Майка Тереза 50 години се е съмнявала във вярата си
Източник: Dir bg
Майка Тереза (Тереза Гонджа Бояджиу) цели 50 години се е съмнявала във вярата си. Това сочат непубликувани досега нейни писма и дневници. Текстовете са събрани от представители на Католическата църква в Калкута, след като тя почина на 87-годишна възраст.
След прочитането на нейните писма и дневници пред човек се появява картината на нейния живот, много различна от официалната. Монахинята, която беше удостоена с Нобеловата награда за мир, вече не е жената с непоколебима вяра, пише „Дейли телеграф”. Италианското издание „Месаджеро” пък пише: „Майка Тереза беше жена, която за една година е имала видения, а през следващите 50 години се е съмнявала- чак до смъртта си”.
През 1958 г. майка Тереза, която работи сред бедните в Калкута, пише: „Моята усмивка е голям покров, под който се крие маса от болка”. Монахинята през цялото време се усмихвала и околните, както тя казва, са си мислели, че „вярата, надеждата и любовта ме изпълват, че близостта с Бога и единната с него воля изпълват сърцето ми. Само ако можеха да знаят”. В друго свое писмо майка Тереза пише: „Захвърлените в Ада са обречени на вечни мъки, защото са решили да изгубят Бога”. И по-нататък: „В душата си чувствам чудовищна болка от тази загуба. Струва ми се, че не съм нужна на Бог, че Бог не е Бог и в действителност той не съществува”. Годините на съмнения съвпадат с периода, когато тя след виденията решава да остави преподаването в едно от привилегированите училища в Калкута и да отиде да помага на бедните индийци. След смъртта й папата направи за нея изключение от правилата, според които Ватикана не може да започне процедура по беатификация /обявяване за блажен/, преди да се навършат 5 години от кончината на човека. Както съобщиха в Рим, биографичните изследвания за майка Тереза ще трябва да бъдат пренаписани предвид новите откровения. Непубликуваните досега материали ще бъдат включени в излизащата през септември книга „Тайната на майка Тереза”.
Раскрыто убийство священника в Ивановской области
http://www.vesti.ru/doc.html?id=135665
„Моята усмивка е голям покров, под който се крие маса от болка”.
Истинската вяра е вярата през съмнението: „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми (Марк.9:24)
Другото е лицемерие!
Вярата всъщност е борбата за преодоляване на неверието.
Всичко друго е социалистически реализъм.
Както винаги – медиите се хващат за някакви извадени от контекста цитати, предположения, полуистини и ги раздухват, колкото могат. Особено ако става дума за големи личности, още повече – ако са християни.
Какво може да знае един новинар за пътищата на душата, за терзанията на вътрешното „аз“? За „мистичната нощ“ на много светци, за тяхното чувство за богоизоставеност? Кои сме ние, че да съдим отстрани една душа?
Само който не е чел „Тъмната нощ на душата“ от св. Йоан на Кръста (Хуан де ла Крус), не знае за какво иде реч.
Начина по който блаженната Тереза говореше за Бог,показваше вярата и.Света има нужда хора с такава вяра като нейната
За мен няма съмнение, че делата на майка Тереза сами говорят за вярата й, защото както знаем от посланието – „Варата без дела е мъртва“. Много хора изпадат в съмнение когато гледат несправедливостите в този свят, лицемерието, гоненията на секуларизираното общество срещу Църквата и др. Важното е в случая, че не спират да служат на Бога. И това е форма на духовен подвиг.
Колкото до беатификацията: Дори да не я беатифицират, тази монахиня даде такъв пример, какъвто не са дали десетки епископи, папи, патриарси, свещеници. Тя изпълни евангелската заповед и това е по-важно. Много хора са заслужили царството небесно, макар и да нямат дата в църковния календар или служба в тяхна чест. Защото небесното блаженство не зависи от канонизацията, а от делата. И защото Бог е справедлив, а не като нас хората, които си завиждаме и се чудим кого и как да оплюем.
Вечна и блажена памет на майка Тереза! Бог да упокои душата и! Това е най-важното, което бихме могли да кажем.
Излгежда слабо познавяме вярата и сърцето си.
Мисля че този който така сензационно се е удивил ще му е полезно да се съкруши напълно като погледне псалмите, с които започваме всяка сутрин нашата службата.