Лекция за исихазма в ислямски факултет в Македония
Източник: ПРЕМИН ПОРТАЛ
На 22 декември Струмишкият митрополит Наум е изнесъл лекция на тема „Исихазмът” пред преподавателите и студентите на Факултета за ислямски науки в с. Кондово (Скопско).
Каквото и да се мисли за религията – като чедо на незнанието или наивността, от една страна като изражение на истинското нещастие, а от друга като протест против истинското нещастие, като опиум за народа, въздишка на потиснатото същество, душа на света без сърце, самоосъзнаване и самоусещане на човека, който или все още не е придобил себе си, или повторно се е изгубил; като извратено съзнание за света, обща теория за света, негов енциклопедиен компендиум, негова логика в популярен вид, негов ентусиазъм, негова обща причина за утеха и оправдание, фантастично осъществяване на човешкото битие, илюзорно щастие на народите, духовен аромат – един факт упорито напомня да бъдем обективни: религията живее. Това е, което радва вярващите, смущава отрицателите на нейната бездна и ядосва атеистите-активисти.
Не е лесно да бъдеш богослов с такава отговорност, което всъщност е много просто. Просто е поради това, че истината е такава. Можеш да говориш каквото искаш за истината, но тя е само истина. Днешната лекция на владика Наум на тема: „Исихазмът” ни отвори нови погледи по един съвсем прост начин, именно защото исихазмът е „молитвено безмълвие”. Боже, колко сходство има в интерпретацията на тази проблематика, която е много трудна, защото е чиста, проста, понеже отваря пътя, по който да се доближиш до Бога, пряка комуникация с Него, чиста отвореност към Него.
Днешната лекция беше едно предизвикателство поради „фанатизма” в това да се запази оригиналността на човека, да се върне човека там, където е началото му, в искона. В известен смисъл беше подразнен модернизмът, но Божията милост е толкова могъща, че от езика на богослова не е отстранила отговорността за бъдещето и с това тълкуване му пуска като капки дъжд значенията на Божията Милост и на днешния модернизъм, като гаранция за сигурност, мир и „човешка свобода”. Доста добре беше и това, да се види сходството, сравнението в тълкуването на богословието. Така казват и мюсюлманските аскети.
„Аз не гледам дали някой е албанец или македонец, или какъвто и да е, преди всичко трябва да е добър” – Исмаил Бардхи, декан.
Истинско становище, достойно за всеки духовник, преди всичко и над всичко, всяка мисъл и действие да приема с трепет, постоянно разсъждавайки, до каква степен е угодно това на Бога. Духът на тази мисъл отвори портите на сърцата на срещата, която се състоя днес, 22.12.2005 г. в Кондово, във Факултета за ислямски науки. Среща, в която се докоснаха „енергиите”, от която като от малко изворче потичат животворните личностни отношения. Нямаше време да чуя и запомня техните имена, но запомних топлите им лица и усмивките, които ни подариха.
Прекрасни млади богослови, внимателно и сериозно, заедно със своите преподаватели и декана следяха лекцията на Струмишкия митрополит Наум на тема „Исихазмът”: за трите степени на молитвата, за трите нива на духовна зрялост и трите свещенически чина, за молитвеното безмълвие, за манастирите…
„Как да се победят страстите”, „За свещенството и жената” – това бяха въпросите, от които се интересуваха присъстващите.
Времето ни мина незабелязано, за съжаление денят на всички ни носеше още много задължения.
Имам чувството, че пред нас се отвори пространство за понататъшни взаимни срещи. Не можеш да не пожелаеш повторно да срещнеш преподавателите и студентите от тази среща, защото впечатлението, че преди всичко те са Божии хора, призвани да обичат ближния, остана дълбоко в моето сърце.
