Ортодоксалност и разкол: кризата в Коптската църква

Източник: Al-Ahram Weekly On-Line

Какво въздействие ще има създаването на Църквата на истинските православни християни върху Коптската православна църква, пита Рехаб Саад в египетското издание AL-AHRAM Weekly On-Line.

Ръкоположението на 2 юли на Макс Мишел като Мар Максим Юхана, архиепископ на Египетската и Близкоизточната православна епархия св. Атанасий, от всечестния Мелхиседек, глава на митрополитите от Американската диаспора на Истинските православни християни [гръцка разколническа старокалендарна групировка], повдига множество въпроси относно Коптската православна църква. Основите на новата църква на Макс Мишел са положени през 1992 г., когато той учредява фондация “Св. Атанасий” със седалище в Мукатам, Кайро. Преди пет години той създава общество “Св. Атанасий” също с център Мукатам.

Максим има размирно минало в Коптската православна църква. Той завършва Църковния колеж на Коптската православна църква през 1973 г., но през май 1976 г. – когато служи като дякон в храма Св. Мина в Шубра, Кайро – той е освободен след конфликт с Камал Хабиб (по-късно Анба Беймен). Максим започва да извършва частни служби извън църквата и се оженва. Заминава за САЩ, където учи православно богословие в училището Св. Илия в Небраска, и е ръкоположен за епископ през 1996 г.

И така, как Мишел е определил точния момент, за да обяви, че вече е архиепископ от Църквата на истинските православни християни? Дали това е отсъствието от Египет на папа Шенуда III (на снимката), който беше на лечение в Германия и САЩ? Дали египетското правителство му е дало зелен светофар за обявяването на неговата църква като опит да се отвлече вниманието на египетските копти от вътрешните проблеми? И дали новата църква представлява заплаха за Коптската православна църква?

В своята първа обществена изява след завръщането си в Египет папа Шенуда III заяви на пресконференция, че Коптската църква се е изправяла пред много проблеми в своята двадесетвековна история, далеч по-сложни от този, поставен от Мишел. “В продължение на двадесет години той проповядваше в Мукатам”, каза папата, “и това не навреди на църквата.”

Амр Елчубаки, политолог в Центъра за политически и стратегически изследвания “Ал-Ахрам”, казва, че не е вероятно Коптската църква да се изправи пред опасности, докато папа Шенуда държи кормилото на властта. “Обаче”, подчертава той, “както при всяка институция, религиозна или гражданска, която дълго време остава без промяна и се управлява централизирано, отсъствието на харизматичен водач като папа Шенуда открива пътя за разкол.”

Елчубаки, който не е изненадан, че обявяването става при отсъствието на папата, счита също така, че то е израз на скрити напрежения в църквата. Коптите, казва той, се сблъскват с много социални проблеми, а църквата показва нежелание за напредък по въпроси като развода. Тази липса на развитие, твърди той, при бурни условия непременно води до разколнически действия.

Политическият наблюдател Самир Моркос не гледа толкова оптимистично на опасностите, пред които се изправя Коптската православна църква. “Въпросът е в това, че този субект [новата църква] е регистриран в САЩ, където законите са сравнително либерални и всякакъв брой хора, малко или много, могат да създадат секта. Но църквата, към която Мар Максим Юхана принадлежи, може да разпростре дейността си извън границите на САЩ. Когато тази църква, със своя американски религиозен статут, започне да развива дейност в Египет, тогава целият проект придобива мисионерски характер.”

Той също така каза, че през 1998 г. в САЩ е прокаран нов закон за “религиозната свобода в света”, който по същество дава право на САЩ да проучва и разследва религиозните свободи по целия свят. Законът е проектиран, за да се прилага извън САЩ. “Така, ако една секта има американски правен статут, но нейната дейност се простира до Египет, тя несъмнено ще се възползва от този закон”, казва Моркос. “Ако някой в Египет е настроен срещу този субект, той [субектът] има пълното право да се обърне към Посолството на САЩ в Кайро”, добави той, подчертавайки, че такъв субект – със своя правен статут и американска легитимност, от една страна, и американското законодателство относно религиозните свободи, от друга – биха създали реален проблем.

Елчубаки не е убеден от неотдавнашните спекулации в пресата, че правителството по някакъв начин е изиграло роля в създаването на новата църква, макар че той не подценява възможността държавата да се възползва от ситуацията. “Отношенията между коптите и правителството са донякъде на приливи и отливи, но в крайна сметка и двете страни знаят, че могат да се срещнат и да разрешат конфликтите. Правителството намира за по-удобно да има отношения с папа Шенуда и една единна църква, с коптите като една монолитна общност, отколкото с фрагментирани субекти”, казва той.

Според папа Шенуда III Министерството на вътрешните работи е възприело едно неутрално отношение към Максим. Елчубаки смята, че правителството ще се отнася с новата църква по същия начин, както се отнася с повечето неща. То няма да се конфронтира с него, нито ще го подкрепя: “Правителството няма да го спре, но няма да допусне църквата му да се разрасне. Няма да бъде одобрено изграждането на църкви или създаването на енории. Ще го оставят, както си е – в Мукатам.”