Малко над половината от българите се самоопределят като религиозни
„Галъп интернешънъл“ публикува данни от годишно проучване за 2014 г. за нагласите към религията в 65 страни по света. Проучването е проведено сред 63 898 души, като във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (31 страни; 33 862 души), по телефон (12 страни; 9784 души) или онлайн (22 страни; 20 356 души).
Проучването показва, че шест от десет (63%) души в световен мащаб заявяват, че са религиозни, докато един от пет (22%) казва, че не е, а един на всеки десет (11%) определя себе си като убеден атеист.
Западна Европа (51%) и Океания (49%) са единствените региони, в които около половината от населението не са религиозни или са убедени атеисти.
Китай е най-малко религиозната страна с двойно по-висок процент на убедените атеисти спрямо всяка друга нация (61%). Следват Хонг Конг (31%), Чехия (30%) и Испания (20%). След чехите и испанците, сред европейските народи с висок процент на хората, които се самоопределят за убедени атеисти, се нареждат французите и белгийците (18%), шведите и немците (17%), следвани от холандците (15%) и жителите на Великобритания (13%).
В Израел 65% от запитаните казват, че не са религиозни или са атеисти, докато 30% заявяват, че са религиозни. Междувременно в Палестинските територии (Западният бряг и Газа) населението е значително по-религиозно, като 75% казват, че са религиозни срещу 18%, които заявяват, че не са религиозни.
Според данните от проучването 63% от анкетираните по света заявяват, че са религиозни. Тайланд е най-религиозната страна в целия свят (94%), следвана от Армения (93%), Бангладеш (93%), Грузия (93%), Мароко (93%), Фиджи (92%) и Южна Африка (91%).
България се различава от страните в Източна Европа и е по-близо до стойностите, които се наблюдават в Западна Европа. Малко над половината (52%) от българите, заявяват, че са религиозни, срещу 36%, които казват, че не са. Убедените атеисти пък за сметка на това са само 3%. Като цяло околните страни показват по-висока заявена религиозност.
Данните сочат, че, в сравнение с България, в други традиционно православни страни процентът на религиозните е по-висок. В Румъния например хората, които се определят за религиозни, са 77%, в Сърбия – 72%, в Гърция – 71% и в Русия – 70%.
Връзката между пол, възраст, доходи, образование и религиозността на хората разкрива интересни тенденции. По-младите хора (тези под 34-годишна възраст) се оказват по-религиозни (около 66% срещу 60% за останалите възрастови групи). Тези, които са без образование („без образование” се отнася до тези, които заявяват че нямат никакво образование или само основно образование) са най-религиозни (80%), но като цяло религиозните хора са мнозинство във всички образователни групи.
По-малко от 50% от анкетираните със средно висок и висок доход заявяват, че са религиозни, а при тези с ниски, средно ниски и средни доходи процентът е 70%. По същия начин броят на убедените атеисти е съответно 22% и 25% сред хората със средно висок и висок доход, но само 6% и 5% сред хората с ниски и средно ниски доходи.
