„Нарнияманията” – предмет на дебати

Източник: Témoignage Chrétien

„Светът на Нарния” излезе във Франция на 21 декември. В Съединените щати този филм с християнско послание изглежда също толкова известен, колкото последния „Хари Потър”. Адаптиран по книгите на К. С. Люис, филмът е популяризиран от евангелските църкви, по настояването на продуцента „Уолт Дисни”. В Съединените щати и в Англия Нарния предизвика широки дебати в средите на интелектуалците. Някои критици смятат, че филмът е манипулаторски и дори прозелитски, а християните заявяват, че евангелското послание се комерсиализира. Във Франция, където книгите на К. С. Люис са по-малко познати, по-голямата част от християнската преса разглежда в благоприятна светлина духовния аспект на този филм, а религиозни издатели публикуват съчинения, интересуващи се от „християнските” интерпретации на произведението на Люис.

За да бъде разбран дебатът, предизвикан от „Светът на Нарния”, не е безполезно да се отнесем към книгите, които са го вдъхновили, както и към техния автор. В края на краищата филмът, претъпкан със специални ефекти, явно е „верен” с оригинала. От 50-те години насам около 65 милиона англичанчета и американчета са чели тези книги за Нарния, без при това да са станали обект на принудително обръщане! (…)

В тази приказка, първоначално именувана „Вълшебният дрешник” и съставляваща втората част от серията „Хрониките на Нарния”, християнските елементи са очевидни. „Аслан е Иисус”, твърди един от американските евангелистки сайтове, които правят промоция на филма. Но авторът, християнин по изповедание, никога не се е стремял да съчини алегория на християнството. Той се е опитал да измисли свят, „имащ нужда от изкупление”. Резултатът от това е едно произведение, което би могло, но само ако го поискаме, да „подготви за Евангелието”. Ето това е прозелитското у него… Е, тук има по-малко окултна магия, отколкото в Хари Потър, който не се радва на положителна оценка в евангелистките среди. Но Люис не се двоуми да намеси и Дядо Коледа, който се бори за доброто.  Същевременно той не е и фундаменталист. Англосаксонските евангелисти, които искат да го използват като оръдие за кръстоносните си походи, рискуват да се окажат уловени в капана на едно поетично произведение, което не са разбрали. Освен това, може би ще открият, че служат на мамона, в лицето на съпродуцентите „Дисни” и „Уолдън Медия”, които пък от своя страна са разбрали всичко.