Митрополит Емануил пред Комисията за актуализация на лаическия закон във Франция

Източник: Orthodoxie.com

Митрополит Емануил, председател на Асамблеята на православните епископи във Франция, е бил приет на 3 февруари 2006 година от Комисията „Машлон”. Задачата на комисията, учредена през октомври 2005 година по инициатива на вътрешния министър на Франция Никола Саркози, е да „проведе юридически разсъждения за взаимоотношенията на религиите с държавните власти”, с цел да формулира през юни 2006 година „оперативни предложения във връзка със Закона от 1905 година (става дума за Закона за разделяне на държавната и църковната власт – б.пр.)”.

Негово Високопреосвещенство най-напред е представил Православната църква във Франция, като е направил кратко изложение на нейната история, живот и организация, започвайки от Асамблеята на епископите, явяваща се като координационна и представителна инстанция на каноничните православни юрисдикции, създадена през 1997 година като продължение на междуправославния процес, започнал през 60-те години с предишния Междуепископски комитет. Той е подчертал интегрирането на православните, както произхождащи от различни страни, така и французи по потекло, във френската нация и общество, а също и положителното им участие в живота на обществото. Накрая, митрополит Емануил е отбелязал, че Православната църква участва от няколко десетилетия в основани на доверието отношения на диалог, откритост и сътрудничество с другите изповедания и религии, присъстващи на територията на Франция, както и с гражданските власти на всички нива в цялата страна.

В същината на речта си пред комисията митрополитът е заявил, че Православната църква подкрепя принципите на лаицизъм, републиканската рамка на разделение и взаимно уважение между Църквата и държавата, а така също и доброто равновесие в Закона от 1905 година. Приемайки, че нищо от това не се поставя под въпрос в общата си философия, все пак времето е благоприятно за практически промени, които да позволят актуализираната употреба на закона. Митрополит Емануил е изтъкнал, именно, възможността да се промени предмета на религиозните сдружения, така че той да бъде „главно”, а не „изключително” посветен на богослужението и поддържането на култа – нещо, което ще улесни дейността им в законови, хармонични и прозрачни рамки. Що се отнася до религиозните сгради и най-явните нужди, които биха могли да възникнат, той се е произнесъл в полза на известна помощ от страна на държавните власти, която да бъде едновременно действена и уравновесена, там, където социокултурната необходимост е най-неотложна. Освен този вид сътрудничество, митрополитът е предложил също така да се извършва редовно съгласуваност с държавните инстанции за всичко, което има отношение към религиозните дела и добрата интеграция на религиите в живота на обществото.

Последвал е дебат с президента Машлон и членовете на комисията, основан на свободата, реализма и уважението.