Митрополит Иларион (Алфеев): Във всяка енория е важно да се грижат за хората с увреждания
На 26 юни 2010 г. тема на телевизионното предаване „Церковь и мир” („Църквата и светът”) беше „Църквата и хората с ограничени възможности”. Според председателя на Отдела за външноцърковни отношения към МП Волоколамски митрополит Иларион, такива хора трябва да бъдат обект на непрестанна грижа на Църквата, защото те се нуждаят от специално внимание – предава пресслужбата на Отдела.
Владиката припомни, че в различните епархии се създават енории за глухонеми, в които е осигурен жестомимичен превод по време на богослужението. Освен това, формират се общини за слепи, Църквата обгрижва приюти за деца с проблеми в развитието, търсят се възможности за тяхната катехизация.
Архипастирът също така отбелязва: „За съжаление, далеч не във всеки храм съществува достъп за ползващите инвалидни колички. Тук естествено трябва да се съобразяваме с европейските стандарти. Помня, че при реставрацията на православната катедрала във Виена ни задължиха да отделим средства, за да предоставим възможност на хората с физически увреждания да се придвижват до втория етаж. Струва ми се, че е твърде важно във всяка енория да се грижат за хората със специални потребности и да бъде гарантиран техният безпрепятствен достъп до храма".
В предаването беше засегнат нелекият въпрос за отношението към страдащите от психични заболявания, чието поведение понякога нарушава спокойното протичане на богослужението. Митрополит Иларион коментира тази ситуация така: „Мисля, че всеки човек, който идва в църквата, е дар Божи за нас. Ако поради някаква болест той неволно нарушава нашата молитва, то ние – всеки свещеник и всеки мирянин – трябва да приемем това не просто като кръст или наказание, а като дар Божи. От храма биват извеждани само онези, които вършат безобразия съзнателно или които са дошли в състояние на алкохолно опиянение. А ако става дума за болни хора, не съвсем адекватни или с изоставане в умственото си развитие, поради което се държат по-особено, трябва да се смирим с това. Следва да ги приемаме като пълноценни членове на църковната общност, защото те заслужават внимание и любов не по-малко, отколкото останалите членове на Църквата”.
Владиката отбеляза също, че в Руската църква има множество енории и църковни сдружения, важна част от дейността на които е благотворителността: Свето-Димитриевското сестричество в Москва, Марто-Мариинската обител и мн. др. Освен това, съществува специална Синодална структура – Отдел за социално служение и благотворителност. „На последното заседание на Светия Синод беше взето решение за въздигането на председателя на този отдел в епископски сан, което, разбира се, придава специална значимост на тази структура и показва, че Църквата отделя особено внимание на благотворителността и социалната тематика”, подчертава архипастирът. | Русская линия
Превод: Радостина Ангелова
Сектанти превзеха библиотеки –
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-07-06&article=331372
За културата на един народ се съди по отношението към хората, ощетени физически и умствено, още повече, че хуманизмът винаги е бил ръководен принцип в прогресивните общества. БПЦ има своя древна традиция по отношение обгрижването и лечението на хора с увреждания. В история на медицината се говори, че първите болнични отделения са се появили именно към манастирите и свещениците са били лекари, както на душата и на тялото. БПЦ и нейните служители в древността са показвали на дело какво е хуманност, милосърдие и грижа към ближния.Възкресяването на тези традиции е едно наистина хуманно дело.
Дон Кихоте,
Хубаво е, че се върнуваи от разпространението на сектантската литература в България, но по-опасното според мен е комунистическата литература, която в огромен тираж се намира по фондовете на читалища и библиотеки. Разбира се в нея има и стойностни произведения, но както се вижда от анализа на изказванията и делата на някои политици историческата оценка на комунизма съвсем няма да е отрицателна в бъдещето съзнание на нацията. Въпросът с разпространяваната и издавана литература в България е много сериозен, защото от издателската политика на големите издателства у нас се вижда стремеж културния и художествен бекграунд на комунизма да бъде запазен и това се отнася и за стремежа към запазване на книжните фондове в България от последните 70 години. Затова считам, че новата сектантска литература не е толкова опасна, особено ако църковниците и богословите ни са на мястото си с подобаваща за високата българска претенция грамотност и сериозни познания особено за българите.
ПРАВОСЛАВНИ И УНИАТИ В РУМЪНИЯ СЛУЖАТ В ЕДНА И СЪЩА ЦЪРКВА. – http://archiman.livejournal.com/
Сваляй, народе (не дрехите!):
Курганов Ф.А. Отношения между церковной и гражданской властью в Византийской империи (325-565 гг.). 1880.
http://rapidshare.com/files/200584817/Kurganov_F_Otnosheniya_mezhdu_cerkovnoj_i_grazhd_vlastjyu_v_Vizantijskoj_imp_1880.pdf