Молитва на архиепископ Йован (ПОА), Господ да благослови неприятелите му
След като от месец главата на Православната Охридска архиепископия Негово Блаженство архиепископ Йован е отново в затвор, сайтът на архиепископията публикува молитвата, с която страдалецът всекидневно благославя своите гонители.
През първата половина на миналия век една от най-впечатляващите личности в Църквата, и същевременно една от най-забележителните фигури на световната културна общественост, личният приятел на светия Силуан Атонски и на поета Рабиндранат Тагор, и както още го именуват, Златоуст на ХХ век – свети Николай Охридски и Жички (Велимирович), край охридското крайбрежие изпя своите „Езерни молитви”. Една от тях е част от всекидневните молитви на архиепископ Йован в централния затвор „Идризово”.
Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не проклинам.
Неприятелите повече са ме тикали в Твоите ръце, отколкото приятелите. Приятелите са ме връзвали за земята, неприятелите са ме късали от земята и са рушали всичките ми надежди върху земята.
Те са ме направили чужденец в земните царства и непотребен жител на земята. Както гонен звяр намира по-сигурно убежище от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите ми, намерих най-сигурно убежище под Твоята шатра, дето нито приятели, нито неприятели могат да погубят моята душа. Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не проклинам.
Те са изповядвали вместо мен греховете ми пред света.
Те са ме бичували, когато съм се колебаел дали да се бичувам сам.
Те са ме мъчили, когато съм бягал от мъка. Те са ме клели, когато съм се ласкаел.
Те са ме заплювали, когато съм се гордеел със себе си.
Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не проклинам.
Като съм изглеждал мъдър, те са ме наричали луд.
Като съм изглеждал силен, те са ми се смеели като на слабак.
Като съм искал да водя хората, те са ме блъскали най-отзад.
Като съм искал да се обогатя, те са ме удряли с желязна ръка през пръстите.
Като съм мислил мирно да спя, те са ме будили от сън.
Като съм зидал дом за дълъг и спокоен живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън.
Истина, неприятелите са ме откъснали от света и са изтеглили ръцете ми до Твоя скут.
Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не проклинам.
Благослови ги и ги умножи. Умножи ги и още повече ги огорчи против мене:
за да се късат като паяжина всичките ми надежди върху хората;
за да зацарува смирението докрай в моята душа;
за да стане сърцето ми гроб за двамата зли близнаци – гордостта и гнева;
ах, за да се освободя веднъж завинаги от самоизмамата, що ме е и заплела в страшната мрежа на този измамен живот.
Неприятелите ми са ме учили да знам, което малцина знаят: че човек няма неприятели в света извън себе си.
Само този мрази неприятелите, който не знае, че неприятелите не са неприятели, но сурови приятели.
Наистина, тежко ми е да кажа кой ми е направил повече добро и кой повече зло в този свят: приятелите или неприятелите.
Затова благослови, Господи, и приятелите, и неприятелите ми.
Робът проклина неприятелите, защото не знае. А синът ги благославя, защото знае.
Защото синът знае, че неприятелите не могат да се докоснат до живота му. Затова свободно крачи сред тях и се моли Богу за тях.
Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не проклинам.
Подготовка: Екатерина Крумова
Превод на молитвата: © Андрей Романов
© Издателство ОМОФОР 2003
