ( „Какво да ни е грижа за тях!?“), лишена от цялост….
„…един руски православен свещеник в съветски трудов лагер и неговата победа в Христос над човешката низост.“, което е аргумент срещу моята теза и в някаква степен я обезсилва, съответно моля за извинение!