Москва отхвърли решението на Константинопол за епископ Василий (Осбърн)

На заседание на Светия синод на Руската православна църква под председателството на патриарх Алексий, което се проведе на 12 юли, беше обсъдено решението на Вселенската патриаршия да приеме в своята юрисдикция епископ Василий (Осбърн), бивш глава на Сурожката епархия на РПЦ. След като разгледа въпроса, Синодът издаде следното постановление:
2. Да се отбележи, че издаването на свидетелство за отпуст е непременно условие за канонически правомерно преминаване на архиерей в юрисдикцията на друга поместна Православна църква. Тъй като такова свидетелство не е било издадено на епископ Василий (и не е могло да бъде издадено, понеже не е постъпило ходатайство за това от страна на Свещеноначалието на Константинополската патриаршия), епископ Василий си остава архиерей на Руската православна църква, освободен от длъжност до вземане на окончателно решение по неговия въпрос. Във връзка с това епископ Василий (Осбърн) да се яви на заседанието на Светия синод на 17 юли 2006 г.".
По-рано на заседанието си от 8 юни Синодът на Вселенската патриаршия не само прие епископ Василий в своята юрисдикция, но и го назначи за викарий на Команския архиепископ Гавриил, патриаршески екзарх на западноевропейските енории с руска традиция, и му възложи "да се грижи пастирски за онези православни, живеещи във Великобритания, които пожелаят да бъдат в юрисдикцията на екзархията (на Вселенската патриаршия)", тоест взе решение, което засяга не само личния случай на епископ Василий, но и съдбата на цялата Сурожка епархия, заплашена по този начин от разкол.
КГБ майсторски се прикрива зад каноните. С формално прилагане на канони без любов днес може да бъде смачкано и погубено и всех и вся.
Еклезиологическите принципи заложени в тези канони са важни. Защото ако всеки епископ започне да се отделя или преминава към юрисдикцията на една или друга поместна църква какво ще се получи? Със сигурност ще изчежнат мира и любовта в Църквата. Така, че да се запазят всеки трябва да е достатъчно отговорен за делата си а най-вече епископа.
А защо не публикувате решението на Синода на Константинополската Патриаршия да приеме епикоп Василий? То се основава на правила 9, 17 и 28 на 4-ти Всел Събор, които са не по-малко важни в органичния живот на Църквата. Ако в делото на Сурожката Епархя виждате „мир и любов“ от страна на московците, сигурно носите особен модел очила.
Аз пък не виждам никаква любов и от гърците. Ние тях много добре си ги познаваме…
Те сигурно никакви особени интереси нямат в ставащото, нали?…
Аз очила нямам. Но и особено доверие на великогръцкия „православен“ шовинизъм – също.
За какъв гръцки шовинизъм може да става дума? Ако не знаете, тази епархия е във Великобритания. Паството й е от руски емигранти но и мнозина конверти от англичани и други националности. Още приживе на митрополит Антоний Блум беше пратен там емисар от Москва – архиепископ Иларион, сега Виенски, и още приживе на митрополит Антоний го изгониха заради грубия натиск да реформира епархията по сталински модел… Е – сега след смъртта на митрополит Антоний естествено процесът успя и хората,които не искат ботуш, след дълги и естествено неуспешни молби да ги пуснат с мир с отпустна грамота, както е редът, най сетне се отделят без нея, позовавайки се на правилата на Халкидонския събор. Какъв гръцки шовинизъм? Да бехте казал „цариградски империализъм“ по-щеше да отива, хи-хи
След така проявената безкористна любов и братско християнско желание да бъдат спасени онеправданите православни братя, можем да се просълзим и да възхвалим Константинополската патриаршия! А защо не и за пореден път да съжалим, че самите ние сме „автокефалници“ ? Под любвеобилното крило и безкористната грижа на Патриаршията сега щяхме да процъфтяваме и да връзваме… Много късмет на всички, преминали под тяхната юрисдикция!
Значи сега процъфтяваме и връзваме????
За да излезем от неудачния паралел „българи – гърци“, който свързваме с наши антагонизми от миналото, бих предложил да осъзнаете, че в случая „българите“, които се борят да се измъкнат от чужд културен (и друг…) диктат са всъщност ония вярващи от Сурожката епархия, които бягат изпод московска опека в многонационалната Западноевропейска Екзархия на Константинопол. На http://www.portal-credo.ru има доста подробен дайджест от статии и документи, отразяващи историята на проблема и гледните точки на всички въвлечени – московци, сурожци, гърци, парижани и пр.
Бих препоръчал обзора
http://portal-credo.ru/site/?act=news&id=44265&topic=136
съжалявам че не миога да го направя тук на хиперлинк
Нека си бягат хората, това е нормално. Не ги упреквам и не им се чудя. Само си мисля… Сигурни ли са, че няма да потвърдят старата ни поговорка?
„Многонационалната Западноевропейска екзархия на Константинопол“ сигурно е нещо прекрасно!… Аз не знам. Но и честно казано, нямам никакво любопитство по въпроса. Много време е минало… Но някои неща никога не се променят. Изпитвам „мрачно нелюбопитство“ по всички въпроси, свързани с „юрисдикцията на Константинополската патриаршия“ и се надявам, че много добре ме разбирате. Ако пък не – надявам се никога да нямате възможност да ме разберете от личен опит.
Голям хаил правят винаги на своите приятели… интересно, че винаги май е по-добре да нямаш нищо общо с тух, защото винаги техните „приятели“ излизат потърпевши… Хората не са глупави… Виждат кой какъв е!